Здравейте,

бяхме за няколко дни на море и решихме да отскочим до делфинариума във Варна, за да видим делфините. Гледал съм шоуто преди няколко години и искам да споделя, че нищо не се е променило. Номерата са същите, реда им на изпълнение е същия. Ако сте го гледали веднъж, сигурно няма да ви е интересно втори път. Единствено ме изненада водещата, която повтаряше всичко, което каже на четири езика – български, руски, английски и немски.

Направи ми впечатление промененото име на делфинариума – „Феста Дефлинариум Варна“. Явно хората от Феста (същите, които притежават веригата хотели Феста) са си купили делфинариум. Хубавото е, че хората имат идея да разширят делфинариума и да има още два басейна, единия от които ще е за раждане на делфинчета. Освен това искали да направят и шоу с тюлени. Повече информация можете да получите на сайта на делфинариума.

Леко ме изненада цената на билета – 20лв на човек, но пък следващите няколко години няма да отида отново.

Какво е фотографски блог без няколко снимки 🙂

Здравейте,

изминаха почти два месеца от пътуването ни до Истанбул и все не оставаше време да напиша този пост. Всичко започна до голяма степен по случайност с една промоция от deals.bg – ваучер за екскурзия до Истанбул за скромните 95лв на човек с две нощувки в града и една по пътищата. Самата екскурзия беше организирана от Караджъ Турс. Докато бяхме в офиса им за уреждане на подробностите дочухме, че става дума за 11 автобуса с хора, които явно са се възползвали от промоцията.

Всъщност, посетихме офиса на Караджъ, за да доплатим две нощувки и да се откажем от транспорта с автобус. Бяхме решили да пътуваме с Полото. Причините за решението са доста – дълго и уморително пътуване с автобус, множество спирания по пътищата, невъзможност да се наспим през нощта и т.н. Успяхме да се договорим да ни настанят в хотела, в който ще настанят и една група приятели, които си бяха взели също като нас от евтините ваучери.

Преди тръгването

Имахме няколко задачи преди тръгването, които по принцип пропускаме, защото най-често не пътуваме с колата извън България и най-често в ЕС:

• Трябва „Зелена карта“ за колата и пълномощно, ако колата не е на ваше име
• Трябват паспорти, като по спомен трябва да имат валидност поне шест месеца от дата на влизането в Турция
• Трябва да имате турски лири – най-добрия курс в София е в чейндж бюрото на Графа, срещу пазара за плодове и зеленчуци (успяхме да сменим и € в Истанбул на нормален курс)

До Истанбул с кола

В Турция бензина е доста по-скъп от този в България. Разликата е като 2,40лв/литър в България и 4.00лв/литър в Турция. Затова е хубаво да заредите точно преди границата. Има бензиностанции Лукойл и Шел, така че няма голяма опасност да ви сипят боклук.Ние дори успяхме да не заредим в Турция, т.е. минахме 500км с един резервоар.

Пътя до Истанбул минава през платена магистрала. За да влезете в магистралата ви трябва една карта, която се казва KGS карта. Тя се продава на входа на магистралата в един фургон от страната, от която идвате или от другата страна на пътя в една странна двуетажна сграда. Ако няма да ходите в азиатската част оставяте 20 турски лири и искате въпросната карта. Човека ви зарежда картата с 17 лири, явно другите са за пластиката. Така и не разбрах, а и нямах намерение да питам, защото със сигурност нямаше да се разберем. На влизане се чекирате, на излизане също, като при излизането от картата се взимат пари според километрите, които сте изминали на магистралата. Не е хубаво да минавате без да платите, защото ще ви подгони патрулката, а и на изхода е вероятно да имате проблеми.

Бяхме психически подготвени за трафика, така че не беше толкова ужасно, колкото много хора го описват. Просто след края на магистралата започва околовръстното шосе на Истанбул, което на места има 5-6 ленти и всички за задръстени. Имахме GPS, което доста ни улесни. Всъщност GPS-a беше безплатната навигация на Nokia и с една батерия телефона ме навигира през целия път. Идеята да ходите без GPS на такова място е много непрепоръчителна. Освен езиковата бариера, мащабите на града доста затрудняват ориентацията.

Проблем се оказа и паркирането. Пред хотела нямаше такава опция, търсихме платен паркинг. Намерихме такъв наблизо, като ползвахме карта от пътеводителя в комбинация с GPS-a. Цените са около 20 турски лири за 24 часа. На единия паркинг пробваха да ни вземат 30, но отказахме.

Хотелът

Хотелът ни се казваше Buyuk Paris и се намираше в квартала Laleli. В превод името на хотела значи нещо от рода на „Големия Париж“ или „Великия Париж“, а името на квартала е нещо свързано с лалетата, но така и не запомних какво точно. Хотела е 3* и няма нищо общо с хотела, в който бяхме във Виена за същата цена и същите звезди. Климатика не работеше, малко течеше в банята от горния етаж и други дребни проблеми. Ако искате нещо по-добро или по-изгодно може да потърсите хотели в триваго. Всъщност, бяхме тръгнали с нагласата, че условията ще са подобни. Много се радвам, че случихме на време и навън температурите не бяха много високи, около 25 °C и доста висока влажност.

Кварталът

Кварталът не може да се опише с думи, трябва да си там, между туристите и местните, за да усетиш атмосферата. На приземния етаж на всяка сграда има магазин за дрехи. Хора, тикащи малки преносими колички продават всякакъв вид храна – белени краставици, нарязани парчета диня, пържена риба, различни плодове, миди с лимон, гевреци, вода, чай. Хора, тикащи и колички с огромни кашони, по-високи от човек се спускат с тези колички по малките стъмни улички и единствения начин да спрат на кръстовище е да изтъркат подметките си в паветата или асфалта.

Предимството на хотела и квартала беше, че беше на 20-25 минути пеша от най-големите забележителности в града и нямаше нужда да ползваме градски транспорт.

Комуникация с местните

Всъщност не очаквахме да имаме проблем с комуникацията, но просто се случи. В квартала се говореше на турски и руски. Да, когато ми говорят на руски и ги разбирам, но когато ние им говоря на български, те нищо не разбират. Звучи познато, нали? Например на паркинга обсъждахме нещо с една молдованка. Казвам й числото пет, тя не ме разбира, като кажа пят ме разбира веднага. Освен това до края на престоя ни почнахме да научаваме някои от най-често ползваните думи – голям, малък, топъл, студен; различни видове храни – риба, хляб, дюнери с различните му видове меса и т.н.

