Къде мога да намеря черно-бели филми

25.01.2013Общи, Филмова фотография, ФотографияАналогова фотография, Филмова фотография, Фотография, Черно-бели филмиNikolay

Имам интересна фото задача и исках да използвам няколко черно-бели филма, защото така или иначе проекта е в черно/бяло. Снимките са навън и са с голям контраст. Това поражда известни технически проблеми, но това е без значение.

Трябваха ми 2-3 рол филма със средна чувствителност – около 100АСА. Оказа се, че в нито една от големите фото вериги (няма да споменавам имена, всички ги знаят) няма един скапан филм. Тази липса на филми продължава с месеци. Не мога да разбера как която и да е уважаваща себе си верига от магазини поддържа 1 филм Ilford Delta 400 в единия си магазин, 1 филм Ilford Pan F в другия си магазин, а друга верига има един филм Ilford Delta 400. Да не говорим за малките фото ателиета, които продават филми със 100% печалба, така Ilford Delta 400 струва 15лв (за съжаление в блога нямам емотикон с изцъклени очи).

Последния възможен ден преди снимките ми изскочи късмета. Чух се с един приятел, а той ми препоръча фирма, която досега не бях чувал. Тук е мястото да похваля фирма „Екуипекс СЕ7“. Звъннах и се оказа, че имат налични много 35мм и рол филми в срок. Отидох и взех общо 15 филма. Жената беше много мила и ми направи отстъпка без дори да поискам такава. Разпитах и се оказва, че много студенти ползвали въпросната фирма, за да закупят филми. Също така зареждат редовно и поддържат наличност. Единствения минус на тази фирма е, че сайта им явно ползва стара версия на joomla и го е налазил някакъв зловреден код, затова не може да се влезе в него през Firefox (затова няма да давам линк към него).

Ето и адреса и контакти на фирмата:

Адрес: София, ул. Голаш бл. 24
Работно време: Понеделник – Петък, 09:00-17:30
Телефони: 02/8705049 и 02/9712276

flare.bg photography

29.12.2012ФотографияАнонси, Фотография, Фотографски проект, Фотографски услугиNikolay

Здравейте,

преди месец аз и приятели стартирахме нещо като фотографски сайт/проект, чрез който да показваме наши работи и предлагаме нашите фотографски услуги. Идеите как ще развиваме сайта са много, но само времето ще покаже кои ще реализираме и кои не. Иска ни се най-вече сайта да е интересен и полезен за начинаещите фотографи. Съвсем скоро ще стартираме блог, в който ще качваме полезна информация.

flare.bg – портретна, модна, продуктова фотография

Така сме решили да е цялото име на сайта. Както подсказва то, ще се фокусираме най-вече върху фотографията на хора. Ще пуснем и някои интересни снимки, идеи и съвети относно продуктовата фотография.

Ето и адресите, на които може да ни намерите, разгледате, добавите, харесате и т.н.:

Уеб сайт: http://flare.bg

facebook страница: http://www.facebook.com/Flare.bg

google+ страница: https://www.google.com/+FlareBgPhotography

twitter: https://twitter.com/flarebg

Ще се радвам на всякакви коментари, препоръки, забележки за сайта, включително идеи, желание за участие под някаква форма и т.н. Отворени сме към свежи идеи. Напълно съм наясно, че сайта е съвсем нов и все още не е придобил някаква конкретна насоченост, но да се надяваме, че това ще се случи съвсем скоро.

Разходка и забележителности в Будапеща

23.09.2012Пътешествия, ФотографияЕкскуризии, Забележителности в Будапеща, Пътешествия, Разходка в Будапеща, Снимки от Будапеща, ФотографияNikolay

Здравейте,

поредна дестинация от нашия списък за посещения (който учудващо съвпада с дестинациите, до които лети wizzair от София) беше Будапеща. Тръгнахме бързо и без много подготовка, това разбира се не попречи да обиколим доста от забележителностите и някои интересни места.

Митове

Установих, че предварителните ни проучвания и разговори с приятели и познати, както и информацията в някои пътеводители не съвпадат много с истината. Ето и някои от тях:
„Хората не говорят английски“ – не сме имали абсолютно никакъв проблем с комуникацията. Навсякъде сме се справяли без проблем.
„Храната е много евтина – за 5€ човек може да поръча супа, основно и десерт“ – Това важи единствено, ако си 45кг мацка, на която порциона е около 300г сумарно. Но за храната по-късно.

Валута и обслужване

Официалната валута в Унгария е унгарсия форинт или накратко HUF. Курса по времето на нашето посещение бешe 1 лев = 144 HUF или 1000 HUF = 6,9 лева. Искам да призная, че въпреки приличните ми познания по математика постоянно се затруднявах да пресметна наум колко приблизително струват нещата, които си купувам.

Обслужването беше странно. Не бих казал, че е особено добро, дори на едно от местата дойдоха на масата да ни държат сметка защо коментираме нещо по поръчката на мекици 🙂 Във всички заведения гледат да те претупат и те гледат с някакво пренебрежение.

Храна

Храната в Будапеща, както казах по-горе не се оказа много евтина, но е с доста по-ниска цена от тази в съседна Виена например. Ето и пример колко струват някои често използвани хранителни стоки в туристическите райони:

Вода 500ml – 250-350HUF [1,75-2,50лв](в МакДоналдс – 420HUF)[3,00лв]
Вода 1,5l – 500HUF [3,50лв]
Кока-кола 500ml – 250-350HUF [1,75-2,50лв]
Голямо меню в МакДоналдс – 1300-1500HUF [9,00-10,50лв]
Кафе – 200-500HUF [1,50-3,50лв]
Кафе с парче пай в МакКафе 800-900HUF [5,50-6,25лв]
Дюнер – 800HUF [5,50лв]
Гулаш – 800HUF [5,50лв]
Наденички – 300HUF/100г [2,00лв]
Свежа салата – 600-800HUF [4,20-5,50лв]
Телешко и зеленчуци на скара – 3000HUF [21,00лв]
Голяма наденица с пържени картофи – 1500HUF [10,50лв]
Мекици – 500-800HUF [3,50-5,50лв]
Бира – 400-500HUF [2,80-3,50лв]

По съвет от приятели, посетихме Централните хали, където намерихме вкусни наденички, мекици с големината на голяма чиния, покрити с пудра захар и канела или пък течен шоколад.

На различни места предлагат сладко изпечено тесто във формата на голяма фуния, което така и не разбрах как се казва. Отвън е покрито с различни неща, които определят няколко вкуса – на захар, канела и др. Много е вкусно. Изглежда като нещо типично за Унгария, не съм виждал другаде.

И накрая, след толкова много консумация, ще трябва да се бръкнете и за тоалетна – 150-200HUF [1,00-1,75лв]. В МакДоналдс е безплатна при показване на касова бележка.

Градски транспорт

Градския транспорт е прекрасно уреден. Горещо препоръчвам да си купите карти за градския транспорт. Цените са прилични – 3 дневна карта излиза 3850HUF или около 27лв. Това включва целия градски транспорт – метро, трамваи, автобуси. Важно! Трябва да напишете името си на картата за градски транспорт на латиница с главни букви, иначе не е валидна.

Разбира се, типично по тарикатски начин, на летището се предлагат карти максимум за 1-3 дни и единични билети. Няма начин да се купи 7-дневна карта. Това, в случай, че будките не са затворени. Ако имате монети, може да си купите билет за 320HUF [2,30лв] от автомат на автобусната спирка, но кой ще си носи монети, ако не е ходил досега?

