За част от приятелите ми е известно, че хобито ми е фотография и сравнително често сменям някой обектив с друг и тествам с цел да намеря оптималните за мен обективи.

Имах Tamron 17-50/F2.8 (има множество букви, които нямат особено значение), По-известен е като безмоторния вариант на обектива. В момента на писане на поста има три версии на 17-50/F2.8:

• безмоторна
• с вграден мотор
• с вграден мотор и стабилизация (този създаде целия проблем)

Обектива е супер като за цената си (на старо може да се намери около 500лв).  Малко е мек на F2.8, но от F4 става много рязък и отнася Nikkor 18-70 и Nikkor 18-135 отвсякъде.

Мисля си… продавам го и доплащам за Tamron 17-50VC (VC ~ Vibration Compensation). Идеята е ясна – светлосилен обектив + стабилизация прави перфектния репортажен обектив. При ниска осветеност около 1/10 до 1/20 и статични обекти доста добре предава атмосферата на събитието.

Както често се случва, това което си мисля, не е точно действителността.

Намерих едни връзки във вносителя на Tamron за България и вече го имаше в наличност в България. Реших да го купувам, договорих прилична цена и условието да го купя беше да имат повече от една налична бройка, за да тествам кой ще ми пасне по-добре на апарата.

Имах опасения относно точността на фокуса, явно това е проблем на качествения контрол и може би на факта, че производителите се опитват да намалят максимално цената на обективите си. Затова си приготвих една известна табличка, статива и апарата и отидох в офиса на фирмата-вносител. Теста беше следния: слагам обектива на 50мм, правя 10тина снимки с всеки един от петте обектива, които имаше налични. Преглеждам ги и решавам кой да взема.

Два от обективите дадоха директно страшен бек-фокус. Отпаднаха. Другите 3 бяха що годе добре, но фокуса беше на почти на ръба – от фокусната точка много назад и много малко пред фокусната точка. Както и да е, взех двата най-добри – за мен и за един приятел с Nikon D90.

Връщам се вкъщи, викам си ще прасна няколко снимки на жената за тестове – разстояния 1,30м до към 1,70м (обектива има distance report, от там виждам разстоянието). Фокуса се оказва на ушите.

Моя скромен извод, без да твърдя, че съм някакъв вещ оптик е, че обектива не е наред. И то е сбъркан много, как може на различно разстояние фокуса да се мени така?

Отивам до магазина и го връщам на следващия ден. Добре, че както споменах, имам връзки там и нямаше проблеми. Не исках да ми го пращат на сервиз, а да ми го сменят с друг. Намериха някакъв изпаднал от някъде, така и не разбрах от къде. Тествах го, беше малко по-добре, вземам го и си заминавам.

Извода ми: от 6 Tamron-a единия ставаше, а тялото ми досега не е имало някакъв проблем с други обективи. Тялото ми има корекция на фронт/бек фокуса, но при условие, че на 30-40см е точен фокуса, а на 1,3-1,7м не е, значи нещо е сбъркано много. Оказа се, че трябва да сложа корекция 14-15 от максимална стойност 20 на апарата, че да работи що годе нормално на около 1,5м. А какво става, ако искам да снимам на 10 метра или на различно фокусно разстояние от 50мм?

Продадох въпросния Tamron и ходих да си взема Nikkor AF-S 24-70/F2.8. Сега нямам грижи фокуса, само нямам време да снимам

Може би заглавието звучи малко пресилено, но докато продължават да правят такива обективи, наистина никога не бих си взел Tamron с вграден мотор и стабилизация.

Имам няколко стари сървърчета, със сравнително големи хард дискове, но достатъчно нови, за да поддържата SATA твърди дискове. Тъй като съврърите са бюджетни, при закупуването им дори не е ставало дума за един твърд диск повече за изграждането на RAID1 масив.

В много от фирмите продаващи твърди дискове изчезват наличностите от старите ATA дискове, затова се принудих да закупя SATA твърд диск с обем (може би обем не е точното определение за големина на диска) 500GB.

