Модел: Даниела Жечева
Фотограф: Николай Зайнелов
Място: Зоопарк София,
Възложител: Търговска Лига НАЦ АД
Дата: 07.07.2010г.
Модел: Таня Банова
Фотограф: Николай Зайнелов
Място: Из улиците на Истанбул
Дата: 01.05.2010г.
Модел: Габриела Герчева
Фотограф: Николай Зайнелов
Място: Борисова градина
Дата: 10.04.2010г.
Модел: Влади Танева
Фотограф: Николай Зайнелов
Място: Студио Фотосинтезис
Дата: 02.04.2010г.
Здравейте,
мина месец откакто се върнах от Прага, но чак сега засядам да пиша в блога. Трябваше да мине време, за да се уталожат всички мисли след посещението в този град. Катализатор за започването ми на тази тема беше един документален филм за Прага, който даваха по History Channel. Надявам се, че сте погледнали част от снимките, които подбрах за галерията ми. Предполагам, че по-долу ще има както снимки от галерията ми, така и други непубликувани снимки.
Ще се опитам да опиша подробности за пътуването, както и някои впечатления, но като цяло ще се опитам да запазя практическата насоченост на темата, така че да бъде полезна за хора, които биха желали да посетят този красив град и като бонус ще покажа някои снимки.
Пътуването до Прага е много бързо, приятно и евтино със самолет. Ако планирате един-два месеца по-рано пътуването си, може да си вземете много изгодни билети от нискотарифните авиокомпании. Ориентирахме се към SkyEurope, защото освен във Виена, Sky имат хъб и в Прага. Цената за двупосочен билет е почти символична – в нашия случай 69€.
Двата полета протекоха нормално и много бързо. Тъй като не летя никак често, но преди не съм летял с нискотарифна авиокомпания ми направи впечатление, че в цената на полета няма включени нито закуска, нито напитка, но всичко може да се закупи по време на полет. Стюардесите раздават каталози, от които може да си изберете от сандвичи и кафе до парфюми и часовници. Времето беше прекрасно и ясно, което спомогна да направим няколко снимки на прекрасната гледка през малките прозорчета:
Цяла Прага е осеяна с хотели. Най-много са хотелите ***. Буквално са на всяка улица. Една моя позната ми препоръча един хотел много близо до идеалния център, но за съжаление там нямаше място, но пък успяхме да си намерим един приличен хотел, който се казваше Hotel Mira ***. Въпреки че беше до една ЖП гара, нямахме проблеми със шума. Персонала беше любезен и се разбирахме на някакъв странен английски 🙂
Перфектен! Автобусите са нови, чисти, с климатик и шофьорите карат като пилоти от Формула 1. Същото може да се каже и за трамваите. Метрото пък обхваща цялата централна част на Прага, има 3 лъча и от единия край на града до другия може да се стигне буквално за 20 минути. Във всеки автобус, трамвай и метро има електронно табло, което показва коя е следващата спирка. Има и звуково известяване за спиране на спирката, за следваща спирка и т.н.
ВАЖНО! НЕ ПЪТУВАЙТЕ ГРАТИС!!! Глобите са жестоки. Билетите са за определен брой спирки или за време, като има два вида билети в зависимост от продължителността на пътуването. Също има и карти за цялата градска мрежа, за 1, 3 и 5 дни. Дори по-точно е да се каже, че картите са за 24, 72 и 120 часа, защото започват да текат в момента, в който я използвате за пръв път. Картите се маркират само на първия транспорт, на който се качите, защото в противен случай ще се нанесат новата дата и час върху картата и ще стане невалидна.
