Блогът на Николай Зайнелов

Здравейте,

Решихме да комбинираме кратка почивка и разходка из Югозападна България и по-точно около Кюстендил. Въоръжени с картата на National Geographic „500 туристически обекта в България“ избрахме няколко интересни места в околността.

По пътя за хотела се отбихме в Земенския манастир. Този манастир в момента не е действащ и не е обитаван от монаси, но на пръв поглед е доста добре поддържан и запазен. Интересна е и църквата в центъра на манастира. Справката в wikipedia, показва, че църквата и манастира са строени около 11ти век.

Земенският манастир е сравнително близо до София – само на около 55км и трябваше да се отклоним само 18км от главния път E-871, за да достигнем до манастира.

Църквата е превърната в музей. Има входна такса от 3лв за възрастни. Снимането с фотоапарат е доста ограничено. Срещу такса от 5лв, могат да се направят до 5 кадъра. Разбира се, ако никой не ви види, може да направите и някоя допълнителна снимка (точно както направих аз). Дори успях да направя едно кратко видео за спомен.

Когато влязох в църквата сякаш влязох в една друга църква във Велико Търново. Размера, формата на купола, вътрешните стени и арки, каменния олтар – всичко ми изглеждаше много познато. В момента не мога да се сетя как се казваше църквата във Велико Търново, но ще разпитам колегите, дали случайно няма да се сетят за името на църквата.

Ето и няколко снимки:

p.s. Искам да вметна, че в Кюстендил има хубави места за хапване и цените са народни. В класацията водят заведенията „Дриймс“ на главната улица и „Тихият кът„, което не мога да обясня къде се намира, но на сайта има адрес. Освен това ви препоръчвам горещо хотел Strimon Spa Club *****, който също има хубав ресторант, а спа услугите са страхотни

Здравейте,

това е втората част от впечатленията и снимките от Барселона (линк към част 1). Отново ще споделя програмата по дни за по-лесна ориентация:

• Ден 5
  • Кастел де Монжуик
  • Нощни снимки на Барселона от Монжуик
• Ден 6
  • Парк Гуей (Guell)
• Ден 7
  • Шопинг терапия в Диагонал Мар
  • Нощни снимки на Каса Мила (Ла Педрера) и Каса Батио
• Ден 8
  • В търсене на Obrint Pas
  • Обратно към действителността
• Снимки и информация, които не са публикувани по-горе

Ден 5

Кастел де Монжуик

Монжуик е планина, по-скоро хълм в Барселона. Превежда се като „Еврейска планина“. При разкопки били открити еврейски надгробни камъни, което потвърждавало теорията, че планината е била заселена от евреи.

На върха на хълма се намира Кастел де Монжуик. От името може би се досещате, че това е крепост. Построена е през средновековието и целта й е била да защитава града от морски нападения. В подножието й се е намирало първото пристанище на Барселона.

От туристическа гледна точка, крепостта е много добре запазена, а гледката към Барселона е невероятна. Вижда се почти цяла Барселона. Направих няколко панорами от по 20-25 вертикални кадъра, но са подобни, така че ще кача само една. Има две въжени линии, едната от които е много дълга и гледката сигурно е страхотна. Ние предпочетохме да се разходим пеша до крепостта. С метрото и след това с едно теснолинейно влакче стигнахме до началото на по-късата въжена линия. От там до върха са около 20 минути пеша. Минава се през един парк. По пътя нагоре има площадки, от които се вижда града. Лифтовете са кабинкови и стъклата са потъмнени. Имайте го предвид, ако искате да правите снимки от лифта.

Ето и няколко снимки, едната е панорама. Сглобих я с PTGui от 23 кадъра

Нощни снимки на Барселона от Монжуик

Върнахме се да направим нощна панорама от същото място, но за съжаление работното време на Кастел де Монжуик не отговаряше на работното време, което намерихме в Интернет. Бяхме там около 19:00 часа и затвори пред нас. Както казах, имаше няколко площадки с прекрасна панорама, така че се насочихме към една от тях, за да направим нощни снимки на Барселона.

