Посетихме Милано като част от обиколката ни на северна Италия. Бях събрал предварителна информация, че няма много забележителности, но въпреки това резервирахме 4 нощувки в града. Информацията се оказа правилна и останах малко разочарован от града. Според мен всичко интересно може да се обиколи в рамките на два дни. Всъщност, бях толкова отчаян от това, което виждам, че първия ден, че се върнах в хотела с 13 снимки (а това досега не беше се случвало). Ще споделя няколко лоши думи за хотела и после започват интересните неща.

Хотелът

Да си призная, бяхме малко разочаровани от хотел Gonzaga ***. Хотел е трудно да се нарече един етаж от офис сграда. Отрицателните емоции свързани с хотела бяха много повече от положителните. Няма място за сравнение между хотела, в който спахме само дни по-рано и този. Може би се подведохме по добрия рейтинг в booking.com, откъдето направихме резервацията, както и от факта, че са качили външна снимка на сграда на 7-8 етажа, която по-късно се оказва, че хотелът заема само един етаж от нея. Също пишеше, че има free mini bar, което в други хотели значи, че в този мини бар има нещо. В нашия имаше 2 минерални води – една газирана и една обикновена. После се замислих и установих, че free mini bar значи „безплатен хладилник“ 🙂 Кварталът около Централна гара изглежда малко опасен, въпреки че не сме имали никакви проблеми. Беше доста шумно, по улицата минаваха линейки и трамваи, които се чуваха въпреки добре затворените прозорци. Е, след целодневна обиколка се заспива по-лесно, но все пак не бяхме доволни. Стига съм се оплаквал, сега следва полезната информация.

Транспорт (включително до летището)

Транспорта в Милано е уреден прекрасно, но ние използвахме предимно метрото. Цената на единичен билет за до 90 минутно пътуване с прекачване беше 1,50€, но ние ползвахме билет, валиден 48 часа на цена 8,25€.

Тъй като летяхме с WizzAir, летището беше в Бергамо, на около 50км от центъра на града. Има два бързи и евтини начина за пътуване между Бергамо и Милано. Най-удобно е да си закупите билет за автобус. Terravision е фирмата, която обслужва маршрута. Другият вариант е с влака. Цената е почти еднаква – 5€ за автобуса и 5,15€ с влака. Двупосочния билет с автобус е 9€, което е плюс, ако пристигате и заминавате от Бергамо.

Забележителности

За мен беше странно, че градът е създаден около 400г. пр. н.е., по-късно през 293г. става столица на Западната Римска империя, а забележителностите просто липсват. Изглежда, че града наистина е индустриален и въпреки че съществува от 2400 години, няма много запазени сгради, паметници на културата и др. Разбира се, най-красиво е на централния площад, където може да се види всичко най-интересно от Милано.

Катедралата Дуомо (Il Duomo)

Строителството на катедралата започва през 1386г. и са нужни повече от 500 години за завършването й. Тя е една от най-високите сгради при построяването й, с височина от 108,5м. Благодарение на Наполеон Бонапарт, който е издал заповед да бъде завършена по най-бърз начин (не се сдържах, няма „никаква“ прилика с Бойко Борисов), след като е бил коронясан за крал на Италия  през 1805г., именно в тази катедрала. Седем години са нужни за изграждането на фасадата, но работата по самата постройка продължава дори до средата на ХХ век.

По време на нашето посещение се чакаше папата и затова достъпа беше много ограничен. Все пак можеше да се влезе и разгледа. Както обикновено, няма проблем да се снима вътре. Катедралата има съкровищница, за която входа е 1€, също така може да се качите на покрива й, но при нас беше забранено от съображения за сигурност на папата. Цената е 8€ пеша и 10€ с асансьор.

Кралският дворец (Palazzo Reale)

Намира се точно срещу катедралата Дуомо на площад Дуомо и обикновено има много интересни изложби, които ние пропуснахме.

Галерия на Виктор Емануил (Galleria Vittorio Emanuele II)

Галерията на Виктор Емануил или просто Пасажа е много красива сграда с прекрасна мозайка на пода и стъклени покриви. Има формата на кръст и в сградата са разположени множество заведения, бутици, антикварни магазини. След като се върнахме в България, един колега ми каза, че имало следното поверие: заставаш в центъра на Пасажа и се завърташ на 360 градуса, след това си пожелаваш нещо.

Ченаколо Винчано (Cenacolo Vinciano)

Това е мястото, където се намира „Тайната Вечеря“ на Леонардо да Винчи. Входа става само с предварително записване и закупуване на билети.

Операта Ла Скала (Teatro alla Scala)

Операта Ла Скала е световно известна, а е трудно човек да разпознае сградата, когато преминава покрай нея. Не сме влизали вътре, но прочетох, че има музей и входа за музея е 5€. Народния театър „Иван Вазов“ е несъизмеримо по-красив отвън и по-голям.

Замъкът Сфорца (Castello Sforzesco)

Замъкът е построен през 1368г. и е ползван за крепост, резиденция, имение. Замъкът има музей, който е безплатен през по-голяма част от годината, освен когато вътре не се показват изложби на Микеланджело. Ние му направихме нощни снимки, които можете да видите по-долу в галерията.

Панорамни снимки

Отчаяно търсихме място за панорамни снимки, но така и не намерихме. Искаше ми се да направя снимки на площада и катедралата Дуомо от високо, но не успяхме. Предварително бяхме проучили, че единственото подходящо място за панорама е един бар на Martini, на последния етаж на една доста висока сграда. Тъкмо отидохме и се оказа, че бара е само с покани и не е с публичен достъп.

Мода

Милано е известен като един от най-големите центрове за висша мода. Магазините на световно известни марки са разположени един до друг на няколко улици в центъра на града. Има разделение – по-скъпите са на улица Монтенаполеоне, а по-евтините на близките улици и около Пасажа. Присъстват всички световно известни марки.

Мисля, че това е всичко от мен за Милано. Ето няколко снимки, както обикновено може да обърнете внимание на заглавието:

Следва: Един ден в Бергамо

Редакция 19.10.2014: Предвид множеството отрицателни коментари, искам да кажа, че всеки има право на собствено мнение и моето мнение е такова, не карам никой да се съобразява с него, нито го налагам.