Забележителности

Света София

Най-голямата забележителност според мен е църквата Света София. Дълго време е била най-голямата сграда в света и от от завършването й през 537 година чак до 1453 година е била действащ християнски храм. След завладяването на Константинопол, турците я превръщат в джамия, строят 4 минарета, замазват мозайките вътре, слагат камъни върху лицата на херувимите и т.н.

Ататюрк, бащата на съвременна Турция е трябвало да вземе решение какво ще да се случи със Света София, за да няма религиозно напрежение. Решил е да я превърне в музей. Така е и досега – църквата е превърната в музей и има входна такса – 20 турски лири. Тук може да се плати и с кредитна карта, всъщност е едно от малкото места, на които може да се плати с карта. Препоръчвам ви да посетите църквата през работен ден или по-късно вечер, защото в почивните дни има огромни опашки и трябва да се чака повече от час за билети.

Направих доста снимки вътре, но най-вече ми се искаше да направя един HDR, затова сигурно накрая в галерията ще кача само него и няколко нощни снимки.

Синята джамия

Джамията „Султан Ахмед“ е по-известна като Синята джамия. Името й се дължи на сините порцеланови плочки, ползвани за вътрешната облицовка. Построена е с цел да засенчи Света София. Ако отидете там и влезете с гид, най-вероятно ще чуете за размерите й, колко били дебели колоните й и други неща, които някак не ме впечатлиха, при условие, че дори да е малко по-голяма от Света София, е строена около 1200 години по-късно. Трябвало е да се постараят повече 🙂

Топкапъ Сарай

Топкапъ сарай или „Дворецът на портите топове“ е главният дворец, седалището на администрацията на Османската империя от 1465 до 1853 година. Намира се между Златния рог и Мраморно море в Истанбул и има великолепен изглед към Босфора.

Дворецът е пълен с примери от османската архитектура и притежава голяма колекция от порцелани, одежди, оръжия, щитове, брони, османски миниатюри, ислямски калиграфски ръкописи и стенни украшения.

Капълъ чаршъ

Капълъ чаршъ или покрития базар се е превърнал в атракция за туристите. Това е най-големия закрит базар в Турция и на него може да намерите много и различни стоки – кожени якета, злато, подправки, лампи и много други.

Винаги е препълнено с хора и трябва да внимавате за багажа си и ако имате раница е хубаво я носите отпред, а не на гърба си.

Цените са високи, много по-високи от реалната стойност, така че ако сте си харесали нещо трябва да смъкнете поне наполовина. Ние успяхме да смъкнем цената на хубаво кожено яке от 220 евро на 105 евро. Ако не успеете да се разберете на български, хората ще вземат калкулатора и ще почнат да ви пишат числата докато се спазарите.

Желязната църква Свети Стефан

„Свети Стефан“ е единствената православна желязна църква. Храмът е създаден в края на 19 век и струва на българската държава над 1 млн. франка. По преброяването от 1885 година, в Цариград е имало 50 хил. българи.

През 1890 г. със султански ферман се разрешава на Българската екзархия да построи нов храм на мястото на Дървената църква. Основният камък е поставен от екзарх Йосиф I. Тъй като теренът е нестабилен архитектът предлага конструкцията на църквата да бъде от сглобяеми железни плоскости, а не с бетонни основи.

Елементите, тежащи 500 тона, са изработени във Виена между 1893 и 1896 и са откарани до Цариград с кораб по Дунав и Черно море. Скелетът на църквата е от стомана, а страните от ламарина, която е захваната за основите с болтове, гайки, нитове и заварки – общо около 4 милиона. Сглобяването на Желязната църква приключва на 14 юли 1896 г.

Дворецът Долмабахче

Дворецът трябва да се види. Ако трябва да избирате между Топкапъ и Долмабахче, според мен трябва да посетите втория. Заслужава си всеки лев. Вътре е забранено снимането, защото всичко е оригинално и светкавиците повреждат цветовете. На всеки 10-15 минути пускат група, като се редуват екскурзоводи на турски и английски. Не можете да влезете самостоятелно и да разгледате, трябва задължително да се движите в група. Ако пътувате с агенция, тя може да има акредитиран гид, който да ви разходи и да ви говори на български.

Ето и кратка информация, която взех от уикипедия:

До средата на 19 век резиденция на султана е бил дворецът Топкапъ в средновековен стил. След като контактите с Централна Европа стават по-интензивни и от там са възприети културни стандарти, султанът решава, че трябва да се издигне резиденция в европейски стил. По поръчение на султан Абдул Меджид I арменските архитекти Карабет и Никогош Балиан строят новата резиденция от 1843 г. до 1856 г., която търпи по-късни преустройства. Разходите по строежа възлизат на около 5 млн. фунта стерлинги, което отговаря приблизително на 1/4 от годишните постъпления от данъци.

Строежът натоварва неимоверно много хазната и допринася за това Османската империя през втората половина на 19 век да се доближи до държавен банкрут и да стане финансово и политически зависима от чуждестранни сили. Всъщност, при управлението на Абдул Меджид I и неговия баща Махмуд II започнал и упадъкът на Османската империя.

Това е исторически първият дворец в османската столица, изграден в европейски стил. От построяването му през 1853 г. до 1922 г. (с прекъсване от 20 год.) служи за главна резиденция на султана. Тук е живял и починал и Мустафа Кемал Ататюрк, основателя на турската държава, наследила отпратената в историята през 19 и 20 век предходна Османска империя.

Забележително е техническото обзавеждане, изключително модерно за времето си: газово осветление, тоалетни с течаща вода, централно отопление и асансьор. Обзавеждането е внесено от Великобритания. Таваните са пищно украсени със злато. Използвани са 14 т злато и 40 т сребро. При обзавеждането му не е използвано стъкло, а само кристал. В централната зала се намира най-големият полилей в света със 750 крушки, подарък от кралица Виктория. Дворецът притежава и най-голямата сбирка в света от кристални свещници от Бохемия и Бакара. Едно от стълбищата също е от кристал.

Кулата Галата

Първоначално е построена от дърво в квартала на генуезците, а през 1433 г. – от камък. В миналото се използва за склад и мелница от генуезците. Височината й достига 61 м. При реставрацията й от 1964 – 1967 г. е бил достроен конусообразен покрив.

Кулата Галата днес е туристическа атракция. Горните 3 етажа се използват за ресторант, рецепция и кафе-бар. На последния етаж има тераса с прекрасна гледка над Истанбул. До терасата на кулата може да се стигне по стълба, чийто стъпала са 143 на брой или с асансьор.

