Посетихме Милано като част от обиколката ни на северна Италия. Бях събрал предварителна информация, че няма много забележителности, но въпреки това резервирахме 4 нощувки в града. Информацията се оказа правилна и останах малко разочарован от града. Според мен всичко интересно може да се обиколи в рамките на два дни. Всъщност, бях толкова отчаян от това, което виждам, че първия ден, че се върнах в хотела с 13 снимки (а това досега не беше се случвало). Ще споделя няколко лоши думи за хотела и после започват интересните неща.

Хотелът

Да си призная, бяхме малко разочаровани от хотел Gonzaga ***. Хотел е трудно да се нарече един етаж от офис сграда. Отрицателните емоции свързани с хотела бяха много повече от положителните. Няма място за сравнение между хотела, в който спахме само дни по-рано и този. Може би се подведохме по добрия рейтинг в booking.com, откъдето направихме резервацията, както и от факта, че са качили външна снимка на сграда на 7-8 етажа, която по-късно се оказва, че хотелът заема само един етаж от нея. Също пишеше, че има free mini bar, което в други хотели значи, че в този мини бар има нещо. В нашия имаше 2 минерални води – една газирана и една обикновена. После се замислих и установих, че free mini bar значи „безплатен хладилник“ 🙂 Кварталът около Централна гара изглежда малко опасен, въпреки че не сме имали никакви проблеми. Беше доста шумно, по улицата минаваха линейки и трамваи, които се чуваха въпреки добре затворените прозорци. Е, след целодневна обиколка се заспива по-лесно, но все пак не бяхме доволни. Стига съм се оплаквал, сега следва полезната информация.

Транспорт (включително до летището)

Транспорта в Милано е уреден прекрасно, но ние използвахме предимно метрото. Цената на единичен билет за до 90 минутно пътуване с прекачване беше 1,50€, но ние ползвахме билет, валиден 48 часа на цена 8,25€.

Тъй като летяхме с WizzAir, летището беше в Бергамо, на около 50км от центъра на града. Има два бързи и евтини начина за пътуване между Бергамо и Милано. Най-удобно е да си закупите билет за автобус. Terravision е фирмата, която обслужва маршрута. Другият вариант е с влака. Цената е почти еднаква – 5€ за автобуса и 5,15€ с влака. Двупосочния билет с автобус е 9€, което е плюс, ако пристигате и заминавате от Бергамо.

Забележителности

За мен беше странно, че градът е създаден около 400г. пр. н.е., по-късно през 293г. става столица на Западната Римска империя, а забележителностите просто липсват. Изглежда, че града наистина е индустриален и въпреки че съществува от 2400 години, няма много запазени сгради, паметници на културата и др. Разбира се, най-красиво е на централния площад, където може да се види всичко най-интересно от Милано.

Катедралата Дуомо (Il Duomo)

Строителството на катедралата започва през 1386г. и са нужни повече от 500 години за завършването й. Тя е една от най-високите сгради при построяването й, с височина от 108,5м. Благодарение на Наполеон Бонапарт, който е издал заповед да бъде завършена по най-бърз начин (не се сдържах, няма „никаква“ прилика с Бойко Борисов), след като е бил коронясан за крал на Италия  през 1805г., именно в тази катедрала. Седем години са нужни за изграждането на фасадата, но работата по самата постройка продължава дори до средата на ХХ век.

По време на нашето посещение се чакаше папата и затова достъпа беше много ограничен. Все пак можеше да се влезе и разгледа. Както обикновено, няма проблем да се снима вътре. Катедралата има съкровищница, за която входа е 1€, също така може да се качите на покрива й, но при нас беше забранено от съображения за сигурност на папата. Цената е 8€ пеша и 10€ с асансьор.

Кралският дворец (Palazzo Reale)

Намира се точно срещу катедралата Дуомо на площад Дуомо и обикновено има много интересни изложби, които ние пропуснахме.

Галерия на Виктор Емануил (Galleria Vittorio Emanuele II)

Галерията на Виктор Емануил или просто Пасажа е много красива сграда с прекрасна мозайка на пода и стъклени покриви. Има формата на кръст и в сградата са разположени множество заведения, бутици, антикварни магазини. След като се върнахме в България, един колега ми каза, че имало следното поверие: заставаш в центъра на Пасажа и се завърташ на 360 градуса, след това си пожелаваш нещо.