Преди да заминем за Италия бяхме направили план – няколко дни във Венеция и околностите и няколко дни в Милано и околностите. По средата на пътя между двата града е Верона. Решихме да направим еднодневна екскурзия до града на Ромео и Жулиета. Идеята беше следната – тръгваме рано сутрин от Венеция, обикаляме цял ден Верона и вечерта заминаваме за Милано. Искам да споделя, че избора за еднодневен престой във Верона беше много добър. Успяхме както да разгледаме всичко интересно, също така и да намерим хубаво местенце за хапване. Искам да вмъкна, че до Верона има и директен полет на wizzair от София.

Самият град представлява стара част, която някога е била обградена с крепостни стени и нова част, всичко извън крепостните стени. В миналото е имало няколко крепостни порти, през които е можело да се влезе в града и Porta Nuova е една от тях.

Пристигнахме около 11 часа на ЖП гарата Stazione F.S. Porta Nuova. Както подсказва името, ЖП гарата е точно до една от крепостните порти, т.е. при пристигането в града бяхме направо в историческия център. Разстоянията са пешеходни, няма смисъл да се купуват карти за градския транспорт, нито да се ползват някакви специални превози.

Забележителностите във Верона не са кой знае колко. Освен обичайните заподозрени – големите църкви, трябва да включим в списъка и къщата на Жулиета, Арена ди Верона, площад Ербе, старата крепост, римският театър и казармата. Следват по няколко думи за всяка една от забележителностите.

Исторически църкви във Верона

„Исторически църкви във Верона“ – така пише на билета за вход, който ни продадоха. Това са четирите най-големи църкви във Верона –  Катедралата Санта Мария, Църквата Св. Анастасий, Базиликата Св. Зенон и църквата Св. Фермо. В коя да е от църквите може да си купите билет за 6€, с който можете да влезете във всички църкви заедно. Може и да си купите билет за 2,50€ за една църква, но ако не знаете какво точно искате да видите, най-добре е да обиколите всички. На входа на всяка една от църквите раздават безплатно брошури, чрез които можете да се запознаете с историята на съответната църква.

Къщата на Жулиета

Останах малко разочарован от къщата на Жулиета още преди да я видя, защото вече знаех, че това всъщност не е къщата на Жулиета, и че просто някой е нарочил тази къща да се казва така. Още по-разочарован останах, когато разбрах, че балкона на Жулиета въобще не е съществувал, когато е построена къщата, а доста по-късно са решили да избият дупка в една стена и да направят въпросния балкон. Да не говорим за мизерията, която може да се види около самата къща – милиони употребени дъвки, забити в стената, изрисувани с химикал стени… С две думи грозна гледка.

Арена ди Верона

Arena di Verona е завършена през 30г. сл. Хр. и е след най-добре запазените амфитеатри в света. Капацитетът и е 20 000 души. Била е предназначена за какво ли не – от гладиаторски боеве и публични екзекуции до панаири. Сега се използва за провеждане на концерти и други публични събития. Ние не успяхме да влезем, защото течеше подготовка за концерт и не допускаха туристи.

Площад Ербе

Както си вървяхме из уличките попаднахме на площад „Ербе”. Той се намира в центъра на стария град и е една от основните забележителности във Верона. На площада се намират и Търговският дом, градската управа и 83-метровата кула Ламберти, както и готическият фонтан на Веронската Мадона от 1368 г. Точно до фонтана има и чешма с питейна вода, която е доста освежаваща особено в летните жеги 🙂 Това е и мястото, на което можете да закупите сувенири. На сергиите се продава всичко – тениски, магнити, чинийки, статуйки и всякакви други предмети свързани с Верона и Италия.

Старата крепост

Castel Vecchio или старата крепост се намира на река Адидже и има много красив мост над реката. Крепостта е построена между 1345г. и 1375г. По-късно крепостта е преустроена в музей.

Римският театър и казармата

От другата страна на реката, на хълма се намира Castel San Pietro, а под него римският театър. Замъкът е бил казарма, сега е военен музей. В двора му има стари военни машини. Има и прекрасна гледка към центъра на града. От тук направих панорамната снимка на Верона. Точно под казармата има античен римски театър, но така и не стигнахме до него. За сметка на това по пътя за казармата намерихме страхотно местенце за хапване, но за него друг път 🙂

Ето и няколко снимки от Верона:

Следва „Забележителности в Милано“.

Ако имате един излишен ден във Венеция и искате да разгледате нещо интересно, островите Мурано и Бурано са правилното място. Мурано е най-известен със стъклото, а Бурано с дантелата. Днес двата острова са част от стандартния тур из Венеция и околностите, но преди са били важна част от Венеция.

До двата острова може да стигнете най-лесно с вапорети. Имайте предвид, че ще се возите на вапоретите сумарно над два часа, така че е хубаво да тръгнете по-рано.

Остров Мурано

Първоначално производството на стъкло във Венеция е започнало около IX век, след като е пренесено като занаят най-вероятно от Сирия. Къщите в този период са били предимно дървени, затова доджите са се страхували от пожари, причинени от пещите на стъкларите. Страховете са били основателни, защото ако проследите историята на най-големите забележителности, ще забележите, че повечето са изгаряли при големи пожари поне 2-3 пъти, а други са построени на места, разчистени именно след големи градски пожари. Затова през 1291г. се взема решение стъкларите да бъдат преместени на о. Мурано.

Главните забележителности на острова са двете главни улици с многобройните магазини за стъкло, както и църквата „Св. св. Мария и Донат“, на която странно защо нямам прилична снимка 🙂

Остров Бурано

Остров Бурано е станал известен като един от най-добрите производители на фина дантела. Ръчното производство на дантела вече е отживелица и вече не се практикува така масово. Повечето от продуктите, които се продават на острова не са ръчна изработка и не се правят на острова. Ако търсите ръчно изработена дантела, най-добре е да се оглеждате за магазини, в които може да наблюдавате как се плете дантела, но имайте предвид, че цената на продукта е много висока.

В миналото плетенето на дантела е било главно занимание на монахините и знатните дами. По-късно бедни и по-нископоставени жени започват да плетат дантела, за да се прехранват. Бурано става известен с дантелите си през XVI век. Плетачките използват различни техники, включително „буранска бримка“, при която модела е нарисуван на хартия и конецът минава през хартията. След като дантелата е готова, хартията се премахва.