От терасата направих панорама на Босфора и Златния рог, виждат се и Топкапъ, Света София, Синята джамия и други забележителности. Комбинирах 25 вертикални кадъра, за да придобиете максимална представа за гледката от кулата.

Разходка из уличките

Просто се разходете по улиците, полутайте се из малките улички. Седнете на ресторантче близо до морето, яжте риба и морски деликатеси, пийте бира. Яжте дюнери и балък-екмек (риба в питка хляб).

Винаги имайте едно наум, когато излезете от туристическата част, защото може да ви се случи нещо неочаквано, нас например ни замерваха с камъни без никаква причина. Някакъв луд хранеше четири котки на брега на морето и просто поспряхме да го погледаме, а той почна да псува и да хвърля каквото намери.

Площад „Хиподрума“

Лично аз не бях впечатлен от площада. На него няма нищо местно, всичко е примъкнато от някъде – я от Делфи, я от Египет. Подбрах кратка информация от разни сайтове за въпросния площад:

Площада се намира се пред Синята джамия. По времето на Константин I мястото се е използвало за надбягвания с коне, откъдето идва и името му. На площада са поставени Египетският обелиск, Змиевидната колона, Колоната на Константин и Фонтанът на Вилхелм ІІ.

Египетският обелиск е най-древният паметник в Истанбул. Обелискът е пренесен през 390г. от Египетския храм на Аполон.

Змийската колона в Истанбул е другата древна колона на Хиподрума. През 326 г. е пренесена по заповед на император Константин Велики от храм в Делфи. Изработена е в чест на победата на гърците над персите.

Фонтанът на Вилхелм ІІ (1898 г.) е изпратен като подарък на Истанбул от немския император, с благодарности за гостоприемството на хората.

Екскурзия до Принцовите острови

Някои от фирмите, в частност и Караджъ Турс предлагат полудневна екскурзия до Принцовите острови. От името им става ясно, че там са заточвали младите принцове и други неудобни личности. Сега те са приятна дестинация за туристите. Бели къщи с дървени фасади, плажове, ресторанчета по брега… Заслужава си да хванете корабчето и да се разходите до островите.

Други снимки

Останаха снимки, които не попаднаха в по-горните галерии, а бих искал да ги споделя, затова ще ги сложа тук.

На митницата при влизане в България

С една дума влизането в България от Турция с кола е един малък ад. Причината – десетки коли с регистрации У и Х са се заредили на гишетата от българската страна и не пускат никой. Митничарите нарочно не проверяват и чакат следващата смяна да се разправя с контрабандистите. Точно така! Колите, които започват с У и Х развиват някакъв техен си бизнес – минават в Турция, за да им ударят печат в паспорта, след това пазаруват от безмитния магазин евтини цигари и се връщат в България като ги укриват.

След като чакахме час и след като пуснаха някакви румънски коли и няколко софийски, просто забравихме за реда си на опашката, която така и не се движеше, паркирахме Полото до едно празно затворено гише и чакахме да ни видят. Заговорих се с хората наоколо и един ми подшушна, че щом не съм УХ може да мина. Така и стана. След това вметнах нещо на митничаря, просто да изразя възмущението си, че в неделя е толкова натоварено и сигурно им е тежко  в неделя, а той каза: „Момче, така е всеки божи ден!“. Събраха ни около 5лв такса за обеззаразяване и ни пуснаха да си ходим.

Здравейте,

както вече писах в блога, бяхме на екскурзия до Виена. В един от дните решихме да прескочим до Братислава. Причините са много – разстоянието е малко, цената е ниска, сигурно никога не бихме отишли без причина, а и мисля, че няма директни полети на ниско тарифни авиокомпании. Освен това града е малък, около 400 000 души, което предполага по-малко забележителности. Последното твърдение се оказа невярно, защото не очаквахме да има толкова интересни места за разглеждане.

Транспорта от Виена се оказа много лесен. От най-близката будка на OBB си купувате билет до Братислава и обратно. Цената е символична – €14. Разстоянието също е символично – 65км. Виена и Братислава са двете най-близко разположени столици в света. Пътя със всякакъв транспорт отнема ни повече, ни по-малко от един час, а влакове има на всеки час. От Виена влаковете тръгват от гара Südbahnhof и пристигат в Братислава на гара Bratislava hl. st. (по спомен hl. st. – hlavna stancia, няма общо с българския, а 🙂 )

Тъй като няма граница с паспортен контрол между двете страни нямаше как да знаем в коя държава се намираме. Един приятел изказа интересно твърдение, което според мен също е вярно. Всички знаете, че като се возите на влак се чува едно характерно (не се смейте) тудуф-тудуф… В Словакия се чува, както и в България, но в Австрия няма такова нещо. Така че, за да се ориентирате на каква територия сте, просто слушайте за тудуф-тудуф 🙂 .

В цената на билета от Виена до Братислава се включва и карта за целия градски транспорт за първия ден от престоя в Братислава. Това ни улесни допълнително, защото не сме търсили будки за билети и карти. Забравих да спомена, че от Виена заедно с билетите си взехме и безплатно малък пътеводител на немски и английски за Братислава.

Преди да опиша забележителностите, които посетихме, ще споделя още няколко интересни за мен неща, които по някакъв начин контрастират с не толкова далечната Виена.

Като за начало, моя прозорлив приятел, който направи тудуф-тудуф откритието, забеляза че магазините за обувки имат същия комунистически стил, както и в България, преди 1989г. – малки кожени столчета от кафява кожа и малки огледала долу ниско.

Още при пристигането ни направи впечатление мръсотията покрай гарата, старите трамваи и куп други дреболии, които ни напомниха за България.

В Словакия се провеждаше световното първенство по хокей. Странно за мен, при температури от 31 градуса по Целзий как са успели да направят достатъчно качествен лед за световно първенство. По този повод навсякъде в града се продаваха всякакви сувенири, свързани с хокей, хокеисти и националните им отбори. Дори имаше магнити с хокеисти.

Направиха ми впечатление хората. Първо искам да уточня, че във Виена не видяхме симпатични хора, само симпатични деца. Всички Виенчанки изглеждат някак странни, безформени, с крака на културисти и много други неприятни черти 🙂 Освен това бяха някак студени и дистанцирани. В Братислава хората изглеждаха различно. Бяха симпатични, усмихнати, бих казал, че контрастираха доста с тези във Виена.

И дойде време за забележителностите:

Bratislavský hrad

Замъкът има правоъгълна форма, с четири кули на всеки ъгъл на сградата. В момента се реставрира и цвета му е коригиран – от охра е станал снежно бял 🙂 Много подробна информация има в wikipedia.