Една от спирките на метрото се казва „Náměstí Míru“, или преведено на български „Площад на мира“. Тази спирка е най-дълбоката спирка на пражкото метро, като плочата, на която чакаме метрото е на дълбочина 53 метра под земята. Интересен факт е, че ескалатора, който е монтиран в тази метро станция е един от най-дългите в Европа – височина 42 метра, 533 стъпала. За да се качиш или спуснеш от единия до другия край на ескалатора отнема средно 2 минути и малко. 🙂 Има неписано (дори имам спомени, че видях нещо написано) правило, че когато ползвате ексалатора трябва да се движите по един човек на стъпало, така че хората, които искат да стигнат по-бързо до края на ескалатора да могат да се придвижват пеша. Ето няколко снимки от въпросното метро:
В Прага има замъци, музеи, катедрали, красиви сгради и мостове… Толкова са много, че ти трябват дни само да ги разгледаш отвън, без да влизаш в тях. Ще се опитам да напиша по някой ред за някои от тях, защото няма да ми стигне цяла седмица да ги опиша и да прикрепя снимки за всяка една забележителност 🙂
Не знам много подробности за историята на площада, но на този площад се намира базиликата Св. Людмила. Построена е между 1888 – 1893 година и както се досещате е кръстена на Св. Людмила. Въпросната личност става княгиня, след като се омъжва за княз Боривой Първи (Bořivoj I- може на български да има друго име), при когото чехите приемат християнството.
Стига толкова история, ето няколко снимки:
Народния, или националния музей е една от забележителностите на Прага. Завършен е през 1818 година и от тогава натрупва различни артефакти като в момента съхранява над 14 милиона предмети в сферата на историята на света, изкуството, музиката и др.
Тъй като напреднах с времето, а темата стана ужасно скучна и дълга – към 800 думи, ще продължа да описвам другите забележителности – стария квартал, еврейския квартал, Вишехрад, мостовете, зоологическата градина и още много в следващата тема.
Боянската църква е един от стоте национални туристически обекти. Все още нямам книжка, с която да обикалям и събирам печати, но това не ми попречи да посетя това място. Разбира се отново навигацията ни изневери. Следвахме табелите докато накрая спряхме на един площад и започвахме да разпитваме. Намерихме църквата малко по-лесно отколкото Ботаническата градина, но изненадите не спираха. Имаше доста чужденци, което явно обуславяше таксата от 10лв/човек за вход в църквата. Ние бяхме четирима, така че решихме да пропуснем. Разбира се един от нашата група е всеобщо известен с премия си характер и не пропусна да отбележи и дискутира цената на билетите публично. В течение на разговора се оказа, че все пак може да се влезе безплатно само понеделник от 15:00 часа. Това не ни попречи да направим няколко снимки и да отбележим местоположението на църквата в Google Maps.
Публикувам някоя снимка, ако някой иска да види църквата.
Здравейте,
решихме да посетим Ботаническата градина на БАН, за която се твърди, че била от най-богатите в страната. Разбира се имахме не една трудности. На официалния сайт на градината няма никаква информация. Нито адрес, нито работно време.
Все пак след търсене в интернет търсачките успяхме да намерим поне работното време:
Вторник, Сряда и Четвъртък :
преди обяд от 9 до 12 часа
след обяд от 13 до 15 часа
Събота от 9 до 15 часа
Местоположението беше най-голямата мистификация. Но упоритото търсене, съпроводено с питането на 6-7 човека (от които двама полицаи от една патрулка, които също не знаеха къде е, а се намираха на 200 метра от нея) доведе до успех.
Успяхме да я намерим точно тук.
Разбира се изненадите не бяха приключили. Цената на билетите е народна – 2лв. за възрастни и 1лв. за студенти и ученици. Направих грешката да питам дали мога да снимам с моя апарат, защото имаше стикер „Забранено за фотоапарати“. Отговора беше „разрешават се само любителски снимки с любителски апарати“. При което показвам моя апарат и питам моя какъв е. Отговора беше красноречив – „80лв/час или 80лв/1 филм“. Отказах се да споря, и без това по това време на годината има само няколко цъфнали цветя.
Ето част от снимките, които успях да направя с подръчните апарати:
Като цяло бих определил посещението като недостатъчно задоволително заради малкото цъфнали цветя и заради липсата на възможност да снимам некомерсиално срещу някакво по-разумно заплащане. Според касиерката най-доброто време за посещения са месеците април и май.