Допуски:

• root дяла е в /dev/hda1
• новия диск е /dev/sda
• използваме GRUB като boot loader

Предварителното планиране изглежда така:

1. закачаме новия диск и зареждаме какъвто и да е линукс от компакт диск или USB флаш памет. Всичко върши работа, аз предпочитам system rescue cd. Може да използвате дори мрежовия инсталационен компакт диск на Debian 5 Lenny. Важно е да съобразите дали сте инсталирали i386 или amd64 порт, за да изберете същия порт, от който ще заредите ОС
2. на новия диск създаваме същия брой дялове, както на стария диск. тук можем да променим големината на дяловете, ако случайно някой от тях не е достатъчно голям, аз лично използвам fdisk за разделянето
3. Уточнявам процеса за /dev/hda1, който е root дяла. За другите дялове важи същата процедура. mount-ваме новия диск в произволна директория – например /mnt/sda1, копираме всичко от / в /mnt/sda1, няма нужда да се копира /dev, /proc, /sys, /tmp но тези директории трябва да се създадат празни.
4. След като сме копирали всички данни от всички дялове, трябва да редактираме два файла /mnt/sda1/etc/fstab и /mnt/sda1/boot/grub/menu.lst. В първия файл заместваме всички hda с sda. Във втория файл променяме root=/dev/hda1 с root=/dev/sda1, това казва на boot loader-a, че трябва да търси ядрото на новия диск
5. Трябва да инсталираме boot loader-a в MBR (Master Boot Record) на новия диск. Тази стъпка може да се изпълни по няколко начина в зависимост от това какъв диск използвате.  Ще разгледам по-универсалния вариант, при който не използваме инсталационния компакт диск на Дебиан. Трябва да пресъздадем proc и dev директориите в chroot средата, това става по следния начин:
   1. mount -o bind /proc /mnt/sda1/pro
   2. mount -o bind /dev /mnt/sda1/dev
   3. chroot /mnt/sda1
   4. Вече сме в chroot средата, остава единствено да инсталираме boot loader-a в MBR, това става с командата /usr/sbin/grub-install /dev/sda

Дотук добре, рестартираме сървъра, след като сме изключили стария диск за всеки случай. Всичко работеше перфектно докато не излезе нов пакет за ядрото на Дебиан, който обнових по стандартния начин apt-get update; apt-get upgrade.

Системата не зареди. Какво се случи?

При ъпдейт на ядрото се извиква един скрипт, наречен update-grub. Той не би трябвало да създаде проблем, но уви, не стана точно така. При стартиране на сървъра, той се опитва да намери ядрото на /dev/hda1, вместо на /dev/sda1. WFT? Нали работеше, сървъра е рестартиран няколко пъти и не е имало този проблем.

Оказа се, че трябва да се внимава и за коментираните редове, тъй като тази програма взема предвид и тях, за да генерира нови записи в /boot/grub/menu.lst. Реда:

# kopt=root=/dev/hda1 ro noapic

се използва от update-grub, така че този ред също трябва да се редактира, въпреки че е коментиран.

реших да възкреся блога. С трета версия на wordpress идва и нова тема. Реших да използвам нея, леко променена, по мой вкус, със заглавна снимка от Рим, мисля си, че изглежда по-добре от старата версия, а и според мен е по-важно съдържанието.

Ще се целя високо в Google PageRank (Високо, високо, колко пък да е високо? 2-3 ще е перфектно.), така че разчитам на всеки линк от приятел блогър.

При първа възможност ще напиша следните теми, ще приложа снимки и полезни връзки. Темите ще бъдат свързани с любимите ми хобита пътешествия, фотография, като може включа и теми на професионална тематика, свързани с моята работа като системен администратор.