Така че единственият начин да се сдобиете със 7-дневна карта (в случай, че сте решили да останете повече от 3 дни), е да се натоварите на първия автобус 200E, който е единствения градски транспорт до летище BUD, терминал 2. Купувате си билет от водача, на цена от 400HUF [2,80лв] и слизате на последната спирка. От там влизате в последната спирка на метро 3 и си купувате така търсената 7 дневна карта (преди 21:30ч, когато затварят будките за продажба на карти). След като се качите на метро 3, можете да отидете буквално до всяка точка на града. В центъра на града се пресичат трите метро линии, а автобусите и трамваите са с много добри маршрути и с едно прекачване може да се стигне почти до всякъде.

Можете да си купите и туристически карти, които включват отстъпки и някакви безплатни входове за музеи, но цената е двойна, а бонусът им не е съществен.

Хотел

Цените на хотелите са различни, но доста по-приятни отколкото в по-големите столици. Ние отседнахме в хотел от веригата Ibis. Хотелът беше на много добро място, на 10 метра от метро станция на линия 2. Цената беше около 40€ на вечер. Разбира се има дребни неща, които ни дразнеха – няма мини бар, в който да си сложа някоя бира от магазина отсреща или пък трябваше да искаме допълнителни кърпи, тъй като имаше само две за двама човека. Същото важи и за завивките, добре че имаше една в гардероба 🙂

Забележителности

Неочаквано, списъкът със забележителности в Будапеща е доста дълъг. Както обикновено, ще кажа няколко думи за всяка една забележителност и ще кача снимки. Ето го и списъка:

Замъкът Буда (Buda Castle, Budavári Palota)

От 1987г. замъкът Буда е в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Замъкът е наистина много красив комплекс от сгради, които през нощта изглеждат още по-добре. Историята на замъка не е лека. Построен е през 1265г, но е бил разрушаван няколко пъти. Сюлейман Велики и турците пощадяват замъка при превземането на Унгария и в частност Буда, но го разграбват. След това обединени християнски войски „освобождават“ Пеща от турците, но разрушават почти целия комплекс до основи. Най-големи поражения са нанесли бомбардировките през Втората световна война.

Унгарският парламент (Hungarian Parliament, Országház)

Унгарският парламент е най-голямата сграда в Унгария и втория най-голям парламент в Европа (най-вероятно след Румънския). Сградата е 268 метра дълга, 123 метра широка и 96 метра висока. Фасадата е симетрична и е успоредна на р. Дунав, както ще видите на снимките. През Втората световна война Унгарския парламент е разрушен почти напълно, но по-късно е възстановен изцяло.

Базилика Св. Стефан (St. Stephen’s Basilica, Szent István-bazilika)

Базиликата Св. Стефан е кръстена така в чест на първия крал на Унгария. Това е най-голямата базилика в Унгария, с височина от 96 метра. Можете да се качите на терасата на купола и да разгледате цяла Будапеща отвисоко. Цената за качване с асансьора и по стълбите е една и съща – 500HUF [3,50лв]. Когато бяхме на терасата забелязахме, че има външен и вътрешен купол, което малко ни озадачи и нямам представа дали това е нормално и дали базиликата не е достроявана.

Главната синагога/Наги синагога (Dohány Street Synagogue / Dohány utcai zsinagóga/nagy zsinagóga)

Главната синагога е най-голямата синагога в Европа и петата най-голяма в света. Има 3000 седящи места и е разположена в еврейския квартал на Будапеща. В града е имало много голямо еврейско общество, което намалява значително по време на Втората световна война.

Остров Маргарет (Margaret Island, Margit-sziget)

Остров Маргарет е 2.5km дългът и 500m широк. Площта му е почти 1кв. км. Той се намира по средата на река Дунав, в централната част на Будапеща. Островът е покрит почти изцяло с паркове и е популярна дестинация за разходки и спорт на местните. По острова е забранено да се движат лични превозни средства и глобата по спомен беше около 30000HUF [210,00лв]. За сметка на това се движи автобус от градския транспорт. До острова може да се стигне и пеша по един от двата моста, които го свързват със сушата. На острова могат да се открият и останки от стар храм, както и минерални бани. Днешният облик на острова е образуван от сливането на три отделни острова. Имената им на унгарски са Festő, Fürdő и Nyulak. Трудно бих ги уцелил на български 🙂 Обединяването на островите е направено още през 19ти век, с цел контрол на течението на р. Дунав. Нивото на острова е покачено с малко над 2м, за да се предпази острова от наводнения.

Цитадела (Citadel, Citadella)

Цитаделата е построена върху най-високия от хълмовете на Буда – Гелерт (Gellért). Крепостта е построена през 1851г след Унгарската революция през 1848г. Цитаделата заема почти цялото плато на хълма. През Втората световна война е била използвана като противовъздушно съоръжение.

Тъй като цитаделата е разположена на най-високото място в Будапеща, панорамата от там е страхотна. Изкачването на хълма си заслужава. Близо до Цитаделата има различни интересни места като Статуята на свободата (покрай, която най-вероятно ще минете, ако се качвате пеша), Хотел Гелерт, Баните Гелерт и пещерата Гелерт.

Площад на героите (Heroes’ Square, Hősök Tere)

Площадът на героите е един от най-забележителните площади в Будапеща. Разположен е в края на бул. Андраши, близо до Градския парк. От двете страни на площада има две големи сгради – Музея на изящните изкуства отляво и Изложбената зала отдясно. Изграждането на мемориала започва по повод 1000-годишнината от основаването на Унгария (1896г.) и приключва през 1929 г. Тогава той получава и името си. В центъра на площада се издига мемориал със статуите на водачите на седемте племена, които основават Унгария през IX век, както и други забележителни фигури от Унгарската история – крале и държавници. В близост до централната колона на Площада на героите има мемориална каменна плоча на унгарските войници, загинали през Втората световна война.

Нямам качествени снимки от площада, защото по времето, когато го посетихме ние, имаше остатъци от сцена, най-вероятно от някакъв голям концерт.

Рибарският бастион (Fisherman’s Bastion, Halászbástya)

Рибарският бастион, известен и като Рибарски кули, е сред най-посещаваните забележителности в Будапеща. Наречен е Рибарски, тъй като е построен на мястото на намирали се по-рано там Рибарски квартал и Рибарски пазар. Строежът му започва през 1895г. Той представлява архитектурно съоръжение от галерии и кули, изградено около тераса. Оттук има отлична гледка към Парламента, мостовете над р. Дунав и голяма част от Пеща. В близост до тях него се намира следващата забележителност – катедралата Матиас. Някои части от Рибарския бастион са достъпни само чрез закупуването на билет на стойности 300HUF [2,10лв].

Катедрала Матиас (Matthias Church, Mátyás-templom)

Първото име на катедралата е било „Катедралата на нашата Дама“. В катедралата са се провели няколко коронации, включително на Чарлз IV, последния Хабсбургски крал. По време на турската окупация, голяма част от съкровищата в катедралата са били изнесени към Братислава, а катедралата се е използвала като джамия.

В катедралата може да влезете срещу входна такса от 1000HUF [7,00лв], която се заплаща на гишетата точно срещу входа за посетители. По едни вити стълби се стига до втори етаж, където има няколко помещения, които приличат на малък музей и съдържат различни артефакти.