Направи ми впечатление, че къщите са с наситени цветове и няма две съседни къщи с еднакъв цвят. В последствие разбрах, че след като къщата е боядисана веднъж в избрания цвят, цвета не може да се променя повече.

Като забележителности мога да отбележа уличките с шарените къщи, боядисани в невероятни цветове, както и магазинчетата за дантела. Може да посетите и църквата с наклонената кула. Снимка на кулата, може да видите в галерията по-долу (наклона е истински не е от лошо направена снимка).

Ето и галерията със снимки от Мурано и Бурано. Може да обърнете внимание на заглавията на снимките.

Следва „Разходка и забележителности във Верона“.

Здравейте,

измина месец откакто посетихме Венеция. Впечатленията започнаха да се избистрят и е време да ги запиша, преди да са избледнели. Лично аз не съм голям фен на обиколките на музеи, затова ще си призная, че през целия ни престой във Венеция не сме посетили нито един музей. Има достатъчно много неща, които могат да се видят и без да се затваряме в скучните музеи.

Както вече споменах в предишна публикация, спяхме в Местре, а всеки ден пътувахме с градския транспорт до Венеция и обратно по два пъти. Да, точно така, всяка вечер към 18:00 се връщахме до хотела, за да починем около час и да вземем статива за нощни снимки. Традицията да правим нощни снимки съществува доста отдавна, още от посещението ни в Прага. Според мен нощните снимки са малко по-интересни от дневните и имат някакъв собствен чар. Затова ще се опитам да подбера и добавя нощни снимки, които не влязоха в първоначалната селекция.

Венеция и близките островите са много китни и цветни. Бях си поставил за цел да събера снимки на много прозорци и цветя. Подбрах най-шарените в тази галерия:

Преди да кажа няколко думи за забележителностите, ще Ви предложа да си закупите Пътеводител на Венеция от National Geographic. Много е подробен, има много снимки и интересни описания на всичко, което може да се намери във Венеция. Горещо ви препоръчвам да тръгнете из уличките и просто да се разхождате. Няма никакъв смисъл да бързате, за да обикаляте забележителностите, те просто ще се появят докато се разхождате. Много хора казват, че повече от два дни няма какво да се прави във Венеция, но според мен, ако искате да се насладите максимално на града и да се потопите в атмосферата ви трябват два-три дни да разгледате по-долу изброените забележителности и поне още един ден, който да отделите за обикаляне из уличките и за хапване на паста в по-крайните райони на града.

Големият канал (Canal Grande)

Големият канал е главния воден път, който пресича цяла Венеция. По-малките плавателни пътища на италиански имат друго наименование – „рио“. Той е дълъг около 4км и е с различна ширина в различните си участъци. Дълбок е средно 5м и преди е използван за разтоварване на големите товарни кораби, които навлизат навътре в града и доставят стоката си директно в складовете в домовете на търговците.

В момента Големият канал може да се пресече по няколко начина – по един от четирите моста („Мостът Риалто“, „Мостът на босоногите“, „Мостът на академията“ и „Мостът на конституцията“), чрез корабчетата на градския транспорт – вапорети, чрез водно такси или с дългите черни лодки, наречени гондоли.

Мостът Риалто (Ponte di Rialto)

Мостът Риалто е най-старият мост във Венеция и е завършен в сегашния си вид през 1591г. Близо 260 години той е бил единствената твърда сухопътна връзка между двата бряга на Големия канал.

Площад Сан Марко (Piazza San Marco)

На площада Сан Марко се намират базилика Сан Марко, Дворецът на Доджите и Часовниковата кула. Площадът е може би най-голямото отворено пространство в цяла Венеция. Той силно контрастира с тесните улички и канали, които обхващат целия град. Площадът е известен и с големия брой гълъби. Има хора, които дават разни семена, с които да храните гълъбите, но това е забранено и може да отнесете някоя глоба.

Мостът на въздишките (Ponte dei Sospiri)

Мостът на въздишките е закрит мост направен от бял варовик. Мостът има малки прозорчета с каменни решетки. Той свързва старите затвори със стаите за разпити в Двореца на Доджите. Мостът е наречен така, защото по него са минавали осъдените на смърт, преди да бъде изпълнена присъдата им.

Базилика Свети Георги Големи (Basilica di San Giorgio Maggiore)

Базиликата Свети Георги Големи се намира на остров със същото име. Това е мястото, от което направих панорамите на Венеция. Мисля, че е доста по-подходящо отколкото Часовниковата кула на площада Сан Марко. Причините са няколко –  възможност в панорамата да влязат площада Сан Марко, Дворецът на Доджите, Часовниковата кула и други интересни сгради; два пъти по-евтин билет за вход (особено полезно, ако посещавате няколко пъти кулата в различни часове). Дневната панорама е от кулата, а нощната от площада пред църквата, тъй като кулата работи само до 18:00ч.

Има много други забележителности, но мисля да ви ги спестя. Както вече написах по-горе, препоръчвам ви горещо да си вземете пътеводителя, намирам го за много интересно четиво. Ето и снимките, моля обърнете внимание на имената им, за да разберете за коя забележителност се отнасят:

Следва „Един ден на островите Мурано и Бурано„

Здравейте,

Послушах съвет от една тема във Фото Форум и така за екскурзията ни във Венеция, избрахме да спим в Местре. Изборът беше отличен. Местре е градът, който се намира на континенталната част („на сушата“), най-близо до Венеция. Разстоянието до туристическата част на Венеция е около 10км и с градския транспорт отнема около 20 минути.

Предимствата на Местре пред Венеция са няколко:

1. На първо място цената – хотелите в Местре са два-три пъти по-евтини от тези във Венеция за еднакви условия;
2. Шум – във Венеция има постоянна върволица от хора и тъй като целият град е една голяма забележителност, по всички улички има много хора;
3. Климатици – при първоначалните ми проучвания установих, че в много хотели във Венеция няма климатици;
4. Удобен градски транспорт – до хотела в Местре може да се стигне с градски транспорт, а във Венеция има вероятност да ползвате вапорети (корабчетата от градския транспорт) и пак да повървите доста до хотела. Повярвайте ми, не искате да се качвате в препълнена вапорета с куфар от 22кг плюс два ръчни багажа от 10кг.