Ден 6

Парк Гуей (Guell)

Имам вътрешно противоречие как се чете името на парка, тъй като двойното Л (ll) на катала според Борче, който е там от 10 години, се чете като и-кратко. В пътеводителя на National Geographic за Барселона го пише като Гуел. Няколко мои колеги също му казват Гуел, но ще се доверя на Борче.

Паркът е проектиран от Гауди по поръчка на някакъв богаташ. Името на парка е взето от фамилията на въпросния инвеститор. Първоначално е било замислено като затворен комплекс от къщи за богаташи и парк, но проектът е бил прекратен, защото хората загубили интерес. Построени са само парка и два павилиона, които били предназначени за охраната.

Ден 7

Шопинг терапия в Диагонал Мар

Ден 7 започна с шопинг терапия. Мария си хареса магазините на H&M и Mango. Манго има и в България, но се оказа, че цените на дрехите в Испания са по-ниски. В Н&М успя да си хареса цели 7 неща, което смятам, че е един вид рекорд, предвид трудността, с която си харесва каквото и да е. Успяхме да убием около 4 часа в мола. Няма снимки, защото прилича на всеки един средно статистически мол.

Нощни снимки на Каса Мила (Ла Педрера) и Каса Батио (Casa Batllo)

Двете сгради, проектирани от Гауди се намират на Пасеч де Грасиа (Passeig de Gracia). Ла Педрера е жилищна сграда и постройките, които са били на нейно място са срутени да бъде построена. Каса Батио е реконструирана къща, а и размера й е доста по-малък от този на Ла Педрера.

Много се чудехме дали да правим тези снимки, защото има много дървета, които скриват фасадите на двете сгради и тълпи туристи. Все пак не съжалявам, че се разходихме до тях. Тези със синьото небе са моите лични фаворити за най-добри снимки от цялото пребиваване в Барселона. Цените са 11 евро за Ла Педрера и 18 евро за Каса Батио.

Ден 8

В търсене на Obrint Pas

В деня на полета трябваше да освободим стаята до 12:00, а на летището трябваше да бъдем около 16:30 часа. Предните дни не успяхме да намерим един албум на бандата Obrint Pas в Барселона, затова се заехме сериозно със задачата. На моята туристическа карта имаше отбелязани 4 магазина за музика. Посетихме всички, но нямаше нищо. Посетихме и мола на Плаца Каталуня. Дори там не успяхме да го намерим. А уж бандата е от Каталуня. За сметка на това намерихме подарък за рождения ден на Мария…

Обратно към действителността

За съжаление действителността ни застигна още на територията на Испания. Единствените две опашки дълги повече от 15 метра на целия терминал бяха нашите -  за полета не WizzAir. Българщината ни застигна още там… Пререждания на опашката, опити да се прекара куфар с размерите на ТИР като ръчен багаж и много други ни приземиха още преди да стигнем в България.

Като кацнахме на летище София, самолетът беше задържан, заради някакъв човек. Гранична полиция ни чакаше Работеха само две гишета на Паспортен контрол от десетина. Някакъв митничар се правеше на тежък и то с право, защото всички бяха окупирали гишетата и никой не се съобрази с линията, зад която хората трябва да изчакат техния ред…

Снимки и информация, които не са публикувани по-горе

Пропуснал съм някои впечатления, които не са свързани с по-горните теми, затова ще ги обобщя тук.

Цената на храната в хранителните магазини в Барселона е много по-ниска от тази в България, да не казвам почти двойно. Например прясно мляко 1 литър е 50 цента. Всичко е много качествено – хляба беше много вкусен, изкара 5 дни без да мухляса и остана мек до последно. Това в България не може да се случи.

Хамон е испанската версия на италианското прошуто. Цената му варира в зависимост от производителя, породата на свинете и др. В магазините се намира на цена от 10 до 100 евро за кг. Опитахме от няколко вида и всички бяха супер.

Ресторантите са по-скъпи от тези в България – може би между два и три пъти. Много от ресторантите предлагат менюта за туристи. Срещу фиксирана сума от 10 до 20 евро, човек може да си избере от списък едно първо от три, едно второ от три и т.н.