Верижният мост Сечени (Széchenyi Chain Bridge, Széchenyi lánchíd)

Това е най-красивият от всички осем моста, които свързват Буда и Пеща. Той се намира центъра на града и е първият постоянен мост, който свързва двете части на града. Проектиран е през 1839г от английски проектант, а е завършен през 1849г. Всички части за моста са произведени в Англия и доставени до Будапеща, където са сглобени. Разбира се, както много други обекти, той е пострадал сериозно през Втората световна война, но е бил възстановен през 1949г.

Хълмовете на Буда, Будавар (Budavar)

Будапеща е образуван от сливането на три селища – Буда, Пеща и Обуда. Хълмовете на Буда се намират от западната страна на р. Дунав. На самите хълмове са разположени много от забележителностите, но и самите хълмове са един вид забележителност. Там има малки китни улички и стари сгради. Заслужава си човек да обиколи, ако има излишно време. Много лесно може да си спестите голяма част от изкачването, ако използвате фуникулер (не знаех, че термина е такъв на български…).

Забележителности, които не сме посетили: Зоологическата и ботаническата градина, Музей на изящните изкуства, Унгарски национален музей, Музей на приложните изкуства. Причина за това е, че не обичаме особено много музеите.

Също не сме посетили минералните бани, които много хора хвалят. Причината е, че не обичам да се потапям в малки обеми вода с множество други хора 🙂

Атракции

Автобусът-амфибия

Може да разгледате Будапеща по един малко нетрадиционен начин – чрез автобусът-амфибия. Той обикаля главните туристически обекти и след това влиза в р. Дунав за кратка разходка с амфибия. Удоволствието е на цена от 7500HUF [52лв].

Разходка с корабче

Ние се разходихме с корабче. Препоръчвам да го направите вечерта, тогава определено си заслужава. Има и луксозни и по-евтини корабчета. Ние се качихме на по-евтините. Цената е 1800-2000HUF [12,50-17,40лв]. Това включва един час разходка, слушалки и гид на английски език. Разбира се има и двойно по-скъпи, които предлагат и чаша вино.

Фуникулер

Дефиниция от уикипедиа – релсово транспортно средство с въжена тяга за превозване на хора, или товари на неголямо разстояние, при голям наклон на трасето. Фуникулерът е специализиран транспорт, в условията на тежък релеф на местността.

Този фуникулер свързва замъкът Буда и верижният мост Сечини.

И като за последно малко снимки, които не влизат в галериите по-горе:

Забележителности в Милано

17.08.2012Пътешествия, ФотографияNikolay

Посетихме Милано като част от обиколката ни на северна Италия. Бях събрал предварителна информация, че няма много забележителности, но въпреки това резервирахме 4 нощувки в града. Информацията се оказа правилна и останах малко разочарован от града. Според мен всичко интересно може да се обиколи в рамките на два дни. Всъщност, бях толкова отчаян от това, което виждам, че първия ден, че се върнах в хотела с 13 снимки (а това досега не беше се случвало). Ще споделя няколко лоши думи за хотела и после започват интересните неща.

Хотелът

Да си призная, бяхме малко разочаровани от хотел Gonzaga ***. Хотел е трудно да се нарече един етаж от офис сграда. Отрицателните емоции свързани с хотела бяха много повече от положителните. Няма място за сравнение между хотела, в който спахме само дни по-рано и този. Може би се подведохме по добрия рейтинг в booking.com, откъдето направихме резервацията, както и от факта, че са качили външна снимка на сграда на 7-8 етажа, която по-късно се оказва, че хотелът заема само един етаж от нея. Също пишеше, че има free mini bar, което в други хотели значи, че в този мини бар има нещо. В нашия имаше 2 минерални води – една газирана и една обикновена. После се замислих и установих, че free mini bar значи „безплатен хладилник“ 🙂 Кварталът около Централна гара изглежда малко опасен, въпреки че не сме имали никакви проблеми. Беше доста шумно, по улицата минаваха линейки и трамваи, които се чуваха въпреки добре затворените прозорци. Е, след целодневна обиколка се заспива по-лесно, но все пак не бяхме доволни. Стига съм се оплаквал, сега следва полезната информация.

Транспорт (включително до летището)

Транспорта в Милано е уреден прекрасно, но ние използвахме предимно метрото. Цената на единичен билет за до 90 минутно пътуване с прекачване беше 1,50€, но ние ползвахме билет, валиден 48 часа на цена 8,25€.

Тъй като летяхме с WizzAir, летището беше в Бергамо, на около 50км от центъра на града. Има два бързи и евтини начина за пътуване между Бергамо и Милано. Най-удобно е да си закупите билет за автобус. Terravision е фирмата, която обслужва маршрута. Другият вариант е с влака. Цената е почти еднаква – 5€ за автобуса и 5,15€ с влака. Двупосочния билет с автобус е 9€, което е плюс, ако пристигате и заминавате от Бергамо.

Забележителности

За мен беше странно, че градът е създаден около 400г. пр. н.е., по-късно през 293г. става столица на Западната Римска империя, а забележителностите просто липсват. Изглежда, че града наистина е индустриален и въпреки че съществува от 2400 години, няма много запазени сгради, паметници на културата и др. Разбира се, най-красиво е на централния площад, където може да се види всичко най-интересно от Милано.

Катедралата Дуомо (Il Duomo)

Строителството на катедралата започва през 1386г. и са нужни повече от 500 години за завършването й. Тя е една от най-високите сгради при построяването й, с височина от 108,5м. Благодарение на Наполеон Бонапарт, който е издал заповед да бъде завършена по най-бърз начин (не се сдържах, няма „никаква“ прилика с Бойко Борисов), след като е бил коронясан за крал на Италия през 1805г., именно в тази катедрала. Седем години са нужни за изграждането на фасадата, но работата по самата постройка продължава дори до средата на ХХ век.

По време на нашето посещение се чакаше папата и затова достъпа беше много ограничен. Все пак можеше да се влезе и разгледа. Както обикновено, няма проблем да се снима вътре. Катедралата има съкровищница, за която входа е 1€, също така може да се качите на покрива й, но при нас беше забранено от съображения за сигурност на папата. Цената е 8€ пеша и 10€ с асансьор.

Кралският дворец (Palazzo Reale)

Намира се точно срещу катедралата Дуомо на площад Дуомо и обикновено има много интересни изложби, които ние пропуснахме.

Галерия на Виктор Емануил (Galleria Vittorio Emanuele II)

Галерията на Виктор Емануил или просто Пасажа е много красива сграда с прекрасна мозайка на пода и стъклени покриви. Има формата на кръст и в сградата са разположени множество заведения, бутици, антикварни магазини. След като се върнахме в България, един колега ми каза, че имало следното поверие: заставаш в центъра на Пасажа и се завърташ на 360 градуса, след това си пожелаваш нещо.

Ченаколо Винчано (Cenacolo Vinciano)

Това е мястото, където се намира „Тайната Вечеря“ на Леонардо да Винчи. Входа става само с предварително записване и закупуване на билети.

Операта Ла Скала (Teatro alla Scala)

Операта Ла Скала е световно известна, а е трудно човек да разпознае сградата, когато преминава покрай нея. Не сме влизали вътре, но прочетох, че има музей и входа за музея е 5€. Народния театър „Иван Вазов“ е несъизмеримо по-красив отвън и по-голям.

Замъкът Сфорца (Castello Sforzesco)

Замъкът е построен през 1368г. и е ползван за крепост, резиденция, имение. Замъкът има музей, който е безплатен през по-голяма част от годината, освен когато вътре не се показват изложби на Микеланджело. Ние му направихме нощни снимки, които можете да видите по-долу в галерията.