Хотелът

Искам да кажа и няколко думи за хотела, в който бяхме отседнали, а именно Hotel Adria ***. Цената за стаята, която платихме през booking.com беше 75€/ден с включена закуска. Персонала беше много мил, обясниха ни всичко – от къде да си купим карти за градския транспорт, до колко часа и кои линии ни отвеждат директно във Венеция, както и всичко друго каквото ни интересуваше. Стаята беше чиста, изглеждаше скоро реновирана. Чистачката си вършеше прекрасно работата. Единствено имам една много дребна забележка за закуската – беше малко скучна и нямаше никакво месо 🙂 Бих казал, че този е най-добрия *** хотел, в който сме отсядали досега.

Градски транспорт

Градският транспорт е много добре уреден. Автобусите не закъсняват и на нашата спирка идваха на всеки 20 минути (на кръгъл час +1 мин). Използвахме карти за градския транспорт, които не са никак евтини, но във Венеция кое ли е.  За повече информация и закупуване може да погледнете сайта VeniceConnected.com. Нашата карта беше за 72 часа (35€), защото имахме тридневен престой. Картите позволяват неограничен брой използвания на градския транспорт (за който билета е 1,50€) и на вапоретите (които са доста по-скъпи – 7€ за билет валиден 1ч). Ние пътувахме поне по два пъти на ден от и до хотела, така че това е най-достъпния вариант. Използвахме и същите карти, за да отидем до островите Мурано и Бурано, но за тях по-късно.

Транспорт от/до летището

Летяхме с нискотарифната авиокомпания WizzAir и затова кацнахме на летището в Тревизо, а не на Марко Поло, което е доста по-близо. Има доста начини да се придвижите от Тревизо до Местре, но най-удобният начин е чрез автобусите на Barzi Bus Service. Забавно е, но „Barzi“ наистина са „бързи“. Както самата им реклама казва, те използват магистралата, за разлика от автобусите на ATVO, които не ползват платения път и обикалят доста повече. Barzi стигат за 40 мин, а ATVO за 60-70мин, а при еднаквата цена за билет от 7€, изборът е ясен. Автобусите и на двете фирми спират първо на Централна гара в Местре и след това във Венеция.

Градът

Местре е малък град, но близостта му до Венеция най-вероятно е оказала голямо влияние върху облика му. Всичко е подредено, уредено, чисто. Навсякъде има балкони с много цветя. Центърът на града представлява един площад и една главна улица. Има и голяма катедрала от 17-ти век. Успяхме да влезем вътре, но имаше служба и бързо се изнесохме. Има и часовникова кула. С това забележителностите се изчерпват. Не знам дали имаше някакъв периодичен пазар или панаир, но на центъра имаше опънати доста шатри, в които се продаваха от месо, сирена и вина до дрехи. Ето и няколко снимки:

Следва: Забележителности във Венеция.

Здравейте,

изминаха почти два месеца от пътуването ни до Истанбул и все не оставаше време да напиша този пост. Всичко започна до голяма степен по случайност с една промоция от deals.bg – ваучер за екскурзия до Истанбул за скромните 95лв на човек с две нощувки в града и една по пътищата. Самата екскурзия беше организирана от Караджъ Турс. Докато бяхме в офиса им за уреждане на подробностите дочухме, че става дума за 11 автобуса с хора, които явно са се възползвали от промоцията.

Всъщност, посетихме офиса на Караджъ, за да доплатим две нощувки и да се откажем от транспорта с автобус. Бяхме решили да пътуваме с Полото. Причините за решението са доста – дълго и уморително пътуване с автобус, множество спирания по пътищата, невъзможност да се наспим през нощта и т.н. Успяхме да се договорим да ни настанят в хотела, в който ще настанят и една група приятели, които си бяха взели също като нас от евтините ваучери.

Преди тръгването

Имахме няколко задачи преди тръгването, които по принцип пропускаме, защото най-често не пътуваме с колата извън България и най-често в ЕС:

• Трябва „Зелена карта“ за колата и пълномощно, ако колата не е на ваше име
• Трябват паспорти, като по спомен трябва да имат валидност поне шест месеца от дата на влизането в Турция
• Трябва да имате турски лири – най-добрия курс в София е в чейндж бюрото на Графа, срещу пазара за плодове и зеленчуци (успяхме да сменим и € в Истанбул на нормален курс)

До Истанбул с кола

В Турция бензина е доста по-скъп от този в България. Разликата е като 2,40лв/литър в България и 4.00лв/литър в Турция. Затова е хубаво да заредите точно преди границата. Има бензиностанции Лукойл и Шел, така че няма голяма опасност да ви сипят боклук.Ние дори успяхме да не заредим в Турция, т.е. минахме 500км с един резервоар.

Пътя до Истанбул минава през платена магистрала. За да влезете в магистралата ви трябва една карта, която се казва KGS карта. Тя се продава на входа на магистралата в един фургон от страната, от която идвате или от другата страна на пътя в една странна двуетажна сграда. Ако няма да ходите в азиатската част оставяте 20 турски лири и искате въпросната карта. Човека ви зарежда картата с 17 лири, явно другите са за пластиката. Така и не разбрах, а и нямах намерение да питам, защото със сигурност нямаше да се разберем. На влизане се чекирате, на излизане също, като при излизането от картата се взимат пари според километрите, които сте изминали на магистралата. Не е хубаво да минавате без да платите, защото ще ви подгони патрулката, а и на изхода е вероятно да имате проблеми.

Бяхме психически подготвени за трафика, така че не беше толкова ужасно, колкото много хора го описват. Просто след края на магистралата започва околовръстното шосе на Истанбул, което на места има 5-6 ленти и всички за задръстени. Имахме GPS, което доста ни улесни. Всъщност GPS-a беше безплатната навигация на Nokia и с една батерия телефона ме навигира през целия път. Идеята да ходите без GPS на такова място е много непрепоръчителна. Освен езиковата бариера, мащабите на града доста затрудняват ориентацията.

Проблем се оказа и паркирането. Пред хотела нямаше такава опция, търсихме платен паркинг. Намерихме такъв наблизо, като ползвахме карта от пътеводителя в комбинация с GPS-a. Цените са около 20 турски лири за 24 часа. На единия паркинг пробваха да ни вземат 30, но отказахме.