Ченаколо Винчано (Cenacolo Vinciano)

Това е мястото, където се намира „Тайната Вечеря“ на Леонардо да Винчи. Входа става само с предварително записване и закупуване на билети.

Операта Ла Скала (Teatro alla Scala)

Операта Ла Скала е световно известна, а е трудно човек да разпознае сградата, когато преминава покрай нея. Не сме влизали вътре, но прочетох, че има музей и входа за музея е 5€. Народния театър „Иван Вазов“ е несъизмеримо по-красив отвън и по-голям.

Замъкът Сфорца (Castello Sforzesco)

Замъкът е построен през 1368г. и е ползван за крепост, резиденция, имение. Замъкът има музей, който е безплатен през по-голяма част от годината, освен когато вътре не се показват изложби на Микеланджело. Ние му направихме нощни снимки, които можете да видите по-долу в галерията.

Панорамни снимки

Отчаяно търсихме място за панорамни снимки, но така и не намерихме. Искаше ми се да направя снимки на площада и катедралата Дуомо от високо, но не успяхме. Предварително бяхме проучили, че единственото подходящо място за панорама е един бар на Martini, на последния етаж на една доста висока сграда. Тъкмо отидохме и се оказа, че бара е само с покани и не е с публичен достъп.

Мода

Милано е известен като един от най-големите центрове за висша мода. Магазините на световно известни марки са разположени един до друг на няколко улици в центъра на града. Има разделение – по-скъпите са на улица Монтенаполеоне, а по-евтините на близките улици и около Пасажа. Присъстват всички световно известни марки.

Мисля, че това е всичко от мен за Милано. Ето няколко снимки, както обикновено може да обърнете внимание на заглавието:

Следва: Един ден в Бергамо

Редакция 19.10.2014: Предвид множеството отрицателни коментари, искам да кажа, че всеки има право на собствено мнение и моето мнение е такова, не карам никой да се съобразява с него, нито го налагам.

Преди да заминем за Италия бяхме направили план – няколко дни във Венеция и околностите и няколко дни в Милано и околностите. По средата на пътя между двата града е Верона. Решихме да направим еднодневна екскурзия до града на Ромео и Жулиета. Идеята беше следната – тръгваме рано сутрин от Венеция, обикаляме цял ден Верона и вечерта заминаваме за Милано. Искам да споделя, че избора за еднодневен престой във Верона беше много добър. Успяхме както да разгледаме всичко интересно, също така и да намерим хубаво местенце за хапване. Искам да вмъкна, че до Верона има и директен полет на wizzair от София.

Самият град представлява стара част, която някога е била обградена с крепостни стени и нова част, всичко извън крепостните стени. В миналото е имало няколко крепостни порти, през които е можело да се влезе в града и Porta Nuova е една от тях.

Пристигнахме около 11 часа на ЖП гарата Stazione F.S. Porta Nuova. Както подсказва името, ЖП гарата е точно до една от крепостните порти, т.е. при пристигането в града бяхме направо в историческия център. Разстоянията са пешеходни, няма смисъл да се купуват карти за градския транспорт, нито да се ползват някакви специални превози.

Забележителностите във Верона не са кой знае колко. Освен обичайните заподозрени – големите църкви, трябва да включим в списъка и къщата на Жулиета, Арена ди Верона, площад Ербе, старата крепост, римският театър и казармата. Следват по няколко думи за всяка една от забележителностите.

Исторически църкви във Верона

„Исторически църкви във Верона“ – така пише на билета за вход, който ни продадоха. Това са четирите най-големи църкви във Верона –  Катедралата Санта Мария, Църквата Св. Анастасий, Базиликата Св. Зенон и църквата Св. Фермо. В коя да е от църквите може да си купите билет за 6€, с който можете да влезете във всички църкви заедно. Може и да си купите билет за 2,50€ за една църква, но ако не знаете какво точно искате да видите, най-добре е да обиколите всички. На входа на всяка една от църквите раздават безплатно брошури, чрез които можете да се запознаете с историята на съответната църква.

Къщата на Жулиета

Останах малко разочарован от къщата на Жулиета още преди да я видя, защото вече знаех, че това всъщност не е къщата на Жулиета, и че просто някой е нарочил тази къща да се казва така. Още по-разочарован останах, когато разбрах, че балкона на Жулиета въобще не е съществувал, когато е построена къщата, а доста по-късно са решили да избият дупка в една стена и да направят въпросния балкон. Да не говорим за мизерията, която може да се види около самата къща – милиони употребени дъвки, забити в стената, изрисувани с химикал стени… С две думи грозна гледка.