Пътешествия:

• Пътешествие до Рим
• Пътешествие до Таормина и Етна, Сицилия
• На море в Халкидики
• Нова година в Халкидики
• Фото пленер с Фотосинтезис на Остров Тасос
• Да допиша темата за Прага

Фотография:

• Фото сесия Петя Даскарева
• Фото сесия Петя и Анастасия
• Фото сесия Влади Танева
• Фото сесия Даниела Жечева за сайта на Търговска Лига
• Фото сесия Мирела и родители за сайта на Търговска Лига
• Фото сесия на колеги за сайта на Търговска Лига
• Детска фотография – избрани снимки на Мариела
• Фото сесия за SVFashionStudio или как попаднах в дълбоките води на модната фотография

Теми, свързани с работата ми:

• Прехвърляне на вече инсталирана Debian Linux 5 Lenny система от PATA хард диск към SATA хард диск

днес посетихме Клисурския манастир Св. Петка. Манастира се намира между Банкя и Клисура и са необходими около 30 минути, за да стигнете до него с кола от София.  Хващате пътя за Банкя, като влезете в града карате само по главния път, той прави един десен и после ляв завой. Като излезете от Банкя карате около километър, докато стигнете до един разклон, на който има табелка. Хващате пътя надясно и карате още около два километра по един много тесен асфалтиран път, по който трудно се разминават две коли.

Качвам няколко снимки за хората, които имат желание да се разходят до там.

[View with PicLens]

мина месец откакто се върнах от Прага, но чак сега засядам да пиша в блога. Трябваше да мине време, за да се уталожат всички мисли след посещението в този град. Катализатор за започването ми на тази тема беше един документален филм за Прага, който даваха по History Channel. Надявам се, че сте погледнали част от снимките, които подбрах за галерията ми. Предполагам, че по-долу ще има както снимки от галерията ми, така и други непубликувани снимки.

Ще се опитам да опиша подробности за пътуването, както и някои впечатления, но като цяло ще се опитам да запазя практическата насоченост на темата, така че да бъде полезна за хора, които биха желали да посетят този красив град и като бонус ще покажа някои снимки.

Пътуването…

Пътуването до Прага е много бързо, приятно и евтино със самолет. Ако планирате един-два месеца по-рано пътуването си, може да си вземете много изгодни билети от нискотарифните авиокомпании. Ориентирахме се към SkyEurope, защото освен във Виена, Sky имат хъб и в Прага. Цената за двупосочен билет е почти символична – в нашия случай 69€.

Двата полета протекоха нормално и много бързо. Тъй като не летя никак често, но преди не съм летял с нискотарифна авиокомпания ми направи впечатление, че в цената на полета няма включени нито закуска, нито напитка, но всичко може да се закупи по време на полет. Стюардесите раздават каталози, от които може да си изберете от сандвичи и кафе до парфюми и часовници. Времето беше прекрасно и ясно, което спомогна да направим няколко снимки на прекрасната гледка през малките прозорчета:

[View with PicLens]

Хотелите…

Цяла Прага е осеяна с хотели. Най-много са хотелите ***. Буквално са на всяка улица. Една моя позната ми препоръча един хотел много близо до идеалния център, но за съжаление там нямаше място, но пък успяхме да си намерим един приличен хотел, който се казваше Hotel Mira ***. Въпреки че беше до една ЖП гара, нямахме проблеми със шума. Персонала беше любезен и се разбирахме на някакъв странен английски

Градския транспорт…

Перфектен! Автобусите са нови, чисти, с климатик и шофьорите карат като пилоти от Формула 1. Същото може да се каже и за трамваите. Метрото пък обхваща цялата централна част на Прага, има 3 лъча и от единия край на града до другия може да се стигне буквално за 20 минути. Във всеки автобус, трамвай и метро има електронно табло, което показва коя е следващата спирка. Има и звуково известяване за спиране на спирката, за следваща спирка и т.н.

ВАЖНО! НЕ ПЪТУВАЙТЕ ГРАТИС!!! Глобите са жестоки. Билетите са за определен брой спирки или за време, като има два вида билети в зависимост от продължителността на пътуването. Също има и карти за цялата градска мрежа, за 1, 3 и 5 дни. Дори по-точно е да се каже, че картите са за 24, 72 и 120 часа, защото започват да текат в момента, в който я използвате за пръв път. Картите се маркират само на първия транспорт, на който се качите, защото в противен случай ще се нанесат новата дата и час върху картата и ще стане невалидна.