Хотелът

Хотелът ни се казваше Buyuk Paris и се намираше в квартала Laleli. В превод името на хотела значи нещо от рода на „Големия Париж“ или „Великия Париж“, а името на квартала е нещо свързано с лалетата, но така и не запомних какво точно. Хотела е 3* и няма нищо общо с хотела, в който бяхме във Виена за същата цена и същите звезди. Климатика не работеше, малко течеше в банята от горния етаж и други дребни проблеми. Ако искате нещо по-добро или по-изгодно може да потърсите хотели в триваго. Всъщност, бяхме тръгнали с нагласата, че условията ще са подобни. Много се радвам, че случихме на време и навън температурите не бяха много високи, около 25 °C и доста висока влажност.

Кварталът

Кварталът не може да се опише с думи, трябва да си там, между туристите и местните, за да усетиш атмосферата. На приземния етаж на всяка сграда има магазин за дрехи. Хора, тикащи малки преносими колички продават всякакъв вид храна – белени краставици, нарязани парчета диня, пържена риба, различни плодове, миди с лимон, гевреци, вода, чай. Хора, тикащи и колички с огромни кашони, по-високи от човек се спускат с тези колички по малките стъмни улички и единствения начин да спрат на кръстовище е да изтъркат подметките си в паветата или асфалта.

Предимството на хотела и квартала беше, че беше на 20-25 минути пеша от най-големите забележителности в града и нямаше нужда да ползваме градски транспорт.

Комуникация с местните

Всъщност не очаквахме да имаме проблем с комуникацията, но просто се случи. В квартала се говореше на турски и руски. Да, когато ми говорят на руски и ги разбирам, но когато ние им говоря на български, те нищо не разбират. Звучи познато, нали? Например на паркинга обсъждахме нещо с една молдованка. Казвам й числото пет, тя не ме разбира, като кажа пят ме разбира веднага. Освен това до края на престоя ни почнахме да научаваме някои от най-често ползваните думи – голям, малък, топъл, студен; различни видове храни – риба, хляб, дюнери с различните му видове меса и т.н.

Забележителности

Света София

Най-голямата забележителност според мен е църквата Света София. Дълго време е била най-голямата сграда в света и от от завършването й през 537 година чак до 1453 година е била действащ християнски храм. След завладяването на Константинопол, турците я превръщат в джамия, строят 4 минарета, замазват мозайките вътре, слагат камъни върху лицата на херувимите и т.н.

Ататюрк, бащата на съвременна Турция е трябвало да вземе решение какво ще да се случи със Света София, за да няма религиозно напрежение. Решил е да я превърне в музей. Така е и досега – църквата е превърната в музей и има входна такса – 20 турски лири. Тук може да се плати и с кредитна карта, всъщност е едно от малкото места, на които може да се плати с карта. Препоръчвам ви да посетите църквата през работен ден или по-късно вечер, защото в почивните дни има огромни опашки и трябва да се чака повече от час за билети.

Направих доста снимки вътре, но най-вече ми се искаше да направя един HDR, затова сигурно накрая в галерията ще кача само него и няколко нощни снимки.

Синята джамия

Джамията „Султан Ахмед“ е по-известна като Синята джамия. Името й се дължи на сините порцеланови плочки, ползвани за вътрешната облицовка. Построена е с цел да засенчи Света София. Ако отидете там и влезете с гид, най-вероятно ще чуете за размерите й, колко били дебели колоните й и други неща, които някак не ме впечатлиха, при условие, че дори да е малко по-голяма от Света София, е строена около 1200 години по-късно. Трябвало е да се постараят повече 🙂

Топкапъ Сарай

Топкапъ сарай или „Дворецът на портите топове“ е главният дворец, седалището на администрацията на Османската империя от 1465 до 1853 година. Намира се между Златния рог и Мраморно море в Истанбул и има великолепен изглед към Босфора.

Дворецът е пълен с примери от османската архитектура и притежава голяма колекция от порцелани, одежди, оръжия, щитове, брони, османски миниатюри, ислямски калиграфски ръкописи и стенни украшения.

Капълъ чаршъ

Капълъ чаршъ или покрития базар се е превърнал в атракция за туристите. Това е най-големия закрит базар в Турция и на него може да намерите много и различни стоки – кожени якета, злато, подправки, лампи и много други.

Винаги е препълнено с хора и трябва да внимавате за багажа си и ако имате раница е хубаво я носите отпред, а не на гърба си.

Цените са високи, много по-високи от реалната стойност, така че ако сте си харесали нещо трябва да смъкнете поне наполовина. Ние успяхме да смъкнем цената на хубаво кожено яке от 220 евро на 105 евро. Ако не успеете да се разберете на български, хората ще вземат калкулатора и ще почнат да ви пишат числата докато се спазарите.

Желязната църква Свети Стефан

„Свети Стефан“ е единствената православна желязна църква. Храмът е създаден в края на 19 век и струва на българската държава над 1 млн. франка. По преброяването от 1885 година, в Цариград е имало 50 хил. българи.

През 1890 г. със султански ферман се разрешава на Българската екзархия да построи нов храм на мястото на Дървената църква. Основният камък е поставен от екзарх Йосиф I. Тъй като теренът е нестабилен архитектът предлага конструкцията на църквата да бъде от сглобяеми железни плоскости, а не с бетонни основи.

Елементите, тежащи 500 тона, са изработени във Виена между 1893 и 1896 и са откарани до Цариград с кораб по Дунав и Черно море. Скелетът на църквата е от стомана, а страните от ламарина, която е захваната за основите с болтове, гайки, нитове и заварки – общо около 4 милиона. Сглобяването на Желязната църква приключва на 14 юли 1896 г.

Дворецът Долмабахче

Дворецът трябва да се види. Ако трябва да избирате между Топкапъ и Долмабахче, според мен трябва да посетите втория. Заслужава си всеки лев. Вътре е забранено снимането, защото всичко е оригинално и светкавиците повреждат цветовете. На всеки 10-15 минути пускат група, като се редуват екскурзоводи на турски и английски. Не можете да влезете самостоятелно и да разгледате, трябва задължително да се движите в група. Ако пътувате с агенция, тя може да има акредитиран гид, който да ви разходи и да ви говори на български.