Арена ди Верона

Arena di Verona е завършена през 30г. сл. Хр. и е след най-добре запазените амфитеатри в света. Капацитетът и е 20 000 души. Била е предназначена за какво ли не – от гладиаторски боеве и публични екзекуции до панаири. Сега се използва за провеждане на концерти и други публични събития. Ние не успяхме да влезем, защото течеше подготовка за концерт и не допускаха туристи.

Площад Ербе

Както си вървяхме из уличките попаднахме на площад „Ербе”. Той се намира в центъра на стария град и е една от основните забележителности във Верона. На площада се намират и Търговският дом, градската управа и 83-метровата кула Ламберти, както и готическият фонтан на Веронската Мадона от 1368 г. Точно до фонтана има и чешма с питейна вода, която е доста освежаваща особено в летните жеги 🙂 Това е и мястото, на което можете да закупите сувенири. На сергиите се продава всичко – тениски, магнити, чинийки, статуйки и всякакви други предмети свързани с Верона и Италия.

Старата крепост

Castel Vecchio или старата крепост се намира на река Адидже и има много красив мост над реката. Крепостта е построена между 1345г. и 1375г. По-късно крепостта е преустроена в музей.

Римският театър и казармата

От другата страна на реката, на хълма се намира Castel San Pietro, а под него римският театър. Замъкът е бил казарма, сега е военен музей. В двора му има стари военни машини. Има и прекрасна гледка към центъра на града. От тук направих панорамната снимка на Верона. Точно под казармата има античен римски театър, но така и не стигнахме до него. За сметка на това по пътя за казармата намерихме страхотно местенце за хапване, но за него друг път 🙂

Ето и няколко снимки от Верона:

Следва „Забележителности в Милано“.

Ако имате един излишен ден във Венеция и искате да разгледате нещо интересно, островите Мурано и Бурано са правилното място. Мурано е най-известен със стъклото, а Бурано с дантелата. Днес двата острова са част от стандартния тур из Венеция и околностите, но преди са били важна част от Венеция.

До двата острова може да стигнете най-лесно с вапорети. Имайте предвид, че ще се возите на вапоретите сумарно над два часа, така че е хубаво да тръгнете по-рано.

Остров Мурано

Първоначално производството на стъкло във Венеция е започнало около IX век, след като е пренесено като занаят най-вероятно от Сирия. Къщите в този период са били предимно дървени, затова доджите са се страхували от пожари, причинени от пещите на стъкларите. Страховете са били основателни, защото ако проследите историята на най-големите забележителности, ще забележите, че повечето са изгаряли при големи пожари поне 2-3 пъти, а други са построени на места, разчистени именно след големи градски пожари. Затова през 1291г. се взема решение стъкларите да бъдат преместени на о. Мурано.

Главните забележителности на острова са двете главни улици с многобройните магазини за стъкло, както и църквата „Св. св. Мария и Донат“, на която странно защо нямам прилична снимка 🙂

Остров Бурано

Остров Бурано е станал известен като един от най-добрите производители на фина дантела. Ръчното производство на дантела вече е отживелица и вече не се практикува така масово. Повечето от продуктите, които се продават на острова не са ръчна изработка и не се правят на острова. Ако търсите ръчно изработена дантела, най-добре е да се оглеждате за магазини, в които може да наблюдавате как се плете дантела, но имайте предвид, че цената на продукта е много висока.

В миналото плетенето на дантела е било главно занимание на монахините и знатните дами. По-късно бедни и по-нископоставени жени започват да плетат дантела, за да се прехранват. Бурано става известен с дантелите си през XVI век. Плетачките използват различни техники, включително „буранска бримка“, при която модела е нарисуван на хартия и конецът минава през хартията. След като дантелата е готова, хартията се премахва.

Направи ми впечатление, че къщите са с наситени цветове и няма две съседни къщи с еднакъв цвят. В последствие разбрах, че след като къщата е боядисана веднъж в избрания цвят, цвета не може да се променя повече.

Като забележителности мога да отбележа уличките с шарените къщи, боядисани в невероятни цветове, както и магазинчетата за дантела. Може да посетите и църквата с наклонената кула. Снимка на кулата, може да видите в галерията по-долу (наклона е истински не е от лошо направена снимка).