Панорамни снимки

Отчаяно търсихме място за панорамни снимки, но така и не намерихме. Искаше ми се да направя снимки на площада и катедралата Дуомо от високо, но не успяхме. Предварително бяхме проучили, че единственото подходящо място за панорама е един бар на Martini, на последния етаж на една доста висока сграда. Тъкмо отидохме и се оказа, че бара е само с покани и не е с публичен достъп.

Мода

Милано е известен като един от най-големите центрове за висша мода. Магазините на световно известни марки са разположени един до друг на няколко улици в центъра на града. Има разделение – по-скъпите са на улица Монтенаполеоне, а по-евтините на близките улици и около Пасажа. Присъстват всички световно известни марки.

Мисля, че това е всичко от мен за Милано. Ето няколко снимки, както обикновено може да обърнете внимание на заглавието:

Следва: Един ден в Бергамо

Редакция 19.10.2014: Предвид множеството отрицателни коментари, искам да кажа, че всеки има право на собствено мнение и моето мнение е такова, не карам никой да се съобразява с него, нито го налагам.

Разходка и забележителности във Верона

23.07.2012Пътешествия, ФотографияNikolay

Преди да заминем за Италия бяхме направили план – няколко дни във Венеция и околностите и няколко дни в Милано и околностите. По средата на пътя между двата града е Верона. Решихме да направим еднодневна екскурзия до града на Ромео и Жулиета. Идеята беше следната – тръгваме рано сутрин от Венеция, обикаляме цял ден Верона и вечерта заминаваме за Милано. Искам да споделя, че избора за еднодневен престой във Верона беше много добър. Успяхме както да разгледаме всичко интересно, също така и да намерим хубаво местенце за хапване. Искам да вмъкна, че до Верона има и директен полет на wizzair от София.

Самият град представлява стара част, която някога е била обградена с крепостни стени и нова част, всичко извън крепостните стени. В миналото е имало няколко крепостни порти, през които е можело да се влезе в града и Porta Nuova е една от тях.

Пристигнахме около 11 часа на ЖП гарата Stazione F.S. Porta Nuova. Както подсказва името, ЖП гарата е точно до една от крепостните порти, т.е. при пристигането в града бяхме направо в историческия център. Разстоянията са пешеходни, няма смисъл да се купуват карти за градския транспорт, нито да се ползват някакви специални превози.

Забележителностите във Верона не са кой знае колко. Освен обичайните заподозрени – големите църкви, трябва да включим в списъка и къщата на Жулиета, Арена ди Верона, площад Ербе, старата крепост, римският театър и казармата. Следват по няколко думи за всяка една от забележителностите.

Исторически църкви във Верона

„Исторически църкви във Верона“ – така пише на билета за вход, който ни продадоха. Това са четирите най-големи църкви във Верона – Катедралата Санта Мария, Църквата Св. Анастасий, Базиликата Св. Зенон и църквата Св. Фермо. В коя да е от църквите може да си купите билет за 6€, с който можете да влезете във всички църкви заедно. Може и да си купите билет за 2,50€ за една църква, но ако не знаете какво точно искате да видите, най-добре е да обиколите всички. На входа на всяка една от църквите раздават безплатно брошури, чрез които можете да се запознаете с историята на съответната църква.

Къщата на Жулиета

Останах малко разочарован от къщата на Жулиета още преди да я видя, защото вече знаех, че това всъщност не е къщата на Жулиета, и че просто някой е нарочил тази къща да се казва така. Още по-разочарован останах, когато разбрах, че балкона на Жулиета въобще не е съществувал, когато е построена къщата, а доста по-късно са решили да избият дупка в една стена и да направят въпросния балкон. Да не говорим за мизерията, която може да се види около самата къща – милиони употребени дъвки, забити в стената, изрисувани с химикал стени… С две думи грозна гледка.

Арена ди Верона

Arena di Verona е завършена през 30г. сл. Хр. и е след най-добре запазените амфитеатри в света. Капацитетът и е 20 000 души. Била е предназначена за какво ли не – от гладиаторски боеве и публични екзекуции до панаири. Сега се използва за провеждане на концерти и други публични събития. Ние не успяхме да влезем, защото течеше подготовка за концерт и не допускаха туристи.

Площад Ербе

Както си вървяхме из уличките попаднахме на площад „Ербе”. Той се намира в центъра на стария град и е една от основните забележителности във Верона. На площада се намират и Търговският дом, градската управа и 83-метровата кула Ламберти, както и готическият фонтан на Веронската Мадона от 1368 г. Точно до фонтана има и чешма с питейна вода, която е доста освежаваща особено в летните жеги 🙂 Това е и мястото, на което можете да закупите сувенири. На сергиите се продава всичко – тениски, магнити, чинийки, статуйки и всякакви други предмети свързани с Верона и Италия.

Старата крепост

Castel Vecchio или старата крепост се намира на река Адидже и има много красив мост над реката. Крепостта е построена между 1345г. и 1375г. По-късно крепостта е преустроена в музей.

Римският театър и казармата

От другата страна на реката, на хълма се намира Castel San Pietro, а под него римският театър. Замъкът е бил казарма, сега е военен музей. В двора му има стари военни машини. Има и прекрасна гледка към центъра на града. От тук направих панорамната снимка на Верона. Точно под казармата има античен римски театър, но така и не стигнахме до него. За сметка на това по пътя за казармата намерихме страхотно местенце за хапване, но за него друг път 🙂

Ето и няколко снимки от Верона:

Следва „Забележителности в Милано“.

Един ден на островите Мурано и Бурано

04.07.2012Пътешествия, ФотографияNikolay

Ако имате един излишен ден във Венеция и искате да разгледате нещо интересно, островите Мурано и Бурано са правилното място. Мурано е най-известен със стъклото, а Бурано с дантелата. Днес двата острова са част от стандартния тур из Венеция и околностите, но преди са били важна част от Венеция.

До двата острова може да стигнете най-лесно с вапорети. Имайте предвид, че ще се возите на вапоретите сумарно над два часа, така че е хубаво да тръгнете по-рано.

Остров Мурано

Първоначално производството на стъкло във Венеция е започнало около IX век, след като е пренесено като занаят най-вероятно от Сирия. Къщите в този период са били предимно дървени, затова доджите са се страхували от пожари, причинени от пещите на стъкларите. Страховете са били основателни, защото ако проследите историята на най-големите забележителности, ще забележите, че повечето са изгаряли при големи пожари поне 2-3 пъти, а други са построени на места, разчистени именно след големи градски пожари. Затова през 1291г. се взема решение стъкларите да бъдат преместени на о. Мурано.

Главните забележителности на острова са двете главни улици с многобройните магазини за стъкло, както и църквата „Св. св. Мария и Донат“, на която странно защо нямам прилична снимка 🙂

Остров Бурано

Остров Бурано е станал известен като един от най-добрите производители на фина дантела. Ръчното производство на дантела вече е отживелица и вече не се практикува така масово. Повечето от продуктите, които се продават на острова не са ръчна изработка и не се правят на острова. Ако търсите ръчно изработена дантела, най-добре е да се оглеждате за магазини, в които може да наблюдавате как се плете дантела, но имайте предвид, че цената на продукта е много висока.