Една от вечерите ядохме в едно ресторантче на мола Диагонал Мар. Беше на принципна на блок маса. Имаше различни видове храна – десетина видове салати, суши, пържени картофи, манджи и т.н. Най-интересно е, че имат сурови морски дарове и риби, които се приготвят пред клиентите на скара. За мен беше странно, че ресторанта има различни цени за обед- 9,50 евро, за вечеря – 11,50 евро или вечеря за 13,50 евро през почивните дни и празниците (fiesta или siesta, не съм сигурен)

Тук оставям празно място, за да допиша нещо, ако съм забравил. Следва галерия с общи снимки, които не са включени в по-горните галерии.

Здравейте,

Реших да споделя впечатленията си от не толкова краткия ни престой в Барселона. Ще дам накратко информация за туристическите обекти и забележителностите, които посетихме, как се спряхме на хотел и как пътувахме в Барселона. Започнах да изписвам имената на кирилица, но вече съжалявам.

Програмата по дни беше следната:

• Ден 1
  • Нощни снимки на „Музеу Насионал д’Арт де Каталуня“
• Ден 2
  • Тибидабо
  • Монсерат
  • Нощни снимки на Торе Агбар (небостъргачът, който е известен в Барселона като… ще видите снимките и ще се досетите)
• Ден 3
  • Ла Саграда Фамилиа
  • Парк де Лабиринт
  • Монестир де Санта Мария де Пердалбес
  • Нощни снимки на дървения мост „Рамбла де Мар“ и кейовете с яхтите
• Ден 4
  • Триумфалната арка (и в Барселона си има)
  • Парк де ла Сиутаделя
  • Аквариума
  • Из уличките на стария квартал и Катедралата

Ден 1

Пристигнахме в Барселона с полет на wizzair.com около 18:30 местно време. На летището ни чакаше приятел на моя шеф , който ни закара до хотел Hesperia Carlit. Избрахме хотела, заради неговата близост до центъра, нормалната цена и отличната оценка в booking.com.  Бързо се настанихме и Борче (приятеля на моя шеф) ни разходи с колата из Барселона, като накратко ни запозна с всички забележителности, покрай които минавахме.

Тук е мястото да спомена, че има поне два алтернативни начина да се придвижите от Терминал 2 на летището (където каца WizzAir) до центъра на града:

1. Най-евтиния вариант е с влака, който минава на 30 минути, от терминал 2 до метро станция „Пасач де Грация“, от там влизате е метрото по подземен тунел и продължавате с метрото до крайната дестинация. Всичко това на цената на един билет за градския транспорт.
2. Използване на автобус от Терминал 2 до площад „Каталуния“ и от там с градския транспорт. Цената на билета е около 4,5 евро. Автобуси има на по-малко от 10 минути. Борче ни обясни, че автобусната линия не се обслужва от фирмата за градски транспорт и това е причината да не може да се пътува с билети от градския транспорт.

В Барселона метрото е развито до невероятен мащаб. Има 9 (девет) метро линии, които се пресичат на много места. Мотрисите минават на не повече от 3 минути и половина. Най-евтино в метрото се пътува с карта Т-10. Позволява 10 пътувания на повече от 1 човек и струва около 8 евро. Единично билетче е около 1,40 евро. Билетите не случайно се наричат „метро + автобус“, защото в рамките на 75 минути може да пътувате с метрото и да се качите на автобус без да ви таксуват 2 пъти. Ако се сетя още полезни факти, ще ги изложа по-надолу. Сега преминавам към забележителностите и снимки от тях:

„Музеу Насионал д’Арт де Каталуня“ или накратко казано „Палау Насионал“

Намира се до най-големия площад в Барселона, а именно площад „Испания“. Известен е с пеещите си фонтани, които така и не успяхме да видим работещи. За нещастие случихме на профилактика (не ходете Октомври на фонтаните). До музея се стига с ескалатори, което много ни учуди. Не бяхме виждали обществени ескалатори. Ето и няколко снимки:

Ден 2

Тибидабо

Тибидабо е името на хълма, който е превърнат в обществен парк. На върха на хълма е построена църквата „Темпле де Саграт Кор“, което в превод значи „Храма на Святото сърце“. Самата църква е доста внушителна – висока над 75 метра и на върха стои статуята на Исус Христос, който е разперил ръце, сякаш е обгърнал Барселона с ръце и я предпазва. Църквата има няколко тераси, на които туристите могат да се изкачат, за да видят още по-впечатляваща гледка към Барселона. Ние бяхме там около обед и имаше неприятни изпарения над града и не се виждаше много ясно. Затова предпочетохме да не се изкачваме, тъй като няма да станах хубави снимки В близост има детски увеселителен парк, така че е подходяща дестинация за хора с деца. Снимки от Тибидабо и църквата:

Монсерат

Монастир де Монсерат е старинен бенедиктински манастир. Основан е преди около хиляда години. Разрушаван е няколко пъти и всеки път е бил възстановяван напълно. Манастирът е на около 50км от Барселона. Ние ходихме с кола, но е възможно да се отиде и с автобус. По спомен автобусите тръгват от Барселона в 9:00 часа. Освен страхотната гледка от манастира ви препоръчвам горещо да се качите с влакчето нагоре по хълма. От там гледката е още по-страхотна. Ето и галерията от манастира:

Торе Агбар

Ами… няма какво да кажа за тази постройка, мога да покажа единствено снимки:

Ден 3

Ла Саграда Фамилиа

Може би най-посещаваната забележителност в Барселона е катедралата „Ла Саграда Фамилиа“. В превод означава „светото семейство“. Това е най-мащабния проект на Гауди, като строителството й е започнало още през 1882 година. Поради липса на финансови средства, катедралата продължава да се строи и до днес.  По проект трябва да има 17 кули високи над 100 метра, като всяка една представлява един от дванадесетте апостоли, един от четиримата евангелисти и Богородица. До момента са построени само осем. Качвам снимки, които не са с коригиране перспектива, тъй като сградата е много висока и единствения начин за близка снимка е близо до катедралата:

Парк де Лабиринт

Малко известно място за посещение е паркът с лабиринта. Стените на лабиринта са доста високи и голям човек спокойно може да се загуби в него. Също така е проектиран с доста задънени пътища и е интересно човек да се лута и да намира пътя през лабиринта. Ето и няколко снимки:

Монестир де Санта Мария де Пердалбес

Манастирския комплекс е изграден за много кратко време. Църквата е построена само за една година. Затова я няма разликата в стила между църквата и манастира, която се наблюдава в много от манастирите. Двора е много добре поддържан. В него има палми и мандаринови дървета и шадраван, в който плуват рибки. Ето и снимки:

Нощни снимки на дървения мост „Рамбла де Мар“ и кейовете с яхтите

„Рамбла де Мар“ е мост, на който пода е покрит с дървени летви. Ако се вгледате внимателно между летвите се вижда водата под краката ви. В единия край моста стига до паметника на Колумб, а в другия край води до един от моловете в града – Maremagnum и аквариума. Ето и няколко снимки:

Ден 4

Триумфалната арка (и в Барселона си има)

В градинката покрай Триумфалната арка има палми, в които има папагали вместо врабчета и гълъби. Гледката е много приятна, постоянно се чуват звуци на папагали, говорещи си измежду палмите

Ето какво намерихме в Интернет случайно:

Триумфалната Арка в Барселона, за разлика от други подобни момументи, не е свързана с военни почести, а има чисто граждански характер. Построена е през 1888 г., по повод Универсалното изложение и представлява врата към него, с която се приветстват посетителите му. Висока е 30 метра, издържана е в стил “neomudejar” (mudejar е смесен стил, с арабски и христянски елементи). На фронталната й част има надпис, гласящ „Барселона посреща нациите”. От всички страни са изобразени различни неща, представляващи алегории на индустрията, занаятите, земеделието и търговията, от вътрешната страна са изобразени гербовете на испанските провинции.

Парк де ла Сиутаделя

Парка Суитаделя е построен на мястото на печално известната крепост Суитаделя. От тази крепост Баселона е била управлявана и в нея са се извършвали екзекуциите на непокорните граждани. В превод суитаделя значи цитадела. В парка са запазени сградите, които са били в цитаделата и има няколко паметника на известни испански автори.

Аквариума

Споделих мнението и информацията, която имам за аквариума в отделен пост, тъй като там съм поместил единственото видео клипче от Барселона. Тук няма да качвам галерия, защото снимките са вградени във видеото.