Ето и галерията със снимки от Мурано и Бурано. Може да обърнете внимание на заглавията на снимките.

Следва „Разходка и забележителности във Верона“.

Здравейте,

измина месец откакто посетихме Венеция. Впечатленията започнаха да се избистрят и е време да ги запиша, преди да са избледнели. Лично аз не съм голям фен на обиколките на музеи, затова ще си призная, че през целия ни престой във Венеция не сме посетили нито един музей. Има достатъчно много неща, които могат да се видят и без да се затваряме в скучните музеи.

Както вече споменах в предишна публикация, спяхме в Местре, а всеки ден пътувахме с градския транспорт до Венеция и обратно по два пъти. Да, точно така, всяка вечер към 18:00 се връщахме до хотела, за да починем около час и да вземем статива за нощни снимки. Традицията да правим нощни снимки съществува доста отдавна, още от посещението ни в Прага. Според мен нощните снимки са малко по-интересни от дневните и имат някакъв собствен чар. Затова ще се опитам да подбера и добавя нощни снимки, които не влязоха в първоначалната селекция.

Венеция и близките островите са много китни и цветни. Бях си поставил за цел да събера снимки на много прозорци и цветя. Подбрах най-шарените в тази галерия:

Преди да кажа няколко думи за забележителностите, ще Ви предложа да си закупите Пътеводител на Венеция от National Geographic. Много е подробен, има много снимки и интересни описания на всичко, което може да се намери във Венеция. Горещо ви препоръчвам да тръгнете из уличките и просто да се разхождате. Няма никакъв смисъл да бързате, за да обикаляте забележителностите, те просто ще се появят докато се разхождате. Много хора казват, че повече от два дни няма какво да се прави във Венеция, но според мен, ако искате да се насладите максимално на града и да се потопите в атмосферата ви трябват два-три дни да разгледате по-долу изброените забележителности и поне още един ден, който да отделите за обикаляне из уличките и за хапване на паста в по-крайните райони на града.

Големият канал (Canal Grande)

Големият канал е главния воден път, който пресича цяла Венеция. По-малките плавателни пътища на италиански имат друго наименование – „рио“. Той е дълъг около 4км и е с различна ширина в различните си участъци. Дълбок е средно 5м и преди е използван за разтоварване на големите товарни кораби, които навлизат навътре в града и доставят стоката си директно в складовете в домовете на търговците.

В момента Големият канал може да се пресече по няколко начина – по един от четирите моста („Мостът Риалто“, „Мостът на босоногите“, „Мостът на академията“ и „Мостът на конституцията“), чрез корабчетата на градския транспорт – вапорети, чрез водно такси или с дългите черни лодки, наречени гондоли.

Мостът Риалто (Ponte di Rialto)

Мостът Риалто е най-старият мост във Венеция и е завършен в сегашния си вид през 1591г. Близо 260 години той е бил единствената твърда сухопътна връзка между двата бряга на Големия канал.

Площад Сан Марко (Piazza San Marco)

На площада Сан Марко се намират базилика Сан Марко, Дворецът на Доджите и Часовниковата кула. Площадът е може би най-голямото отворено пространство в цяла Венеция. Той силно контрастира с тесните улички и канали, които обхващат целия град. Площадът е известен и с големия брой гълъби. Има хора, които дават разни семена, с които да храните гълъбите, но това е забранено и може да отнесете някоя глоба.

Мостът на въздишките (Ponte dei Sospiri)

Мостът на въздишките е закрит мост направен от бял варовик. Мостът има малки прозорчета с каменни решетки. Той свързва старите затвори със стаите за разпити в Двореца на Доджите. Мостът е наречен така, защото по него са минавали осъдените на смърт, преди да бъде изпълнена присъдата им.

Базилика Свети Георги Големи (Basilica di San Giorgio Maggiore)

Базиликата Свети Георги Големи се намира на остров със същото име. Това е мястото, от което направих панорамите на Венеция. Мисля, че е доста по-подходящо отколкото Часовниковата кула на площада Сан Марко. Причините са няколко –  възможност в панорамата да влязат площада Сан Марко, Дворецът на Доджите, Часовниковата кула и други интересни сгради; два пъти по-евтин билет за вход (особено полезно, ако посещавате няколко пъти кулата в различни часове). Дневната панорама е от кулата, а нощната от площада пред църквата, тъй като кулата работи само до 18:00ч.

