Здравейте,
известно време обмислях варианти за закупуване на филмов/аналогов/лентов фотоапарат, който снима в среден формат. След това няколко месеца следях пазара, защото се бях спрял на Hasselblad 500C/M. Имаше прилични оферти, но нищо не успя да ми грабне окото. Запазените апарати имаха твърде висока цена, а амортизираните и олющени от снимане просто бяха на по-висока цена, отколкото струваха. Освен това се зачетох за проблемите със скоростите на изцяло механичните затвори (като на Hasselblad 500C/M).
Големи благодарности на Йовко, който ме открехна за съществуването на марката Bronica. Разгледах набързо и реших – търся Bronica SQ-A. Търсенето продължи твърде кратко. Намерих фотоапарат в отлично състояние в Англия и веднага го поръчах.
Ето и няколко снимки на красавицата 🙂
Снимки от фотоапарата ще има съвсем скоро. Вече съм снимал три филма и чакам с нетърпение да пристигне скенера, с който ще сканирам филмите; дозата, в която ще проявявам ръчно филмите; химията, която ще ползвам за проявяване, измиване и фиксаж; една дузина филми за още много снимки 🙂
Както е закодирано в името, Bronica SQ-A е апарат, който снима в квадрат (точно така, снимките са квадратни). Размера на единичен кадър е 6х6см (да сме по-точни 56х56мм). Сравнено с матрицата на цифровия ми апарат, разликата е… да я наречем драматична. Нека визуализираме:
Малкия син правоъгълник е размера на сензора на цифровия ми апарат, а оранжевия квадрат е размера на новата ми играчка. 🙂
Човек би попитал каква е разликата… Във форумите описват разликата като „различна визия“, което е много субективно, но ще се опитам да го определя. Мисля да използвам средния формат предимно за портрети, затова размислите ми ще са предимно в насока снимане на хора и отделяне на обекта от фона. С помощта на един калкулатор съм изготвил таблица, която показва какви са еквивалентните фокусни разстояния и бленди, при които се получава снимка с еднакво зрително поле (ъглов обхват) и еднаква дълбочина на фокуса. Ето и таблицата (стойностите са закръглени за по-прегледно):
| Среден формат 6х6 |
35mm (FX) |
Crop (DX) |
| 80mm/F2.8 |
45mm/F1.4 |
30mm/F1 |
| 80mm/F4 |
45mm/F2 |
30mm/F1.4 |
| 80mm/F5.6 |
45mm/F3.1 |
30mm/F2 |
| 80mm/F8 |
45mm/F4.5 |
30mm/F2.8 |
| 80mm/F11 |
45mm/F6 |
30mm/F4 |
| 150mm/F4 |
82mm/F2 |
55mm/F1.4 |
| 150mm/F5.6 |
82mm/F3.1 |
55mm/F2 |
| 150mm/F8 |
82mm/F4.5 |
55mm/F2.8 |
| 150mm/F11 |
82mm/F6 |
55mm/F4 |
В таблицата съм използвал данни за 80mm и 150mm обективи за средния формат, защото взех апарата с два обектива Zenzanon-PS 80mm/F2.8 и Zenzanon-PS 150mm/F4.
Както виждаме на 80mm/F2.8 няма обектив за DX формат, който да даде толкова плитък DOF, защото все още не съм чувал за 30mm/F1, но пък за сметка на това един 50mm/F1.4, закачен на FX тяло би дал приблизително еднакво зрително поле и дълбочина на фокуса.
Ето и една таблица, с която се вижда как се променя дълбочината на фокуса при промяна на блендата при различните формати:
При средния формат няма нужда от суперсветлосилни обективи, с които да отделим обекта от фона и дори да снимаме на много затворени бленди пак получаваме малка дълбочина на фокуса (което сигурно е проблем при снимане на пейзажи).
Доста хора ме питаха за какво ми е този фотоапарат. Бих казал, че процеса на заснемане е изцяло различен – знаеш, че един филм има 12 кадъра, апарата няма вграден светломер, няма автоматичен фокус. Имаш време да оставиш апарата на статива, да помислиш, да измериш светлината, да се върнеш, да настроиш бленда и скорост, да помислиш още малко и да направиш една снимка. При цифровите фотоапарати няма такова положение, моя цифров фотоапарат може да направи по-горе споменатите 12 кадъра за точно 1.7 секунди, сигурно няма да изтърве момента, но определено се влага много по-малко мисъл в самата снимка.
И всичко това само на теория, все още не съм видял резултатите от сниманите филми!