Ето и кратка информация, която взех от уикипедия:

До средата на 19 век резиденция на султана е бил дворецът Топкапъ в средновековен стил. След като контактите с Централна Европа стават по-интензивни и от там са възприети културни стандарти, султанът решава, че трябва да се издигне резиденция в европейски стил. По поръчение на султан Абдул Меджид I арменските архитекти Карабет и Никогош Балиан строят новата резиденция от 1843 г. до 1856 г., която търпи по-късни преустройства. Разходите по строежа възлизат на около 5 млн. фунта стерлинги, което отговаря приблизително на 1/4 от годишните постъпления от данъци.

Строежът натоварва неимоверно много хазната и допринася за това Османската империя през втората половина на 19 век да се доближи до държавен банкрут и да стане финансово и политически зависима от чуждестранни сили. Всъщност, при управлението на Абдул Меджид I и неговия баща Махмуд II започнал и упадъкът на Османската империя.

Това е исторически първият дворец в османската столица, изграден в европейски стил. От построяването му през 1853 г. до 1922 г. (с прекъсване от 20 год.) служи за главна резиденция на султана. Тук е живял и починал и Мустафа Кемал Ататюрк, основателя на турската държава, наследила отпратената в историята през 19 и 20 век предходна Османска империя.

Забележително е техническото обзавеждане, изключително модерно за времето си: газово осветление, тоалетни с течаща вода, централно отопление и асансьор. Обзавеждането е внесено от Великобритания. Таваните са пищно украсени със злато. Използвани са 14 т злато и 40 т сребро. При обзавеждането му не е използвано стъкло, а само кристал. В централната зала се намира най-големият полилей в света със 750 крушки, подарък от кралица Виктория. Дворецът притежава и най-голямата сбирка в света от кристални свещници от Бохемия и Бакара. Едно от стълбищата също е от кристал.

Кулата Галата

Първоначално е построена от дърво в квартала на генуезците, а през 1433 г. – от камък. В миналото се използва за склад и мелница от генуезците. Височината й достига 61 м. При реставрацията й от 1964 – 1967 г. е бил достроен конусообразен покрив.

Кулата Галата днес е туристическа атракция. Горните 3 етажа се използват за ресторант, рецепция и кафе-бар. На последния етаж има тераса с прекрасна гледка над Истанбул. До терасата на кулата може да се стигне по стълба, чийто стъпала са 143 на брой или с асансьор.

От терасата направих панорама на Босфора и Златния рог, виждат се и Топкапъ, Света София, Синята джамия и други забележителности. Комбинирах 25 вертикални кадъра, за да придобиете максимална представа за гледката от кулата.

Разходка из уличките

Просто се разходете по улиците, полутайте се из малките улички. Седнете на ресторантче близо до морето, яжте риба и морски деликатеси, пийте бира. Яжте дюнери и балък-екмек (риба в питка хляб).

Винаги имайте едно наум, когато излезете от туристическата част, защото може да ви се случи нещо неочаквано, нас например ни замерваха с камъни без никаква причина. Някакъв луд хранеше четири котки на брега на морето и просто поспряхме да го погледаме, а той почна да псува и да хвърля каквото намери.

Площад „Хиподрума“

Лично аз не бях впечатлен от площада. На него няма нищо местно, всичко е примъкнато от някъде – я от Делфи, я от Египет. Подбрах кратка информация от разни сайтове за въпросния площад:

Площада се намира се пред Синята джамия. По времето на Константин I мястото се е използвало за надбягвания с коне, откъдето идва и името му. На площада са поставени Египетският обелиск, Змиевидната колона, Колоната на Константин и Фонтанът на Вилхелм ІІ.

Египетският обелиск е най-древният паметник в Истанбул. Обелискът е пренесен през 390г. от Египетския храм на Аполон.

Змийската колона в Истанбул е другата древна колона на Хиподрума. През 326 г. е пренесена по заповед на император Константин Велики от храм в Делфи. Изработена е в чест на победата на гърците над персите.

Фонтанът на Вилхелм ІІ (1898 г.) е изпратен като подарък на Истанбул от немския император, с благодарности за гостоприемството на хората.

Екскурзия до Принцовите острови

Някои от фирмите, в частност и Караджъ Турс предлагат полудневна екскурзия до Принцовите острови. От името им става ясно, че там са заточвали младите принцове и други неудобни личности. Сега те са приятна дестинация за туристите. Бели къщи с дървени фасади, плажове, ресторанчета по брега… Заслужава си да хванете корабчето и да се разходите до островите.

Други снимки

Останаха снимки, които не попаднаха в по-горните галерии, а бих искал да ги споделя, затова ще ги сложа тук.

На митницата при влизане в България

С една дума влизането в България от Турция с кола е един малък ад. Причината – десетки коли с регистрации У и Х са се заредили на гишетата от българската страна и не пускат никой. Митничарите нарочно не проверяват и чакат следващата смяна да се разправя с контрабандистите. Точно така! Колите, които започват с У и Х развиват някакъв техен си бизнес – минават в Турция, за да им ударят печат в паспорта, след това пазаруват от безмитния магазин евтини цигари и се връщат в България като ги укриват.

След като чакахме час и след като пуснаха някакви румънски коли и няколко софийски, просто забравихме за реда си на опашката, която така и не се движеше, паркирахме Полото до едно празно затворено гише и чакахме да ни видят. Заговорих се с хората наоколо и един ми подшушна, че щом не съм УХ може да мина. Така и стана. След това вметнах нещо на митничаря, просто да изразя възмущението си, че в неделя е толкова натоварено и сигурно им е тежко  в неделя, а той каза: „Момче, така е всеки божи ден!“. Събраха ни около 5лв такса за обеззаразяване и ни пуснаха да си ходим.

Здравейте,

както вече писах в блога, бяхме на екскурзия до Виена. В един от дните решихме да прескочим до Братислава. Причините са много – разстоянието е малко, цената е ниска, сигурно никога не бихме отишли без причина, а и мисля, че няма директни полети на ниско тарифни авиокомпании. Освен това града е малък, около 400 000 души, което предполага по-малко забележителности. Последното твърдение се оказа невярно, защото не очаквахме да има толкова интересни места за разглеждане.