Из уличките на стария квартал и Катедралата

Цяла Барселона е разделена прекрасно. Ако погледнете сателитната карта на Барселона в Google Earth или Google Maps, ще забележите, че всички улици са еднопосочни и перпендикулярни или успоредни една спрямо друга и фигурите, които отрязват улиците са квадрати. Всеки ъгъл на квадратите е скосен. Това е страхотно, само че не важи за стария квартал. Това е най-старата част на Барселона и явно е създадена преди влизането в сила на това правило за райониране. Има много красиви тесни улички, дори една от забележителностите е мостче над улицата, свърващо сградите от двете страни на улицата.

Катедралата е доста стара, но не е била завършена изцяло стотици години. Относно историята й, може да погледнете в интернет. Аз ще споделя туристическата информация – входа е 5 евро. Има асансьор до покрива. Гледката от покрива е приятна и се вижда голяма част от града. Ето и няколко снимки:

Ами дотук поста е 1367 думи и мисля, че е крайно време да спра да пиша. Очаквайте съвсем скоро втора част (линк към втора част), която ще обхване другите 4 дни от пътуването ни.

Здравейте,

Реших, че е по-добре да направя малко видео, за да покажа красотата на аквариума в Барселона. Видеото е по-скоро репортажно, в случай, че някой иска да придобие представа как изглежда аквариума в момента. Снимано е в HD 720p, така че спокойно може да го гледате на цял екран. Музиката е запис на китове и делфини. Приятно гледане!

Аквариума се намира на пристанището на Барселона. Най-лесно се стига с метрото и 10 минути ходене пеша. Цената на човек е около 17 евро. Актуална информация за работното време и цените може да намерите на сайта на аквариума.

За техноманите – снимано е с моя си апарат – Nikon D300s с обектив 24-70mm/F2.8 на максимално отворена бленда и 1600ISO. Светлинните условия в аквариума са лоши, както и е забранено да се използва светкавица.

Здравейте,

през почивните дни решихме да се разходим до Деветашката пещера и Крушунските водопади. Използвахме средния от трите почивни дни, за да има по-малко трафик, а и прогнозите за времето бяха добри. Разстоянието от София е около 200км. Времето за път е около два часа и малко. Успях да вградя картата в блога:

Деветашка пещера

Информация за пещерата има в wikipedia, няма смисъл да я преписвам. Има паркинг на около километър и половина преди село Деветаки и от този паркинг започва еко пътека, която слиза до пещерата. Има интересен надпис отляво точно в началото на пътеката, който казва, че който слиза трябва да мисли и как ще се качва обратно Има доза истина в тази табелка, защото пътя надолу беше много лесен, но на връщане… мъка

В пещерата направих няколко поредици от снимки от по 9 кадъра, които после комбинирах в прилична снимка с Merge to HDR Pro на Adobe Photoshop CS5. Последната функционалност доста ме изненада, тъй като е значително подобрена от старата версия, която се наричаше Merge to HDR (без Pro – явно про-то този път наистина е по-добра версия) и се разпространяваше с Adobe Photoshop CS3. Исках да получа снимки, които изглеждат сравнително естествено, затова цветовете не са „избушени“ както повечето хора правят, когато снимат HDR, но въпреки това не изглеждат така реалистично, както бих искал.

Ето и галерията:

Крушунски водопади

Информация за Крушунските водопади събрах от wikipedia и някои от по-горните сайтове, които излязоха при търсенето в Google. Странно, но чувах за това кътче преди не повече от три-четири години и то най-вече покрай photo-forum.net и някои снимки качени оттам. Не предполагах за мащаба на водопадите, не толкова за височината им, колкото за броя. Може да видите на някои от снимките, цвета на водата в по-дълбоките участъци. Дори при дълбочина около 50см водата е оцветена в ярко синьо. Може би цвета се дължи на състава на водата, по спомен е много богата на разтворени варовици. Ето на какво попаднах като коментар под една снимка в един форум:

Това е травертин – вид варовик, с пясъчен цвят, но когато се разтвори във вода е с белезникав цвят. Това придава синкаво-белезникав цвят на водата.

Ето и снимките:

Като заключение бих казал, че това е идеална дестинация за еднодневна разходка. Като мой личен минус бих отчел факта, че не успяхме да стигнем до Къкринското ханче, където има и печат на 100те национални туристически обекта, а е доста близо.