В миналото плетенето на дантела е било главно занимание на монахините и знатните дами. По-късно бедни и по-нископоставени жени започват да плетат дантела, за да се прехранват. Бурано става известен с дантелите си през XVI век. Плетачките използват различни техники, включително „буранска бримка“, при която модела е нарисуван на хартия и конецът минава през хартията. След като дантелата е готова, хартията се премахва.

Направи ми впечатление, че къщите са с наситени цветове и няма две съседни къщи с еднакъв цвят. В последствие разбрах, че след като къщата е боядисана веднъж в избрания цвят, цвета не може да се променя повече.

Като забележителности мога да отбележа уличките с шарените къщи, боядисани в невероятни цветове, както и магазинчетата за дантела. Може да посетите и църквата с наклонената кула. Снимка на кулата, може да видите в галерията по-долу (наклона е истински не е от лошо направена снимка).

Ето и галерията със снимки от Мурано и Бурано. Може да обърнете внимание на заглавията на снимките.

Следва „Разходка и забележителности във Верона“.

Разходка и забележителности във Венеция

25.06.2012Пътешествия, ФотографияNikolay

Здравейте,

измина месец откакто посетихме Венеция. Впечатленията започнаха да се избистрят и е време да ги запиша, преди да са избледнели. Лично аз не съм голям фен на обиколките на музеи, затова ще си призная, че през целия ни престой във Венеция не сме посетили нито един музей. Има достатъчно много неща, които могат да се видят и без да се затваряме в скучните музеи.

Както вече споменах в предишна публикация, спяхме в Местре, а всеки ден пътувахме с градския транспорт до Венеция и обратно по два пъти. Да, точно така, всяка вечер към 18:00 се връщахме до хотела, за да починем около час и да вземем статива за нощни снимки. Традицията да правим нощни снимки съществува доста отдавна, още от посещението ни в Прага. Според мен нощните снимки са малко по-интересни от дневните и имат някакъв собствен чар. Затова ще се опитам да подбера и добавя нощни снимки, които не влязоха в първоначалната селекция.

Венеция и близките островите са много китни и цветни. Бях си поставил за цел да събера снимки на много прозорци и цветя. Подбрах най-шарените в тази галерия:

Преди да кажа няколко думи за забележителностите, ще Ви предложа да си закупите Пътеводител на Венеция от National Geographic. Много е подробен, има много снимки и интересни описания на всичко, което може да се намери във Венеция. Горещо ви препоръчвам да тръгнете из уличките и просто да се разхождате. Няма никакъв смисъл да бързате, за да обикаляте забележителностите, те просто ще се появят докато се разхождате. Много хора казват, че повече от два дни няма какво да се прави във Венеция, но според мен, ако искате да се насладите максимално на града и да се потопите в атмосферата ви трябват два-три дни да разгледате по-долу изброените забележителности и поне още един ден, който да отделите за обикаляне из уличките и за хапване на паста в по-крайните райони на града.

Големият канал (Canal Grande)

Големият канал е главния воден път, който пресича цяла Венеция. По-малките плавателни пътища на италиански имат друго наименование – „рио“. Той е дълъг около 4км и е с различна ширина в различните си участъци. Дълбок е средно 5м и преди е използван за разтоварване на големите товарни кораби, които навлизат навътре в града и доставят стоката си директно в складовете в домовете на търговците.

В момента Големият канал може да се пресече по няколко начина – по един от четирите моста („Мостът Риалто“, „Мостът на босоногите“, „Мостът на академията“ и „Мостът на конституцията“), чрез корабчетата на градския транспорт – вапорети, чрез водно такси или с дългите черни лодки, наречени гондоли.

Мостът Риалто (Ponte di Rialto)

Мостът Риалто е най-старият мост във Венеция и е завършен в сегашния си вид през 1591г. Близо 260 години той е бил единствената твърда сухопътна връзка между двата бряга на Големия канал.

Площад Сан Марко (Piazza San Marco)

На площада Сан Марко се намират базилика Сан Марко, Дворецът на Доджите и Часовниковата кула. Площадът е може би най-голямото отворено пространство в цяла Венеция. Той силно контрастира с тесните улички и канали, които обхващат целия град. Площадът е известен и с големия брой гълъби. Има хора, които дават разни семена, с които да храните гълъбите, но това е забранено и може да отнесете някоя глоба.

Мостът на въздишките (Ponte dei Sospiri)

Мостът на въздишките е закрит мост направен от бял варовик. Мостът има малки прозорчета с каменни решетки. Той свързва старите затвори със стаите за разпити в Двореца на Доджите. Мостът е наречен така, защото по него са минавали осъдените на смърт, преди да бъде изпълнена присъдата им.

Базилика Свети Георги Големи (Basilica di San Giorgio Maggiore)

Базиликата Свети Георги Големи се намира на остров със същото име. Това е мястото, от което направих панорамите на Венеция. Мисля, че е доста по-подходящо отколкото Часовниковата кула на площада Сан Марко. Причините са няколко – възможност в панорамата да влязат площада Сан Марко, Дворецът на Доджите, Часовниковата кула и други интересни сгради; два пъти по-евтин билет за вход (особено полезно, ако посещавате няколко пъти кулата в различни часове). Дневната панорама е от кулата, а нощната от площада пред църквата, тъй като кулата работи само до 18:00ч.

Има много други забележителности, но мисля да ви ги спестя. Както вече написах по-горе, препоръчвам ви горещо да си вземете пътеводителя, намирам го за много интересно четиво. Ето и снимките, моля обърнете внимание на имената им, за да разберете за коя забележителност се отнасят:

Следва „Един ден на островите Мурано и Бурано„

Разходка и нощувки в Местре

12.06.2012Пътешествия, ФотографияNikolay

Здравейте,

Послушах съвет от една тема във Фото Форум и така за екскурзията ни във Венеция, избрахме да спим в Местре. Изборът беше отличен. Местре е градът, който се намира на континенталната част („на сушата“), най-близо до Венеция. Разстоянието до туристическата част на Венеция е около 10км и с градския транспорт отнема около 20 минути.

Предимствата на Местре пред Венеция са няколко:

На първо място цената – хотелите в Местре са два-три пъти по-евтини от тези във Венеция за еднакви условия;
Шум – във Венеция има постоянна върволица от хора и тъй като целият град е една голяма забележителност, по всички улички има много хора;
Климатици – при първоначалните ми проучвания установих, че в много хотели във Венеция няма климатици;
Удобен градски транспорт – до хотела в Местре може да се стигне с градски транспорт, а във Венеция има вероятност да ползвате вапорети (корабчетата от градския транспорт) и пак да повървите доста до хотела. Повярвайте ми, не искате да се качвате в препълнена вапорета с куфар от 22кг плюс два ръчни багажа от 10кг.

Хотелът

Искам да кажа и няколко думи за хотела, в който бяхме отседнали, а именно Hotel Adria ***. Цената за стаята, която платихме през booking.com беше 75€/ден с включена закуска. Персонала беше много мил, обясниха ни всичко – от къде да си купим карти за градския транспорт, до колко часа и кои линии ни отвеждат директно във Венеция, както и всичко друго каквото ни интересуваше. Стаята беше чиста, изглеждаше скоро реновирана. Чистачката си вършеше прекрасно работата. Единствено имам една много дребна забележка за закуската – беше малко скучна и нямаше никакво месо 🙂 Бих казал, че този е най-добрия *** хотел, в който сме отсядали досега.