Kostol františkánov

Францисканска църква е най-старата на територията на Братислава. Завършена е през 1297 година и има готически стил. В момента се реставрира кулата и нямам хубави снимки на цялата катедрала.

Katedrála svätého Martina

Катедрала св. Мартин е най-голямата църква в Братислава. Намира се под Братиславския замък. Известна е с това, че е била мястото, в което са се короновали унгарските крале.

Stará radnica

Старото кметство се намира на центъра на стария град. Построено е през 15ти век. Използвало се е до 19ти век, като е имало различни предназначения, дори затвор, в който са изтезавали хората. В момента сградата е музей и могат да се видят както уреди за мъчения, така и старинни оръжия, брони, карти и др.

Grasalkovičov palác

Двореца Грасалкович (може би така се чете) в момента е резиденцията на президента на Словакия. Построен е 1760г. и е използван като културно средище. Хайдн е представял някои от творбите си за пръв път точно в този дворец.

Дойде време и за няколко снимки:

Здравейте,

Дойде време за вече традиционната ежегодна разходка до някой близко разположен европейски град (да се надяваме, че скоро ще бъдат не само европейски). По стечение на обстоятелствата избрахме Виена. Всичко беше планирано по-малко от месец преди заминаването, но все пак успяхме да намерим евтини билети – red ticket от Австрийските авиолинии. За хотел се спряхме на Ibis Wien Messe, който е много близко до Пратера (увеселителния парк с Виенското колело) и е на 2 спирки с метрото от центъра, където са съсредоточени почти всички забележителности.

Градски транспорт

Искам да споделя няколко думи за обществения транспорт във Виена – невероятно организиран. Както в Берлин, така и във Виена железопътния транспорт е разделен на U-bahn (метро) и S-bahn (влакове).

Метрото е концентрирано в центъра и има 6 метро линии, които се пресичат на много спирки. Много е удобно за обикаляне из забележителностите. Мотрисите се движат на 3-5 минути и почти винаги е достатъчно празно, за да си намерите място за сядане (за разлика от метрото в София). Спирките са разположени близко една до друга, има спирки на под 500 метра една от друга, така че можете да излезете винаги максимално близо, до мястото, което желаете.

Влаковете са друг много популярен транспорт. Линиите на влаковете са доста повече, но ако се разтърсите в Интернет, ще намерите и подходяща карта. Ние лично използвахме две линии – S7 и S9. Първата ходи от летището до нашия хотел за скромната сума от €3,60, а втората я ползвахме да ходим до Südbahnhof, южната ЖП гара. От тази гара се хваща влака за Братислава, но за него по-късно.

Градския транспорт предлага много варианти за карти за движение из влаковете. Най-изгодна е седмичната карта за €14, като можете да използвате всички видове транспорт. При нея особеността е, че може да се активира, когато и да е през седмицата, но е валидна само до края на седмицата, т.е. неделя, 23:59h. Единичен билет струва €1,80, а има варианти за закупуване на 24h, 48h, 72h и други карти. Интересното за мен беше, че всички са обединени с общото име ticket, докато на други места ползват думата pass за картите. Горещо ви препоръчвам да си купувате картите и билетите от информационните будки на OBB (Виенското БДЖ 🙂 ) Причината, е че, ако имате карта за градския транспорт, примерно 7 дневната карта, билета ви до летището няма да е €3,60,  а само €1,80, тъй като си заплащате само извънградската част от пътуването. Куул, а?

Забележителностите

При предишното ни пътуване до Барселона описах програмата по дни, защото Барселона е доста по-голяма и почти не сме повтаряли местата, които сме посещавали, но във Виена разстоянията не са толкова големи и почти всичко е концентрирано в центъра, затова ще опиша най-известните забележителности с кратък текст, който съм изнамерил в Интернет и ще пусна няколко снимки 🙂

Stephansdom

Катедралата „Свети Стефан“ се намира на центъра на Виена, строена е доста продължително. Използвали са варовик при строежа, който постепенно е придобил черен цвят, ето защо църквата е била черна доскоро. След реставрацията й, трябва да бъде бяла, както са я построили 🙂 В момента се реставрира голяма част от църквата, затова екстериорните снимки не са хубави, но ще пусна няколко снимки отвътре. Част от църквата е безплатна за посетителите, но като цяло по-голямата част от нея, като подземието и кулите е платена. В северната кула на църквата виси най-голямата камбана в Австрия и втората по големина в Европа. Теглото й е над 20 тона. Интересни са и плочките на покрива, те са над 230 000. Повече информация за катедралата може да намерите в wikipedia. Няма смисъл да преписвам от там.

Hofburg

Двореца Хофбург е бил резиденция на Хабсбургите повече от 600 години. В него са живяли Франц Йозеф I и императрица Елизабет (Сиси), както и Мария-Антоанета.

Schönbrunn

Дворецът Шьонбрун е една от най-големите атракции на Австрия и от 1860 г. е една от главните туристически забележителности на Виена. Включен е заедно с градините си в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Цените на билетите за посещение зависят от това какво искате да видите и варират от €9,5 до €15.

Освен градините и самия дворец може да посетите и най-старата зоологическа градина в света. Тя се намира на територията на двореца. Билетът струва около €14. Горещо ви препоръчвам да посетите заведението пред входа на зоологическата градина. Правят страхотни вурстчета с пържени картофки.

На върха на склона на юг от основната сграда има някакво архитектурно недоразумение според мен. Казва се Gloriette и е някаква дълга и тънка сграда, единственото полезно нещо в нея е, че се открива хубава гледка към града. Може да видите панорама от 12 снимки в галерията по-долу.

Wurstelprater

или просто Пратера е увеселителен парк в парка Пратер. В парка има различни атракции, като най-известната е виенското колело. Освен това има и доста екстремни машини, на които лично аз не бих се качил 🙂 За увеселителния парк няма входна такса, но за сметка на това има за всяка една атракция.

Naturhistorisches Museum & Kunsthistorisches Museum

Музеите близнаци – Природо-историческия музей и Музея на историята на изкуствата се намират един срещу друг на площад Мария-Тереза и външният им вид е еднакъв. Не сме влизали вътре и няма смисъл да преписвам от други източници какво има там, но ще пусна няколко снимки отвън.

Staatsoper

Виенската държавна опера е едно от най-значителните музикални средища в Европа. Сградата е завършена през 1869 г. През 1945 г., по време на Втората световна война, част от сградата е разрушена от бомбардировки. Тя е напълно възстановена през 1955 г. Днес във Виенската държавна опера всяка година се провежда известният Оперен бал.