Една от спирките на метрото се казва „Náměstí Míru“, или преведено на български „Площад на мира“. Тази спирка е най-дълбоката спирка на пражкото метро, като плочата, на която чакаме метрото е на дълбочина 53 метра под земята. Интересен факт е, че ескалатора, който е монтиран в тази метро станция е един от най-дългите в Европа – височина 42 метра, 533 стъпала. За да се качиш или спуснеш от единия до другия край на ескалатора отнема средно 2 минути и малко. Има неписано (дори имам спомени, че видях нещо написано) правило, че когато ползвате ексалатора трябва да се движите по един човек на стъпало, така че хората, които искат да стигнат по-бързо до края на ескалатора да могат да се придвижват пеша. Ето няколко снимки от въпросното метро:

[View with PicLens]

Забележителностите…

В Прага има замъци, музеи, катедрали, красиви сгради и мостове… Толкова са много, че ти трябват дни само да ги разгледаш отвън, без да влизаш в тях. Ще се опитам да напиша по някой ред за някои от тях, защото няма да ми стигне цяла седмица да ги опиша и да прикрепя снимки за всяка една забележителност

Náměstí Míru & Saint Ludmila Church

Не знам много подробности за историята на площада, но на този площад се намира базиликата Св. Людмила. Построена е между 1888 – 1893 година и както се досещате е кръстена на Св. Людмила. Въпросната личност става княгиня, след като се омъжва за княз Боривой Първи (Bořivoj I- може на български да има друго име), при когото чехите приемат християнството.

Стига толкова история, ето няколко снимки:

[View with PicLens]

Národní muzeum

Народния, или националния музей е една от забележителностите на Прага. Завършен е през 1818 година и от тогава натрупва различни артефакти като в момента съхранява над 14 милиона предмети в сферата на историята на света, изкуството, музиката и др.

[View with PicLens]

Тъй като напреднах с времето, а темата стана ужасно скучна и дълга – към 800 думи, ще продължа да описвам другите забележителности – стария квартал, еврейския квартал, Вишехрад, мостовете, зоологическата градина и още много в следващата тема.

Публикувам някоя снимка, ако някой иска да види църквата.

[View with PicLens]

решихме да посетим Ботаническата градина на БАН, за която се твърди, че била от най-богатите в страната. Разбира се имахме не една трудности. На официалния сайт на градината няма никаква информация. Нито адрес, нито работно време.

Все пак след търсене в интернет търсачките успяхме да намерим поне работното време:

Вторник, Сряда и Четвъртък :
преди обяд от 9 до 12 часа
след обяд от 13 до 15 часа
Събота от 9 до 15 часа

Местоположението беше най-голямата мистификация. Но упоритото търсене, съпроводено с питането на 6-7 човека (от които двама полицаи от една патрулка, които също не знаеха къде е, а се намираха на 200 метра от нея) доведе до успех.

Успяхме да я намерим точно тук.

Разбира се изненадите не бяха приключили. Цената на билетите е народна – 2лв. за възрастни и 1лв. за студенти и ученици. Направих грешката да питам дали мога да снимам с моя апарат, защото имаше стикер „Забранено за фотоапарати“. Отговора беше „разрешават се само любителски снимки с любителски апарати“. При което показвам моя апарат и питам моя какъв е. Отговора беше красноречив – „80лв/час или 80лв/1 филм“. Отказах се да споря, и без това по това време на годината има само няколко цъфнали цветя.

Ето част от снимките, които успях да направя с подръчните апарати:

[View with PicLens]

Като цяло бих определил посещението като недостатъчно задоволително заради малкото цъфнали цветя и заради липсата на възможност да снимам некомерсиално срещу някакво по-разумно заплащане. Според касиерката най-доброто време за посещения са месеците април и май.

Това е първия ми блогърски пост, така че имайте милост.

Все още не знам каква насоченост ще има блога, така че само времето ще покаже.

Приятно и ползотворно изкарване.