Градски транспорт

Градският транспорт е много добре уреден. Автобусите не закъсняват и на нашата спирка идваха на всеки 20 минути (на кръгъл час +1 мин). Използвахме карти за градския транспорт, които не са никак евтини, но във Венеция кое ли е. За повече информация и закупуване може да погледнете сайта VeniceConnected.com. Нашата карта беше за 72 часа (35€), защото имахме тридневен престой. Картите позволяват неограничен брой използвания на градския транспорт (за който билета е 1,50€) и на вапоретите (които са доста по-скъпи – 7€ за билет валиден 1ч). Ние пътувахме поне по два пъти на ден от и до хотела, така че това е най-достъпния вариант. Използвахме и същите карти, за да отидем до островите Мурано и Бурано, но за тях по-късно.

Транспорт от/до летището

Летяхме с нискотарифната авиокомпания WizzAir и затова кацнахме на летището в Тревизо, а не на Марко Поло, което е доста по-близо. Има доста начини да се придвижите от Тревизо до Местре, но най-удобният начин е чрез автобусите на Barzi Bus Service. Забавно е, но „Barzi“ наистина са „бързи“. Както самата им реклама казва, те използват магистралата, за разлика от автобусите на ATVO, които не ползват платения път и обикалят доста повече. Barzi стигат за 40 мин, а ATVO за 60-70мин, а при еднаквата цена за билет от 7€, изборът е ясен. Автобусите и на двете фирми спират първо на Централна гара в Местре и след това във Венеция.

Градът

Местре е малък град, но близостта му до Венеция най-вероятно е оказала голямо влияние върху облика му. Всичко е подредено, уредено, чисто. Навсякъде има балкони с много цветя. Центърът на града представлява един площад и една главна улица. Има и голяма катедрала от 17-ти век. Успяхме да влезем вътре, но имаше служба и бързо се изнесохме. Има и часовникова кула. С това забележителностите се изчерпват. Не знам дали имаше някакъв периодичен пазар или панаир, но на центъра имаше опънати доста шатри, в които се продаваха от месо, сирена и вина до дрехи. Ето и няколко снимки:

Следва: Забележителности във Венеция.

Да помогнем на пет котета

26.04.2012Лични, ОбщиNikolay

Здравейте приятели,

колеги намериха пет много малки котета. Храним ги с мляко, но това е краткосрочно решение. Котета не са ваксинирани, не са обезпаразитени, нямам представа на колко дни са и какъв пол са.

Търсим стопани за всички пет котета. Възможно най-скоро. За предстоящите празници, най-вероятно котетата ще бъдат на гости в някой колега. Не ги даваме за храна на домашни любимци!

Котетата са в София, кв. Дианабад. Ако някой желае, може да дойде и да си избере.

Ето и снимка:

За контакт може да използвате контакт формата или оставете отговор в публикацията. Моля, оставете телефон и ще върна обаждане.

За хората и маските

01.02.2012ЛичниNikolay

„Усмихни се!“ – каза тя, въпреки широката му усмивка.
А той отвърна: „Само ти виждаш кървящото ми сърце зад изкуствената маска. Затова не виждаш и фалшивата ми усмивка.“

Разходка и забележителности в Истанбул

Залепени16.07.2011Пътешествия, Туризъм, Туристически обекти, ФотографияNikolay

Здравейте,

изминаха почти два месеца от пътуването ни до Истанбул и все не оставаше време да напиша този пост. Всичко започна до голяма степен по случайност с една промоция от deals.bg – ваучер за екскурзия до Истанбул за скромните 95лв на човек с две нощувки в града и една по пътищата. Самата екскурзия беше организирана от Караджъ Турс. Докато бяхме в офиса им за уреждане на подробностите дочухме, че става дума за 11 автобуса с хора, които явно са се възползвали от промоцията.

Всъщност, посетихме офиса на Караджъ, за да доплатим две нощувки и да се откажем от транспорта с автобус. Бяхме решили да пътуваме с Полото. Причините за решението са доста – дълго и уморително пътуване с автобус, множество спирания по пътищата, невъзможност да се наспим през нощта и т.н. Успяхме да се договорим да ни настанят в хотела, в който ще настанят и една група приятели, които си бяха взели също като нас от евтините ваучери.

Преди тръгването

Имахме няколко задачи преди тръгването, които по принцип пропускаме, защото най-често не пътуваме с колата извън България и най-често в ЕС:

Трябва „Зелена карта“ за колата и пълномощно, ако колата не е на ваше име
Трябват паспорти, като по спомен трябва да имат валидност поне шест месеца от дата на влизането в Турция
Трябва да имате турски лири – най-добрия курс в София е в чейндж бюрото на Графа, срещу пазара за плодове и зеленчуци (успяхме да сменим и € в Истанбул на нормален курс)

До Истанбул с кола

В Турция бензина е доста по-скъп от този в България. Разликата е като 2,40лв/литър в България и 4.00лв/литър в Турция. Затова е хубаво да заредите точно преди границата. Има бензиностанции Лукойл и Шел, така че няма голяма опасност да ви сипят боклук.Ние дори успяхме да не заредим в Турция, т.е. минахме 500км с един резервоар.

Пътя до Истанбул минава през платена магистрала. За да влезете в магистралата ви трябва една карта, която се казва KGS карта. Тя се продава на входа на магистралата в един фургон от страната, от която идвате или от другата страна на пътя в една странна двуетажна сграда. Ако няма да ходите в азиатската част оставяте 20 турски лири и искате въпросната карта. Човека ви зарежда картата с 17 лири, явно другите са за пластиката. Така и не разбрах, а и нямах намерение да питам, защото със сигурност нямаше да се разберем. На влизане се чекирате, на излизане също, като при излизането от картата се взимат пари според километрите, които сте изминали на магистралата. Не е хубаво да минавате без да платите, защото ще ви подгони патрулката, а и на изхода е вероятно да имате проблеми.

Бяхме психически подготвени за трафика, така че не беше толкова ужасно, колкото много хора го описват. Просто след края на магистралата започва околовръстното шосе на Истанбул, което на места има 5-6 ленти и всички за задръстени. Имахме GPS, което доста ни улесни. Всъщност GPS-a беше безплатната навигация на Nokia и с една батерия телефона ме навигира през целия път. Идеята да ходите без GPS на такова място е много непрепоръчителна. Освен езиковата бариера, мащабите на града доста затрудняват ориентацията.

Проблем се оказа и паркирането. Пред хотела нямаше такава опция, търсихме платен паркинг. Намерихме такъв наблизо, като ползвахме карта от пътеводителя в комбинация с GPS-a. Цените са около 20 турски лири за 24 часа. На единия паркинг пробваха да ни вземат 30, но отказахме.

Хотелът

Хотелът ни се казваше Buyuk Paris и се намираше в квартала Laleli. В превод името на хотела значи нещо от рода на „Големия Париж“ или „Великия Париж“, а името на квартала е нещо свързано с лалетата, но така и не запомних какво точно. Хотела е 3* и няма нищо общо с хотела, в който бяхме във Виена за същата цена и същите звезди. Климатика не работеше, малко течеше в банята от горния етаж и други дребни проблеми. Ако искате нещо по-добро или по-изгодно може да потърсите хотели в триваго. Всъщност, бяхме тръгнали с нагласата, че условията ще са подобни. Много се радвам, че случихме на време и навън температурите не бяха много високи, около 25 °C и доста висока влажност.