Belvedere

Двореца Белведере се състои от две сгради: По-малката се нарича „Долно Белведере“, а по-голямата сграда се нарича „Горно Белведере“.  Между двете сгради има градина  с много хубави фонтани.

Rathaus

Кметството е седалището на кмета, и на градския съвет. Сградата е доста впечатляваща. Построена е в готически стил, в периода 1872 – 1883г. На върха на кулата на кметството се намира Rathausmann – пазителят на сградата, и един от символите на града.

Hundertwasserhaus

Къщата е много интересна, с разчупена фасада в различни цветове, направена е от австрийски художник, скулптор и архитект Фрийденсрайх Хундертвасер. Въпросния архитект сигурно е много известен, но си признавам, че не бях чувал за него. Има негови сгради в Германия и дори Япония.

Karlskirche

Църквата Свети Карл, наричана още Карлскирхе е разположена в южната част на едноименния площад Карлплац във Виена. Този красив и доста необичаен храм се намира в квартала Виден (Wieden), в непосредствена близост до Виенския технически университет, операта и само на няколко крачки от прекрасния замък Белведере.

Идеята за построяването на храма идва през 1713 година, една година след отминаването на поредната епидемия от чума. Тогава кайзер Карл VI нарежда да се построи църква, която да бъде посветена на Карл Боромеус, който владетелят считал за свой патрон и лечител.

Основите на църквата Свети Карл са положени през 1716 година. Според информациите официалната сума похарчена за издигането на Божия дом възлиза на 304 045 гулдена. Една значителна част от средствата – 250 000 гулдена, са събрани от живеещите във Виена евреи.

Парите за църквата идват под формата на данък или с други думи – евреите е трябвало да си плащат, за да живеят във Виена. Това положение е известно като еврейска привилегия за пребиваване.

Най-накрая добавям няколко други снимки, които не влязоха в по-горната селекция.

Здравейте,

Решихме да комбинираме кратка почивка и разходка из Югозападна България и по-точно около Кюстендил. Въоръжени с картата на National Geographic „500 туристически обекта в България“ избрахме няколко интересни места в околността.

По пътя за хотела се отбихме в Земенския манастир. Този манастир в момента не е действащ и не е обитаван от монаси, но на пръв поглед е доста добре поддържан и запазен. Интересна е и църквата в центъра на манастира. Справката в wikipedia, показва, че църквата и манастира са строени около 11ти век.

Земенският манастир е сравнително близо до София – само на около 55км и трябваше да се отклоним само 18км от главния път E-871, за да достигнем до манастира.

Църквата е превърната в музей. Има входна такса от 3лв за възрастни. Снимането с фотоапарат е доста ограничено. Срещу такса от 5лв, могат да се направят до 5 кадъра. Разбира се, ако никой не ви види, може да направите и някоя допълнителна снимка (точно както направих аз). Дори успях да направя едно кратко видео за спомен.

Когато влязох в църквата сякаш влязох в една друга църква във Велико Търново. Размера, формата на купола, вътрешните стени и арки, каменния олтар – всичко ми изглеждаше много познато. В момента не мога да се сетя как се казваше църквата във Велико Търново, но ще разпитам колегите, дали случайно няма да се сетят за името на църквата.

Ето и няколко снимки:

p.s. Искам да вметна, че в Кюстендил има хубави места за хапване и цените са народни. В класацията водят заведенията „Дриймс“ на главната улица и „Тихият кът„, което не мога да обясня къде се намира, но на сайта има адрес. Освен това ви препоръчвам горещо хотел Strimon Spa Club *****, който също има хубав ресторант, а спа услугите са страхотни 🙂

Здравейте,

за пръв път посещавам фестивала на маскарадните игри „Сурва“. Той се провежда всяка година в гр. Перник в последния уикенд на месец януари. Програмата, както и допълнителна информация за самия фестивал може да намерите на официалния сайт на „Сурва“.

Организирахме се приятелски и се натоварихме в колата, все хора от правата вяра. Бързо разменихме няколко обектива преди да започнем да снимаме и ето ни на фестивала 🙂

В Перник няма много табели в посока за центъра, но всички знаят – следвайте тролейбусните жици и отивате право на центъра. Така и направихме, дори намерихме охраняем паркинг, за да решат лоши перничани да ни взломят колата…

Първото ми впечатление беше много добро – имаше организация, всичко беше подредено, групите минават от единия край на централната улица до другия, където на площада показваха представлението си и излизаха. Мястото, предназначено за движение на кукерите беше оградено с въжета, така че хората да не преминават. Разбира се, ние наглите фотографи, се мушнахме под въжетата и направо в екшъна. Имаше един военен репортажен фотограф, който имал само 2 правила: първо – трябва да си максимално близо до екшъна, и второ – ако това не помогне, се приближи още. Та и ние така…

След като ни трябваха 2-3 минути да се престрашим да влезем в екшъна, започнахме да забелязваме едни хора, които се мотаеха със едни жълти баджове на врата. Разгледахме внимателно и разучихме. След срещата с един познат фотограф, небезизвестния Джъмбо, разбрах всичко. Това е карта за акредитация.

Един полицай ме накара да мина зад въжетата, но явно от вида на обектива Nikkor 70-200mm, реши да ме посъветва да отида да получа и аз акредитация. Пробвах, но безуспешно – гадовете искаха някаква прес карта. Е, аз нямах. Както и да е. Това е записано като задача номер едно за понеделник – да си набавя такава карта. След като ме отрязаха, единия от приятелите реши да пробва и той. Той поддържаше версията, че снима за личен уеб сайт. И на него не му дадоха, но му предложиха да я получи срещу 120лв. Нелепо, нали? Видяхме над 200 човека с такива карта, повечето снимаха със сапунерки, някои с любителски видео камери. Както и да е, за следващата година ще го имаме предвид и ще сме подготвени.

Аз лично следях прогнозата за времето с интерес. Ползвам weather.com, не са ме подвели досега 🙂 И този път познаха – сутринта имаше мъгла, а на обед слънце. Устройваше ме мъглата, защото нямаше гадни сенки от слънцето, но пък цветовете ставаха малко измити… Около обед напече слънце и тогава цветовете се оправиха, но пък имаше гадни сенки. Както се казва няма пълно щастие 🙂

Вместо да ви занимавам с глупости, ето няколко снимки. Не претендират за някаква художествена стойност, просто нещо като малък репортаж:

п.с. забравих да кажа, че съм фен на групата на село Друган. Бяха пичове отвсякъде – над 120 човека взеха участие. В линка от Уикипедия за селото, един ред по-нагоре може да видите, че селото е от около 500 човека. Представете си колко от тях са баби и дядовци, а всички останали сигурно са взели участие във фестивала. Освен това имаха колосално количество перушина, все още е загадка за мен от къде са се сдобили с толкова много пера. Разгледайте галерията малко по-горе и прочетете заглавията на снимките, там има информация кои снимки са от групата на село Друган.