Има много други забележителности, но мисля да ви ги спестя. Както вече написах по-горе, препоръчвам ви горещо да си вземете пътеводителя, намирам го за много интересно четиво. Ето и снимките, моля обърнете внимание на имената им, за да разберете за коя забележителност се отнасят:

Следва „Един ден на островите Мурано и Бурано„

Здравейте,

Послушах съвет от една тема във Фото Форум и така за екскурзията ни във Венеция, избрахме да спим в Местре. Изборът беше отличен. Местре е градът, който се намира на континенталната част („на сушата“), най-близо до Венеция. Разстоянието до туристическата част на Венеция е около 10км и с градския транспорт отнема около 20 минути.

Предимствата на Местре пред Венеция са няколко:

1. На първо място цената – хотелите в Местре са два-три пъти по-евтини от тези във Венеция за еднакви условия;
2. Шум – във Венеция има постоянна върволица от хора и тъй като целият град е една голяма забележителност, по всички улички има много хора;
3. Климатици – при първоначалните ми проучвания установих, че в много хотели във Венеция няма климатици;
4. Удобен градски транспорт – до хотела в Местре може да се стигне с градски транспорт, а във Венеция има вероятност да ползвате вапорети (корабчетата от градския транспорт) и пак да повървите доста до хотела. Повярвайте ми, не искате да се качвате в препълнена вапорета с куфар от 22кг плюс два ръчни багажа от 10кг.

Хотелът

Искам да кажа и няколко думи за хотела, в който бяхме отседнали, а именно Hotel Adria ***. Цената за стаята, която платихме през booking.com беше 75€/ден с включена закуска. Персонала беше много мил, обясниха ни всичко – от къде да си купим карти за градския транспорт, до колко часа и кои линии ни отвеждат директно във Венеция, както и всичко друго каквото ни интересуваше. Стаята беше чиста, изглеждаше скоро реновирана. Чистачката си вършеше прекрасно работата. Единствено имам една много дребна забележка за закуската – беше малко скучна и нямаше никакво месо 🙂 Бих казал, че този е най-добрия *** хотел, в който сме отсядали досега.

Градски транспорт

Градският транспорт е много добре уреден. Автобусите не закъсняват и на нашата спирка идваха на всеки 20 минути (на кръгъл час +1 мин). Използвахме карти за градския транспорт, които не са никак евтини, но във Венеция кое ли е.  За повече информация и закупуване може да погледнете сайта VeniceConnected.com. Нашата карта беше за 72 часа (35€), защото имахме тридневен престой. Картите позволяват неограничен брой използвания на градския транспорт (за който билета е 1,50€) и на вапоретите (които са доста по-скъпи – 7€ за билет валиден 1ч). Ние пътувахме поне по два пъти на ден от и до хотела, така че това е най-достъпния вариант. Използвахме и същите карти, за да отидем до островите Мурано и Бурано, но за тях по-късно.

Транспорт от/до летището

Летяхме с нискотарифната авиокомпания WizzAir и затова кацнахме на летището в Тревизо, а не на Марко Поло, което е доста по-близо. Има доста начини да се придвижите от Тревизо до Местре, но най-удобният начин е чрез автобусите на Barzi Bus Service. Забавно е, но „Barzi“ наистина са „бързи“. Както самата им реклама казва, те използват магистралата, за разлика от автобусите на ATVO, които не ползват платения път и обикалят доста повече. Barzi стигат за 40 мин, а ATVO за 60-70мин, а при еднаквата цена за билет от 7€, изборът е ясен. Автобусите и на двете фирми спират първо на Централна гара в Местре и след това във Венеция.

Градът

Местре е малък град, но близостта му до Венеция най-вероятно е оказала голямо влияние върху облика му. Всичко е подредено, уредено, чисто. Навсякъде има балкони с много цветя. Центърът на града представлява един площад и една главна улица. Има и голяма катедрала от 17-ти век. Успяхме да влезем вътре, но имаше служба и бързо се изнесохме. Има и часовникова кула. С това забележителностите се изчерпват. Не знам дали имаше някакъв периодичен пазар или панаир, но на центъра имаше опънати доста шатри, в които се продаваха от месо, сирена и вина до дрехи. Ето и няколко снимки:

Следва: Забележителности във Венеция.