Кварталът

Кварталът не може да се опише с думи, трябва да си там, между туристите и местните, за да усетиш атмосферата. На приземния етаж на всяка сграда има магазин за дрехи. Хора, тикащи малки преносими колички продават всякакъв вид храна – белени краставици, нарязани парчета диня, пържена риба, различни плодове, миди с лимон, гевреци, вода, чай. Хора, тикащи и колички с огромни кашони, по-високи от човек се спускат с тези колички по малките стъмни улички и единствения начин да спрат на кръстовище е да изтъркат подметките си в паветата или асфалта.

Предимството на хотела и квартала беше, че беше на 20-25 минути пеша от най-големите забележителности в града и нямаше нужда да ползваме градски транспорт.

Комуникация с местните

Всъщност не очаквахме да имаме проблем с комуникацията, но просто се случи. В квартала се говореше на турски и руски. Да, когато ми говорят на руски и ги разбирам, но когато ние им говоря на български, те нищо не разбират. Звучи познато, нали? Например на паркинга обсъждахме нещо с една молдованка. Казвам й числото пет, тя не ме разбира, като кажа пят ме разбира веднага. Освен това до края на престоя ни почнахме да научаваме някои от най-често ползваните думи – голям, малък, топъл, студен; различни видове храни – риба, хляб, дюнери с различните му видове меса и т.н.

Забележителности

Света София

Най-голямата забележителност според мен е църквата Света София. Дълго време е била най-голямата сграда в света и от от завършването й през 537 година чак до 1453 година е била действащ християнски храм. След завладяването на Константинопол, турците я превръщат в джамия, строят 4 минарета, замазват мозайките вътре, слагат камъни върху лицата на херувимите и т.н.

Ататюрк, бащата на съвременна Турция е трябвало да вземе решение какво ще да се случи със Света София, за да няма религиозно напрежение. Решил е да я превърне в музей. Така е и досега – църквата е превърната в музей и има входна такса – 20 турски лири. Тук може да се плати и с кредитна карта, всъщност е едно от малкото места, на които може да се плати с карта. Препоръчвам ви да посетите църквата през работен ден или по-късно вечер, защото в почивните дни има огромни опашки и трябва да се чака повече от час за билети.

Направих доста снимки вътре, но най-вече ми се искаше да направя един HDR, затова сигурно накрая в галерията ще кача само него и няколко нощни снимки.

Синята джамия

Джамията „Султан Ахмед“ е по-известна като Синята джамия. Името й се дължи на сините порцеланови плочки, ползвани за вътрешната облицовка. Построена е с цел да засенчи Света София. Ако отидете там и влезете с гид, най-вероятно ще чуете за размерите й, колко били дебели колоните й и други неща, които някак не ме впечатлиха, при условие, че дори да е малко по-голяма от Света София, е строена около 1200 години по-късно. Трябвало е да се постараят повече 🙂

Топкапъ Сарай

Топкапъ сарай или „Дворецът на портите топове“ е главният дворец, седалището на администрацията на Османската империя от 1465 до 1853 година. Намира се между Златния рог и Мраморно море в Истанбул и има великолепен изглед към Босфора.

Дворецът е пълен с примери от османската архитектура и притежава голяма колекция от порцелани, одежди, оръжия, щитове, брони, османски миниатюри, ислямски калиграфски ръкописи и стенни украшения.

Капълъ чаршъ

Капълъ чаршъ или покрития базар се е превърнал в атракция за туристите. Това е най-големия закрит базар в Турция и на него може да намерите много и различни стоки – кожени якета, злато, подправки, лампи и много други.

Винаги е препълнено с хора и трябва да внимавате за багажа си и ако имате раница е хубаво я носите отпред, а не на гърба си.

Цените са високи, много по-високи от реалната стойност, така че ако сте си харесали нещо трябва да смъкнете поне наполовина. Ние успяхме да смъкнем цената на хубаво кожено яке от 220 евро на 105 евро. Ако не успеете да се разберете на български, хората ще вземат калкулатора и ще почнат да ви пишат числата докато се спазарите.

Желязната църква Свети Стефан

„Свети Стефан“ е единствената православна желязна църква. Храмът е създаден в края на 19 век и струва на българската държава над 1 млн. франка. По преброяването от 1885 година, в Цариград е имало 50 хил. българи.

През 1890 г. със султански ферман се разрешава на Българската екзархия да построи нов храм на мястото на Дървената църква. Основният камък е поставен от екзарх Йосиф I. Тъй като теренът е нестабилен архитектът предлага конструкцията на църквата да бъде от сглобяеми железни плоскости, а не с бетонни основи.

Елементите, тежащи 500 тона, са изработени във Виена между 1893 и 1896 и са откарани до Цариград с кораб по Дунав и Черно море. Скелетът на църквата е от стомана, а страните от ламарина, която е захваната за основите с болтове, гайки, нитове и заварки – общо около 4 милиона. Сглобяването на Желязната църква приключва на 14 юли 1896 г.

Дворецът Долмабахче

Дворецът трябва да се види. Ако трябва да избирате между Топкапъ и Долмабахче, според мен трябва да посетите втория. Заслужава си всеки лев. Вътре е забранено снимането, защото всичко е оригинално и светкавиците повреждат цветовете. На всеки 10-15 минути пускат група, като се редуват екскурзоводи на турски и английски. Не можете да влезете самостоятелно и да разгледате, трябва задължително да се движите в група. Ако пътувате с агенция, тя може да има акредитиран гид, който да ви разходи и да ви говори на български.

Ето и кратка информация, която взех от уикипедия:

До средата на 19 век резиденция на султана е бил дворецът Топкапъ в средновековен стил. След като контактите с Централна Европа стават по-интензивни и от там са възприети културни стандарти, султанът решава, че трябва да се издигне резиденция в европейски стил. По поръчение на султан Абдул Меджид I арменските архитекти Карабет и Никогош Балиан строят новата резиденция от 1843 г. до 1856 г., която търпи по-късни преустройства. Разходите по строежа възлизат на около 5 млн. фунта стерлинги, което отговаря приблизително на 1/4 от годишните постъпления от данъци.

Строежът натоварва неимоверно много хазната и допринася за това Османската империя през втората половина на 19 век да се доближи до държавен банкрут и да стане финансово и политически зависима от чуждестранни сили. Всъщност, при управлението на Абдул Меджид I и неговия баща Махмуд II започнал и упадъкът на Османската империя.

Това е исторически първият дворец в османската столица, изграден в европейски стил. От построяването му през 1853 г. до 1922 г. (с прекъсване от 20 год.) служи за главна резиденция на султана. Тук е живял и починал и Мустафа Кемал Ататюрк, основателя на турската държава, наследила отпратената в историята през 19 и 20 век предходна Османска империя.

Забележително е техническото обзавеждане, изключително модерно за времето си: газово осветление, тоалетни с течаща вода, централно отопление и асансьор. Обзавеждането е внесено от Великобритания. Таваните са пищно украсени със злато. Използвани са 14 т злато и 40 т сребро. При обзавеждането му не е използвано стъкло, а само кристал. В централната зала се намира най-големият полилей в света със 750 крушки, подарък от кралица Виктория. Дворецът притежава и най-голямата сбирка в света от кристални свещници от Бохемия и Бакара. Едно от стълбищата също е от кристал.

Кулата Галата

Първоначално е построена от дърво в квартала на генуезците, а през 1433 г. – от камък. В миналото се използва за склад и мелница от генуезците. Височината й достига 61 м. При реставрацията й от 1964 – 1967 г. е бил достроен конусообразен покрив.