Здравейте,

това е втората част от впечатленията и снимките от Барселона (линк към част 1). Отново ще споделя програмата по дни за по-лесна ориентация:

• Ден 5
  • Кастел де Монжуик
  • Нощни снимки на Барселона от Монжуик
• Ден 6
  • Парк Гуей (Guell)
• Ден 7
  • Шопинг терапия в Диагонал Мар
  • Нощни снимки на Каса Мила (Ла Педрера) и Каса Батио
• Ден 8
  • В търсене на Obrint Pas
  • Обратно към действителността
• Снимки и информация, които не са публикувани по-горе

Ден 5

Кастел де Монжуик

Монжуик е планина, по-скоро хълм в Барселона. Превежда се като „Еврейска планина“. При разкопки били открити еврейски надгробни камъни, което потвърждавало теорията, че планината е била заселена от евреи.

На върха на хълма се намира Кастел де Монжуик. От името може би се досещате, че това е крепост. Построена е през средновековието и целта й е била да защитава града от морски нападения. В подножието й се е намирало първото пристанище на Барселона.

От туристическа гледна точка, крепостта е много добре запазена, а гледката към Барселона е невероятна. Вижда се почти цяла Барселона. Направих няколко панорами от по 20-25 вертикални кадъра, но са подобни, така че ще кача само една. Има две въжени линии, едната от които е много дълга и гледката сигурно е страхотна. Ние предпочетохме да се разходим пеша до крепостта. С метрото и след това с едно теснолинейно влакче стигнахме до началото на по-късата въжена линия. От там до върха са около 20 минути пеша. Минава се през един парк. По пътя нагоре има площадки, от които се вижда града. Лифтовете са кабинкови и стъклата са потъмнени. Имайте го предвид, ако искате да правите снимки от лифта.

Ето и няколко снимки, едната е панорама. Сглобих я с PTGui от 23 кадъра 🙂

Нощни снимки на Барселона от Монжуик

Върнахме се да направим нощна панорама от същото място, но за съжаление работното време на Кастел де Монжуик не отговаряше на работното време, което намерихме в Интернет. Бяхме там около 19:00 часа и затвори пред нас. Както казах, имаше няколко площадки с прекрасна панорама, така че се насочихме към една от тях, за да направим нощни снимки на Барселона.

Ден 6

Парк Гуей (Guell)

Имам вътрешно противоречие как се чете името на парка, тъй като двойното Л (ll) на катала според Борче, който е там от 10 години, се чете като и-кратко. В пътеводителя на National Geographic за Барселона го пише като Гуел. Няколко мои колеги също му казват Гуел, но ще се доверя на Борче.

Паркът е проектиран от Гауди по поръчка на някакъв богаташ. Името на парка е взето от фамилията на въпросния инвеститор. Първоначално е било замислено като затворен комплекс от къщи за богаташи и парк, но проектът е бил прекратен, защото хората загубили интерес. Построени са само парка и два павилиона, които били предназначени за охраната.

Ден 7

Шопинг терапия в Диагонал Мар

Ден 7 започна с шопинг терапия. Мария си хареса магазините на H&M и Mango. Манго има и в България, но се оказа, че цените на дрехите в Испания са по-ниски. В Н&М успя да си хареса цели 7 неща, което смятам, че е един вид рекорд, предвид трудността, с която си харесва каквото и да е. Успяхме да убием около 4 часа в мола. Няма снимки, защото прилича на всеки един средно статистически мол.

Нощни снимки на Каса Мила (Ла Педрера) и Каса Батио (Casa Batllo)

Двете сгради, проектирани от Гауди се намират на Пасеч де Грасиа (Passeig de Gracia). Ла Педрера е жилищна сграда и постройките, които са били на нейно място са срутени да бъде построена. Каса Батио е реконструирана къща, а и размера й е доста по-малък от този на Ла Педрера.

Много се чудехме дали да правим тези снимки, защото има много дървета, които скриват фасадите на двете сгради и тълпи туристи. Все пак не съжалявам, че се разходихме до тях. Тези със синьото небе са моите лични фаворити за най-добри снимки от цялото пребиваване в Барселона. Цените са 11 евро за Ла Педрера и 18 евро за Каса Батио.

Ден 8

В търсене на Obrint Pas

В деня на полета трябваше да освободим стаята до 12:00, а на летището трябваше да бъдем около 16:30 часа. Предните дни не успяхме да намерим един албум на бандата Obrint Pas в Барселона, затова се заехме сериозно със задачата. На моята туристическа карта имаше отбелязани 4 магазина за музика. Посетихме всички, но нямаше нищо. Посетихме и мола на Плаца Каталуня. Дори там не успяхме да го намерим. А уж бандата е от Каталуня. За сметка на това намерихме подарък за рождения ден на Мария…

Обратно към действителността

За съжаление действителността ни застигна още на територията на Испания. Единствените две опашки дълги повече от 15 метра на целия терминал бяха нашите –  за полета не WizzAir. Българщината ни застигна още там… Пререждания на опашката, опити да се прекара куфар с размерите на ТИР като ръчен багаж и много други ни приземиха още преди да стигнем в България.

Като кацнахме на летище София, самолетът беше задържан, заради някакъв човек. Гранична полиция ни чакаше 🙂 Работеха само две гишета на Паспортен контрол от десетина. Някакъв митничар се правеше на тежък и то с право, защото всички бяха окупирали гишетата и никой не се съобрази с линията, зад която хората трябва да изчакат техния ред…

Снимки и информация, които не са публикувани по-горе

Пропуснал съм някои впечатления, които не са свързани с по-горните теми, затова ще ги обобщя тук.

Цената на храната в хранителните магазини в Барселона е много по-ниска от тази в България, да не казвам почти двойно. Например прясно мляко 1 литър е 50 цента. Всичко е много качествено – хляба беше много вкусен, изкара 5 дни без да мухляса и остана мек до последно. Това в България не може да се случи.

Хамон е испанската версия на италианското прошуто. Цената му варира в зависимост от производителя, породата на свинете и др. В магазините се намира на цена от 10 до 100 евро за кг. Опитахме от няколко вида и всички бяха супер.