Транспорта от Виена се оказа много лесен. От най-близката будка на OBB си купувате билет до Братислава и обратно. Цената е символична – €14. Разстоянието също е символично – 65км. Виена и Братислава са двете най-близко разположени столици в света. Пътя със всякакъв транспорт отнема ни повече, ни по-малко от един час, а влакове има на всеки час. От Виена влаковете тръгват от гара Südbahnhof и пристигат в Братислава на гара Bratislava hl. st. (по спомен hl. st. – hlavna stancia, няма общо с българския, а 🙂 )

Тъй като няма граница с паспортен контрол между двете страни нямаше как да знаем в коя държава се намираме. Един приятел изказа интересно твърдение, което според мен също е вярно. Всички знаете, че като се возите на влак се чува едно характерно (не се смейте) тудуф-тудуф… В Словакия се чува, както и в България, но в Австрия няма такова нещо. Така че, за да се ориентирате на каква територия сте, просто слушайте за тудуф-тудуф 🙂 .

В цената на билета от Виена до Братислава се включва и карта за целия градски транспорт за първия ден от престоя в Братислава. Това ни улесни допълнително, защото не сме търсили будки за билети и карти. Забравих да спомена, че от Виена заедно с билетите си взехме и безплатно малък пътеводител на немски и английски за Братислава.

Преди да опиша забележителностите, които посетихме, ще споделя още няколко интересни за мен неща, които по някакъв начин контрастират с не толкова далечната Виена.

Като за начало, моя прозорлив приятел, който направи тудуф-тудуф откритието, забеляза че магазините за обувки имат същия комунистически стил, както и в България, преди 1989г. – малки кожени столчета от кафява кожа и малки огледала долу ниско.

Още при пристигането ни направи впечатление мръсотията покрай гарата, старите трамваи и куп други дреболии, които ни напомниха за България.

В Словакия се провеждаше световното първенство по хокей. Странно за мен, при температури от 31 градуса по Целзий как са успели да направят достатъчно качествен лед за световно първенство. По този повод навсякъде в града се продаваха всякакви сувенири, свързани с хокей, хокеисти и националните им отбори. Дори имаше магнити с хокеисти.

Направиха ми впечатление хората. Първо искам да уточня, че във Виена не видяхме симпатични хора, само симпатични деца. Всички Виенчанки изглеждат някак странни, безформени, с крака на културисти и много други неприятни черти 🙂 Освен това бяха някак студени и дистанцирани. В Братислава хората изглеждаха различно. Бяха симпатични, усмихнати, бих казал, че контрастираха доста с тези във Виена.

И дойде време за забележителностите:

Bratislavský hrad

Замъкът има правоъгълна форма, с четири кули на всеки ъгъл на сградата. В момента се реставрира и цвета му е коригиран – от охра е станал снежно бял 🙂 Много подробна информация има в wikipedia.

Kostol františkánov

Францисканска църква е най-старата на територията на Братислава. Завършена е през 1297 година и има готически стил. В момента се реставрира кулата и нямам хубави снимки на цялата катедрала.

Katedrála svätého Martina

Катедрала св. Мартин е най-голямата църква в Братислава. Намира се под Братиславския замък. Известна е с това, че е била мястото, в което са се короновали унгарските крале.

Stará radnica

Старото кметство се намира на центъра на стария град. Построено е през 15ти век. Използвало се е до 19ти век, като е имало различни предназначения, дори затвор, в който са изтезавали хората. В момента сградата е музей и могат да се видят както уреди за мъчения, така и старинни оръжия, брони, карти и др.

Grasalkovičov palác

Двореца Грасалкович (може би така се чете) в момента е резиденцията на президента на Словакия. Построен е 1760г. и е използван като културно средище. Хайдн е представял някои от творбите си за пръв път точно в този дворец.

Дойде време и за няколко снимки:

Здравейте,

Дойде време за вече традиционната ежегодна разходка до някой близко разположен европейски град (да се надяваме, че скоро ще бъдат не само европейски). По стечение на обстоятелствата избрахме Виена. Всичко беше планирано по-малко от месец преди заминаването, но все пак успяхме да намерим евтини билети – red ticket от Австрийските авиолинии. За хотел се спряхме на Ibis Wien Messe, който е много близко до Пратера (увеселителния парк с Виенското колело) и е на 2 спирки с метрото от центъра, където са съсредоточени почти всички забележителности.

Градски транспорт

Искам да споделя няколко думи за обществения транспорт във Виена – невероятно организиран. Както в Берлин, така и във Виена железопътния транспорт е разделен на U-bahn (метро) и S-bahn (влакове).

Метрото е концентрирано в центъра и има 6 метро линии, които се пресичат на много спирки. Много е удобно за обикаляне из забележителностите. Мотрисите се движат на 3-5 минути и почти винаги е достатъчно празно, за да си намерите място за сядане (за разлика от метрото в София). Спирките са разположени близко една до друга, има спирки на под 500 метра една от друга, така че можете да излезете винаги максимално близо, до мястото, което желаете.

Влаковете са друг много популярен транспорт. Линиите на влаковете са доста повече, но ако се разтърсите в Интернет, ще намерите и подходяща карта. Ние лично използвахме две линии – S7 и S9. Първата ходи от летището до нашия хотел за скромната сума от €3,60, а втората я ползвахме да ходим до Südbahnhof, южната ЖП гара. От тази гара се хваща влака за Братислава, но за него по-късно.

Градския транспорт предлага много варианти за карти за движение из влаковете. Най-изгодна е седмичната карта за €14, като можете да използвате всички видове транспорт. При нея особеността е, че може да се активира, когато и да е през седмицата, но е валидна само до края на седмицата, т.е. неделя, 23:59h. Единичен билет струва €1,80, а има варианти за закупуване на 24h, 48h, 72h и други карти. Интересното за мен беше, че всички са обединени с общото име ticket, докато на други места ползват думата pass за картите. Горещо ви препоръчвам да си купувате картите и билетите от информационните будки на OBB (Виенското БДЖ 🙂 ) Причината, е че, ако имате карта за градския транспорт, примерно 7 дневната карта, билета ви до летището няма да е €3,60,  а само €1,80, тъй като си заплащате само извънградската част от пътуването. Куул, а?