Кулата Галата днес е туристическа атракция. Горните 3 етажа се използват за ресторант, рецепция и кафе-бар. На последния етаж има тераса с прекрасна гледка над Истанбул. До терасата на кулата може да се стигне по стълба, чийто стъпала са 143 на брой или с асансьор.

От терасата направих панорама на Босфора и Златния рог, виждат се и Топкапъ, Света София, Синята джамия и други забележителности. Комбинирах 25 вертикални кадъра, за да придобиете максимална представа за гледката от кулата.

Разходка из уличките

Просто се разходете по улиците, полутайте се из малките улички. Седнете на ресторантче близо до морето, яжте риба и морски деликатеси, пийте бира. Яжте дюнери и балък-екмек (риба в питка хляб).

Винаги имайте едно наум, когато излезете от туристическата част, защото може да ви се случи нещо неочаквано, нас например ни замерваха с камъни без никаква причина. Някакъв луд хранеше четири котки на брега на морето и просто поспряхме да го погледаме, а той почна да псува и да хвърля каквото намери.

Площад „Хиподрума“

Лично аз не бях впечатлен от площада. На него няма нищо местно, всичко е примъкнато от някъде – я от Делфи, я от Египет. Подбрах кратка информация от разни сайтове за въпросния площад:

Площада се намира се пред Синята джамия. По времето на Константин I мястото се е използвало за надбягвания с коне, откъдето идва и името му. На площада са поставени Египетският обелиск, Змиевидната колона, Колоната на Константин и Фонтанът на Вилхелм ІІ.

Египетският обелиск е най-древният паметник в Истанбул. Обелискът е пренесен през 390г. от Египетския храм на Аполон.

Змийската колона в Истанбул е другата древна колона на Хиподрума. През 326 г. е пренесена по заповед на император Константин Велики от храм в Делфи. Изработена е в чест на победата на гърците над персите.

Фонтанът на Вилхелм ІІ (1898 г.) е изпратен като подарък на Истанбул от немския император, с благодарности за гостоприемството на хората.

Екскурзия до Принцовите острови

Някои от фирмите, в частност и Караджъ Турс предлагат полудневна екскурзия до Принцовите острови. От името им става ясно, че там са заточвали младите принцове и други неудобни личности. Сега те са приятна дестинация за туристите. Бели къщи с дървени фасади, плажове, ресторанчета по брега… Заслужава си да хванете корабчето и да се разходите до островите.

Други снимки

Останаха снимки, които не попаднаха в по-горните галерии, а бих искал да ги споделя, затова ще ги сложа тук.

На митницата при влизане в България

С една дума влизането в България от Турция с кола е един малък ад. Причината – десетки коли с регистрации У и Х са се заредили на гишетата от българската страна и не пускат никой. Митничарите нарочно не проверяват и чакат следващата смяна да се разправя с контрабандистите. Точно така! Колите, които започват с У и Х развиват някакъв техен си бизнес – минават в Турция, за да им ударят печат в паспорта, след това пазаруват от безмитния магазин евтини цигари и се връщат в България като ги укриват.

След като чакахме час и след като пуснаха някакви румънски коли и няколко софийски, просто забравихме за реда си на опашката, която така и не се движеше, паркирахме Полото до едно празно затворено гише и чакахме да ни видят. Заговорих се с хората наоколо и един ми подшушна, че щом не съм УХ може да мина. Така и стана. След това вметнах нещо на митничаря, просто да изразя възмущението си, че в неделя е толкова натоварено и сигурно им е тежко в неделя, а той каза: „Момче, така е всеки божи ден!“. Събраха ни около 5лв такса за обеззаразяване и ни пуснаха да си ходим.

Резултати от 90 дневната диета

Залепени08.04.2011ОбщиNikolay

Здравейте,

много често във форумите има публикувани диети, а хората споделят колко е ефективна дадена диета и колко килограма са отслабнали. Разбира се, аз съм малко скептичен към резултатите, които са публикувани, защото няма никаква допълнителна информация. Например, ако си дебелан 1,60м и тежиш около 100кг, с текущата диета можеш да свалиш спокойно 20кг, но когато си 1,80м и тежиш 100кг, надали ще постигнеш същия резултат. Колкото повече се доближава човек до нормалното тегло, толкова по-трудно сваля кг. Ако някой се интересува какво е количественото измерение на дебелината 🙂 и нормалното тегло може да погледне за Body Mass Index.

В настоящата публикация ще спомена много числа – колко съм висок, колко килограма съм бил в началото на диетата и колко в края. Вместо „маса“ ще използвам „тегло“. Не е по-правилно, но се доближавам до разговорния български.

Измерванията на теглото съм направил всеки ден с електронен кантар, поставен на едно и също място в един и същ час от денонощието и с едно и също облекло 🙂

Диетата е циклична с период от 4 дни, т.е. има 4 групи храни и те се ядат в точно определен ред, като всяка група се яде цял ден. За повече информация за диетата и как точно се провежда може да използвате Google. Подготвил съм различни графики, но за тях по-надолу. Резултатите определено са интересни и се добива много добра представа как точно работи диетата.

Изходни данни:

Начално тегло: 85,9кг
Крайно тегло: 76,9кг
Най-ниско тегло: 76,5кг
Ръст: 175см

Започваме с най-елементарната графика – движението на кг по дни без значение от това в какъв цикъл е взето измерването на кг. Тази графика не носи особена полза за разгадаването на диетата, но показва, че теглото (масата) варира, понякога и с 1,5кг на ден, което не трябва да ви притеснява и обезсърчава. С тънка черна линия съм добавил тенденцията.

Следващата графика показва какво е теглото в началото на различните дни. С тази графика исках визуално да придобия представа в кои дни имам по-голямо тегло и дали това е тенденциозно или е случайно. На пръв поглед в началото на плодовия ден теглото е по-високо от средното, но това е нормално. Дължи се на тортичките, които хапвах във въглехидратния ден 🙂 Освен това имах чувството, че задържам повече вода при консумация на въглехидрати. Може би има научно обяснение, но не можах да намеря нищо по въпроса в Интернет, освен това и не търсих много.

Започват интересните графики 🙂 Задавах си въпроса как точно работи диетата и дали се отслабва всеки ден равномерно или някои дни се отслабва повече, други по-малко. Направих проста графика, която показва колко килограма съм отслабнал спрямо предходния ден от същия цикъл. Единствено изключение прави прехода „Плодове -> Белтъци“, като при него съм използвал разликата между белтъците в настоящия цикъл с плодовете от предходния цикъл (това не променя тенденцията, защото пак дните са един след друг).

На пръв поглед забелязвам нещо фрапиращо – лилавата линия, която показва с колко съм отслабнал след плодовия ден е много над останалите линии. Това значи, че губя най-много тегло след плодов ден. Следователно тегло се губи в плодовия ден. Всъщност графиката е малко неточна, но това е заради опростяването й. Обърнете внимание на деветия цикъл, най-големия пик на лилавата графика. Това е не един, а два дни, като единия от тях е водния ден в диетата.

Зачудих се колко точно тегло се губи след плодов ден и това доведе до количественото измерване на загубата на килограми между дните в цялата диета:

Извода е ясен – в плодовите дни съм загубил около 14 килограма, а през всички други дни сумарно съм качвал. Защо тогава не караме само на плодове? Отговора е ясен – защото 99% от хората нямат волята да карат само на плодове, освен това теглото ще спадне много бързо, което има своите негативи – йо-йо ефект, проблеми с кожата и т.н.