Ресторантите са по-скъпи от тези в България – може би между два и три пъти. Много от ресторантите предлагат менюта за туристи. Срещу фиксирана сума от 10 до 20 евро, човек може да си избере от списък едно първо от три, едно второ от три и т.н.

Една от вечерите ядохме в едно ресторантче на мола Диагонал Мар. Беше на принципна на блок маса. Имаше различни видове храна – десетина видове салати, суши, пържени картофи, манджи и т.н. Най-интересно е, че имат сурови морски дарове и риби, които се приготвят пред клиентите на скара. За мен беше странно, че ресторанта има различни цени за обед- 9,50 евро, за вечеря – 11,50 евро или вечеря за 13,50 евро през почивните дни и празниците (fiesta или siesta, не съм сигурен)

Тук оставям празно място, за да допиша нещо, ако съм забравил. Следва галерия с общи снимки, които не са включени в по-горните галерии.

Здравейте,

Реших да споделя впечатленията си от не толкова краткия ни престой в Барселона. Ще дам накратко информация за туристическите обекти и забележителностите, които посетихме, как се спряхме на хотел и как пътувахме в Барселона. Започнах да изписвам имената на кирилица, но вече съжалявам.

Програмата по дни беше следната:

• Ден 1
  • Нощни снимки на „Музеу Насионал д’Арт де Каталуня“
• Ден 2
  • Тибидабо
  • Монсерат
  • Нощни снимки на Торе Агбар (небостъргачът, който е известен в Барселона като… ще видите снимките и ще се досетите)
• Ден 3
  • Ла Саграда Фамилиа
  • Парк де Лабиринт
  • Монестир де Санта Мария де Пердалбес
  • Нощни снимки на дървения мост „Рамбла де Мар“ и кейовете с яхтите
• Ден 4
  • Триумфалната арка (и в Барселона си има)
  • Парк де ла Сиутаделя
  • Аквариума
  • Из уличките на стария квартал и Катедралата

Ден 1

Пристигнахме в Барселона с полет на wizzair.com около 18:30 местно време. На летището ни чакаше приятел на моя шеф :), който ни закара до хотел Hesperia Carlit. Избрахме хотела, заради неговата близост до центъра, нормалната цена и отличната оценка в booking.com.  Бързо се настанихме и Борче (приятеля на моя шеф) ни разходи с колата из Барселона, като накратко ни запозна с всички забележителности, покрай които минавахме.

Тук е мястото да спомена, че има поне два алтернативни начина да се придвижите от Терминал 2 на летището (където каца WizzAir) до центъра на града:

1. Най-евтиния вариант е с влака, който минава на 30 минути, от терминал 2 до метро станция „Пасач де Грация“, от там влизате е метрото по подземен тунел и продължавате с метрото до крайната дестинация. Всичко това на цената на един билет за градския транспорт.
2. Използване на автобус от Терминал 2 до площад „Каталуния“ и от там с градския транспорт. Цената на билета е около 4,5 евро. Автобуси има на по-малко от 10 минути. Борче ни обясни, че автобусната линия не се обслужва от фирмата за градски транспорт и това е причината да не може да се пътува с билети от градския транспорт.

В Барселона метрото е развито до невероятен мащаб. Има 9 (девет) метро линии, които се пресичат на много места. Мотрисите минават на не повече от 3 минути и половина. Най-евтино в метрото се пътува с карта Т-10. Позволява 10 пътувания на повече от 1 човек и струва около 8 евро. Единично билетче е около 1,40 евро. Билетите не случайно се наричат „метро + автобус“, защото в рамките на 75 минути може да пътувате с метрото и да се качите на автобус без да ви таксуват 2 пъти. Ако се сетя още полезни факти, ще ги изложа по-надолу. Сега преминавам към забележителностите и снимки от тях:

„Музеу Насионал д’Арт де Каталуня“ или накратко казано „Палау Насионал“

Намира се до най-големия площад в Барселона, а именно площад „Испания“. Известен е с пеещите си фонтани, които така и не успяхме да видим работещи. За нещастие случихме на профилактика (не ходете Октомври на фонтаните). До музея се стига с ескалатори, което много ни учуди. Не бяхме виждали обществени ескалатори. Ето и няколко снимки:

Ден 2

Тибидабо

Тибидабо е името на хълма, който е превърнат в обществен парк. На върха на хълма е построена църквата „Темпле де Саграт Кор“, което в превод значи „Храма на Святото сърце“. Самата църква е доста внушителна – висока над 75 метра и на върха стои статуята на Исус Христос, който е разперил ръце, сякаш е обгърнал Барселона с ръце и я предпазва. Църквата има няколко тераси, на които туристите могат да се изкачат, за да видят още по-впечатляваща гледка към Барселона. Ние бяхме там около обед и имаше неприятни изпарения над града и не се виждаше много ясно. Затова предпочетохме да не се изкачваме, тъй като няма да станах хубави снимки 🙂 В близост има детски увеселителен парк, така че е подходяща дестинация за хора с деца. Снимки от Тибидабо и църквата:

Монсерат

Монастир де Монсерат е старинен бенедиктински манастир. Основан е преди около хиляда години. Разрушаван е няколко пъти и всеки път е бил възстановяван напълно. Манастирът е на около 50км от Барселона. Ние ходихме с кола, но е възможно да се отиде и с автобус. По спомен автобусите тръгват от Барселона в 9:00 часа. Освен страхотната гледка от манастира ви препоръчвам горещо да се качите с влакчето нагоре по хълма. От там гледката е още по-страхотна. Ето и галерията от манастира:

Торе Агбар

Ами… няма какво да кажа за тази постройка, мога да покажа единствено снимки:

Ден 3

Ла Саграда Фамилиа

Може би най-посещаваната забележителност в Барселона е катедралата „Ла Саграда Фамилиа“. В превод означава „светото семейство“. Това е най-мащабния проект на Гауди, като строителството й е започнало още през 1882 година. Поради липса на финансови средства, катедралата продължава да се строи и до днес.  По проект трябва да има 17 кули високи над 100 метра, като всяка една представлява един от дванадесетте апостоли, един от четиримата евангелисти и Богородица. До момента са построени само осем. Качвам снимки, които не са с коригиране перспектива, тъй като сградата е много висока и единствения начин за близка снимка е близо до катедралата:

Парк де Лабиринт

Малко известно място за посещение е паркът с лабиринта. Стените на лабиринта са доста високи и голям човек спокойно може да се загуби в него. Също така е проектиран с доста задънени пътища и е интересно човек да се лута и да намира пътя през лабиринта. Ето и няколко снимки:

Монестир де Санта Мария де Пердалбес

Манастирския комплекс е изграден за много кратко време. Църквата е построена само за една година. Затова я няма разликата в стила между църквата и манастира, която се наблюдава в много от манастирите. Двора е много добре поддържан. В него има палми и мандаринови дървета и шадраван, в който плуват рибки. Ето и снимки:

Нощни снимки на дървения мост „Рамбла де Мар“ и кейовете с яхтите

„Рамбла де Мар“ е мост, на който пода е покрит с дървени летви. Ако се вгледате внимателно между летвите се вижда водата под краката ви. В единия край моста стига до паметника на Колумб, а в другия край води до един от моловете в града – Maremagnum и аквариума. Ето и няколко снимки:

Ден 4

Триумфалната арка (и в Барселона си има)

В градинката покрай Триумфалната арка има палми, в които има папагали вместо врабчета и гълъби. Гледката е много приятна, постоянно се чуват звуци на папагали, говорещи си измежду палмите 🙂

Ето какво намерихме в Интернет случайно:

Триумфалната Арка в Барселона, за разлика от други подобни момументи, не е свързана с военни почести, а има чисто граждански характер. Построена е през 1888 г., по повод Универсалното изложение и представлява врата към него, с която се приветстват посетителите му. Висока е 30 метра, издържана е в стил “neomudejar” (mudejar е смесен стил, с арабски и христянски елементи). На фронталната й част има надпис, гласящ „Барселона посреща нациите”. От всички страни са изобразени различни неща, представляващи алегории на индустрията, занаятите, земеделието и търговията, от вътрешната страна са изобразени гербовете на испанските провинции.

Парк де ла Сиутаделя

Парка Суитаделя е построен на мястото на печално известната крепост Суитаделя. От тази крепост Баселона е била управлявана и в нея са се извършвали екзекуциите на непокорните граждани. В превод суитаделя значи цитадела. В парка са запазени сградите, които са били в цитаделата и има няколко паметника на известни испански автори.

Аквариума

Споделих мнението и информацията, която имам за аквариума в отделен пост, тъй като там съм поместил единственото видео клипче от Барселона. Тук няма да качвам галерия, защото снимките са вградени във видеото.

Из уличките на стария квартал и Катедралата

Цяла Барселона е разделена прекрасно. Ако погледнете сателитната карта на Барселона в Google Earth или Google Maps, ще забележите, че всички улици са еднопосочни и перпендикулярни или успоредни една спрямо друга и фигурите, които отрязват улиците са квадрати. Всеки ъгъл на квадратите е скосен. Това е страхотно, само че не важи за стария квартал. Това е най-старата част на Барселона и явно е създадена преди влизането в сила на това правило за райониране. Има много красиви тесни улички, дори една от забележителностите е мостче над улицата, свърващо сградите от двете страни на улицата.

Катедралата е доста стара, но не е била завършена изцяло стотици години. Относно историята й, може да погледнете в интернет. Аз ще споделя туристическата информация – входа е 5 евро. Има асансьор до покрива. Гледката от покрива е приятна и се вижда голяма част от града. Ето и няколко снимки:

Ами дотук поста е 1367 думи и мисля, че е крайно време да спра да пиша. Очаквайте съвсем скоро втора част (линк към втора част), която ще обхване другите 4 дни от пътуването ни.

Здравейте,

Реших, че е по-добре да направя малко видео, за да покажа красотата на аквариума в Барселона. Видеото е по-скоро репортажно, в случай, че някой иска да придобие представа как изглежда аквариума в момента. Снимано е в HD 720p, така че спокойно може да го гледате на цял екран. Музиката е запис на китове и делфини. Приятно гледане!

Аквариума се намира на пристанището на Барселона. Най-лесно се стига с метрото и 10 минути ходене пеша. Цената на човек е около 17 евро. Актуална информация за работното време и цените може да намерите на сайта на аквариума.

За техноманите – снимано е с моя си апарат – Nikon D300s с обектив 24-70mm/F2.8 на максимално отворена бленда и 1600ISO. Светлинните условия в аквариума са лоши, както и е забранено да се използва светкавица.

Здравейте,

през почивните дни решихме да се разходим до Деветашката пещера и Крушунските водопади. Използвахме средния от трите почивни дни, за да има по-малко трафик, а и прогнозите за времето бяха добри. Разстоянието от София е около 200км. Времето за път е около два часа и малко. Успях да вградя картата в блога:

Деветашка пещера

Информация за пещерата има в wikipedia, няма смисъл да я преписвам. Има паркинг на около километър и половина преди село Деветаки и от този паркинг започва еко пътека, която слиза до пещерата. Има интересен надпис отляво точно в началото на пътеката, който казва, че който слиза трябва да мисли и как ще се качва обратно 🙂 Има доза истина в тази табелка, защото пътя надолу беше много лесен, но на връщане… мъка 🙂

В пещерата направих няколко поредици от снимки от по 9 кадъра, които после комбинирах в прилична снимка с Merge to HDR Pro на Adobe Photoshop CS5. Последната функционалност доста ме изненада, тъй като е значително подобрена от старата версия, която се наричаше Merge to HDR (без Pro – явно про-то този път наистина е по-добра версия) и се разпространяваше с Adobe Photoshop CS3. Исках да получа снимки, които изглеждат сравнително естествено, затова цветовете не са „избушени“ както повечето хора правят, когато снимат HDR, но въпреки това не изглеждат така реалистично, както бих искал.

Ето и галерията:

Крушунски водопади

Информация за Крушунските водопади събрах от wikipedia и някои от по-горните сайтове, които излязоха при търсенето в Google. Странно, но чувах за това кътче преди не повече от три-четири години и то най-вече покрай photo-forum.net и някои снимки качени оттам. Не предполагах за мащаба на водопадите, не толкова за височината им, колкото за броя. Може да видите на някои от снимките, цвета на водата в по-дълбоките участъци. Дори при дълбочина около 50см водата е оцветена в ярко синьо. Може би цвета се дължи на състава на водата, по спомен е много богата на разтворени варовици. Ето на какво попаднах като коментар под една снимка в един форум:

Това е травертин – вид варовик, с пясъчен цвят, но когато се разтвори във вода е с белезникав цвят. Това придава синкаво-белезникав цвят на водата.

Ето и снимките:

Като заключение бих казал, че това е идеална дестинация за еднодневна разходка. Като мой личен минус бих отчел факта, че не успяхме да стигнем до Къкринското ханче, където има и печат на 100те национални туристически обекта, а е доста близо.