Забележителностите

При предишното ни пътуване до Барселона описах програмата по дни, защото Барселона е доста по-голяма и почти не сме повтаряли местата, които сме посещавали, но във Виена разстоянията не са толкова големи и почти всичко е концентрирано в центъра, затова ще опиша най-известните забележителности с кратък текст, който съм изнамерил в Интернет и ще пусна няколко снимки 🙂

Stephansdom

Катедралата „Свети Стефан“ се намира на центъра на Виена, строена е доста продължително. Използвали са варовик при строежа, който постепенно е придобил черен цвят, ето защо църквата е била черна доскоро. След реставрацията й, трябва да бъде бяла, както са я построили 🙂 В момента се реставрира голяма част от църквата, затова екстериорните снимки не са хубави, но ще пусна няколко снимки отвътре. Част от църквата е безплатна за посетителите, но като цяло по-голямата част от нея, като подземието и кулите е платена. В северната кула на църквата виси най-голямата камбана в Австрия и втората по големина в Европа. Теглото й е над 20 тона. Интересни са и плочките на покрива, те са над 230 000. Повече информация за катедралата може да намерите в wikipedia. Няма смисъл да преписвам от там.

Hofburg

Двореца Хофбург е бил резиденция на Хабсбургите повече от 600 години. В него са живяли Франц Йозеф I и императрица Елизабет (Сиси), както и Мария-Антоанета.

Schönbrunn

Дворецът Шьонбрун е една от най-големите атракции на Австрия и от 1860 г. е една от главните туристически забележителности на Виена. Включен е заедно с градините си в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Цените на билетите за посещение зависят от това какво искате да видите и варират от €9,5 до €15.

Освен градините и самия дворец може да посетите и най-старата зоологическа градина в света. Тя се намира на територията на двореца. Билетът струва около €14. Горещо ви препоръчвам да посетите заведението пред входа на зоологическата градина. Правят страхотни вурстчета с пържени картофки.

На върха на склона на юг от основната сграда има някакво архитектурно недоразумение според мен. Казва се Gloriette и е някаква дълга и тънка сграда, единственото полезно нещо в нея е, че се открива хубава гледка към града. Може да видите панорама от 12 снимки в галерията по-долу.

Wurstelprater

или просто Пратера е увеселителен парк в парка Пратер. В парка има различни атракции, като най-известната е виенското колело. Освен това има и доста екстремни машини, на които лично аз не бих се качил 🙂 За увеселителния парк няма входна такса, но за сметка на това има за всяка една атракция.

Naturhistorisches Museum & Kunsthistorisches Museum

Музеите близнаци – Природо-историческия музей и Музея на историята на изкуствата се намират един срещу друг на площад Мария-Тереза и външният им вид е еднакъв. Не сме влизали вътре и няма смисъл да преписвам от други източници какво има там, но ще пусна няколко снимки отвън.

Staatsoper

Виенската държавна опера е едно от най-значителните музикални средища в Европа. Сградата е завършена през 1869 г. През 1945 г., по време на Втората световна война, част от сградата е разрушена от бомбардировки. Тя е напълно възстановена през 1955 г. Днес във Виенската държавна опера всяка година се провежда известният Оперен бал.

Belvedere

Двореца Белведере се състои от две сгради: По-малката се нарича „Долно Белведере“, а по-голямата сграда се нарича „Горно Белведере“.  Между двете сгради има градина  с много хубави фонтани.

Rathaus

Кметството е седалището на кмета, и на градския съвет. Сградата е доста впечатляваща. Построена е в готически стил, в периода 1872 – 1883г. На върха на кулата на кметството се намира Rathausmann – пазителят на сградата, и един от символите на града.

Hundertwasserhaus

Къщата е много интересна, с разчупена фасада в различни цветове, направена е от австрийски художник, скулптор и архитект Фрийденсрайх Хундертвасер. Въпросния архитект сигурно е много известен, но си признавам, че не бях чувал за него. Има негови сгради в Германия и дори Япония.

Karlskirche

Църквата Свети Карл, наричана още Карлскирхе е разположена в южната част на едноименния площад Карлплац във Виена. Този красив и доста необичаен храм се намира в квартала Виден (Wieden), в непосредствена близост до Виенския технически университет, операта и само на няколко крачки от прекрасния замък Белведере.

Идеята за построяването на храма идва през 1713 година, една година след отминаването на поредната епидемия от чума. Тогава кайзер Карл VI нарежда да се построи църква, която да бъде посветена на Карл Боромеус, който владетелят считал за свой патрон и лечител.

Основите на църквата Свети Карл са положени през 1716 година. Според информациите официалната сума похарчена за издигането на Божия дом възлиза на 304 045 гулдена. Една значителна част от средствата – 250 000 гулдена, са събрани от живеещите във Виена евреи.

Парите за църквата идват под формата на данък или с други думи – евреите е трябвало да си плащат, за да живеят във Виена. Това положение е известно като еврейска привилегия за пребиваване.

Най-накрая добавям няколко други снимки, които не влязоха в по-горната селекция.

Здравейте,

Решихме да комбинираме кратка почивка и разходка из Югозападна България и по-точно около Кюстендил. Въоръжени с картата на National Geographic „500 туристически обекта в България“ избрахме няколко интересни места в околността.

По пътя за хотела се отбихме в Земенския манастир. Този манастир в момента не е действащ и не е обитаван от монаси, но на пръв поглед е доста добре поддържан и запазен. Интересна е и църквата в центъра на манастира. Справката в wikipedia, показва, че църквата и манастира са строени около 11ти век.

Земенският манастир е сравнително близо до София – само на около 55км и трябваше да се отклоним само 18км от главния път E-871, за да достигнем до манастира.

Църквата е превърната в музей. Има входна такса от 3лв за възрастни. Снимането с фотоапарат е доста ограничено. Срещу такса от 5лв, могат да се направят до 5 кадъра. Разбира се, ако никой не ви види, може да направите и някоя допълнителна снимка (точно както направих аз). Дори успях да направя едно кратко видео за спомен.

Когато влязох в църквата сякаш влязох в една друга църква във Велико Търново. Размера, формата на купола, вътрешните стени и арки, каменния олтар – всичко ми изглеждаше много познато. В момента не мога да се сетя как се казваше църквата във Велико Търново, но ще разпитам колегите, дали случайно няма да се сетят за името на църквата.

Ето и няколко снимки:

p.s. Искам да вметна, че в Кюстендил има хубави места за хапване и цените са народни. В класацията водят заведенията „Дриймс“ на главната улица и „Тихият кът„, което не мога да обясня къде се намира, но на сайта има адрес. Освен това ви препоръчвам горещо хотел Strimon Spa Club *****, който също има хубав ресторант, а спа услугите са страхотни 🙂