Разходка и забележителности в Истанбул

Здравейте,

изминаха почти два месеца от пътуването ни до Истанбул и все не оставаше време да напиша този пост. Всичко започна до голяма степен по случайност с една промоция от deals.bg – ваучер за екскурзия до Истанбул за скромните 95лв на човек с две нощувки в града и една по пътищата. Самата екскурзия беше организирана от Караджъ Турс. Докато бяхме в офиса им за уреждане на подробностите дочухме, че става дума за 11 автобуса с хора, които явно са се възползвали от промоцията.

Всъщност, посетихме офиса на Караджъ, за да доплатим две нощувки и да се откажем от транспорта с автобус. Бяхме решили да пътуваме с Полото. Причините за решението са доста – дълго и уморително пътуване с автобус, множество спирания по пътищата, невъзможност да се наспим през нощта и т.н. Успяхме да се договорим да ни настанят в хотела, в който ще настанят и една група приятели, които си бяха взели също като нас от евтините ваучери.

Преди тръгването

Имахме няколко задачи преди тръгването, които по принцип пропускаме, защото най-често не пътуваме с колата извън България и най-често в ЕС:

  • Трябва „Зелена карта“ за колата и пълномощно, ако колата не е на ваше име
  • Трябват паспорти, като по спомен трябва да имат валидност поне шест месеца от дата на влизането в Турция
  • Трябва да имате турски лири – най-добрия курс в София е в чейндж бюрото на Графа, срещу пазара за плодове и зеленчуци (успяхме да сменим и € в Истанбул на нормален курс)

До Истанбул с кола

В Турция бензина е доста по-скъп от този в България. Разликата е като 2,40лв/литър в България и 4.00лв/литър в Турция. Затова е хубаво да заредите точно преди границата. Има бензиностанции Лукойл и Шел, така че няма голяма опасност да ви сипят боклук.Ние дори успяхме да не заредим в Турция, т.е. минахме 500км с един резервоар.

Пътя до Истанбул минава през платена магистрала. За да влезете в магистралата ви трябва една карта, която се казва KGS карта. Тя се продава на входа на магистралата в един фургон от страната, от която идвате или от другата страна на пътя в една странна двуетажна сграда. Ако няма да ходите в азиатската част оставяте 20 турски лири и искате въпросната карта. Човека ви зарежда картата с 17 лири, явно другите са за пластиката. Така и не разбрах, а и нямах намерение да питам, защото със сигурност нямаше да се разберем. На влизане се чекирате, на излизане също, като при излизането от картата се взимат пари според километрите, които сте изминали на магистралата. Не е хубаво да минавате без да платите, защото ще ви подгони патрулката, а и на изхода е вероятно да имате проблеми.

Бяхме психически подготвени за трафика, така че не беше толкова ужасно, колкото много хора го описват. Просто след края на магистралата започва околовръстното шосе на Истанбул, което на места има 5-6 ленти и всички за задръстени. Имахме GPS, което доста ни улесни. Всъщност GPS-a беше безплатната навигация на Nokia и с една батерия телефона ме навигира през целия път. Идеята да ходите без GPS на такова място е много непрепоръчителна. Освен езиковата бариера, мащабите на града доста затрудняват ориентацията.

Проблем се оказа и паркирането. Пред хотела нямаше такава опция, търсихме платен паркинг. Намерихме такъв наблизо, като ползвахме карта от пътеводителя в комбинация с GPS-a. Цените са около 20 турски лири за 24 часа. На единия паркинг пробваха да ни вземат 30, но отказахме.

Хотелът

Хотелът ни се казваше Buyuk Paris и се намираше в квартала Laleli. В превод името на хотела значи нещо от рода на „Големия Париж“ или „Великия Париж“, а името на квартала е нещо свързано с лалетата, но така и не запомних какво точно. Хотела е 3* и няма нищо общо с хотела, в който бяхме във Виена за същата цена и същите звезди. Климатика не работеше, малко течеше в банята от горния етаж и други дребни проблеми. Ако искате нещо по-добро или по-изгодно може да потърсите хотели в триваго. Всъщност, бяхме тръгнали с нагласата, че условията ще са подобни. Много се радвам, че случихме на време и навън температурите не бяха много високи, около 25 °C и доста висока влажност.

Кварталът

Кварталът не може да се опише с думи, трябва да си там, между туристите и местните, за да усетиш атмосферата. На приземния етаж на всяка сграда има магазин за дрехи. Хора, тикащи малки преносими колички продават всякакъв вид храна – белени краставици, нарязани парчета диня, пържена риба, различни плодове, миди с лимон, гевреци, вода, чай. Хора, тикащи и колички с огромни кашони, по-високи от човек се спускат с тези колички по малките стъмни улички и единствения начин да спрат на кръстовище е да изтъркат подметките си в паветата или асфалта.

Предимството на хотела и квартала беше, че беше на 20-25 минути пеша от най-големите забележителности в града и нямаше нужда да ползваме градски транспорт.

Комуникация с местните

Всъщност не очаквахме да имаме проблем с комуникацията, но просто се случи. В квартала се говореше на турски и руски. Да, когато ми говорят на руски и ги разбирам, но когато ние им говоря на български, те нищо не разбират. Звучи познато, нали? Например на паркинга обсъждахме нещо с една молдованка. Казвам й числото пет, тя не ме разбира, като кажа пят ме разбира веднага. Освен това до края на престоя ни почнахме да научаваме някои от най-често ползваните думи – голям, малък, топъл, студен; различни видове храни – риба, хляб, дюнери с различните му видове меса и т.н.

Забележителности

Света София

Най-голямата забележителност според мен е църквата Света София. Дълго време е била най-голямата сграда в света и от от завършването й през 537 година чак до 1453 година е била действащ християнски храм. След завладяването на Константинопол, турците я превръщат в джамия, строят 4 минарета, замазват мозайките вътре, слагат камъни върху лицата на херувимите и т.н.

Ататюрк, бащата на съвременна Турция е трябвало да вземе решение какво ще да се случи със Света София, за да няма религиозно напрежение. Решил е да я превърне в музей. Така е и досега – църквата е превърната в музей и има входна такса – 20 турски лири. Тук може да се плати и с кредитна карта, всъщност е едно от малкото места, на които може да се плати с карта. Препоръчвам ви да посетите църквата през работен ден или по-късно вечер, защото в почивните дни има огромни опашки и трябва да се чака повече от час за билети.

Направих доста снимки вътре, но най-вече ми се искаше да направя един HDR, затова сигурно накрая в галерията ще кача само него и няколко нощни снимки.

Синята джамия

Джамията „Султан Ахмед“ е по-известна като Синята джамия. Името й се дължи на сините порцеланови плочки, ползвани за вътрешната облицовка. Построена е с цел да засенчи Света София. Ако отидете там и влезете с гид, най-вероятно ще чуете за размерите й, колко били дебели колоните й и други неща, които някак не ме впечатлиха, при условие, че дори да е малко по-голяма от Света София, е строена около 1200 години по-късно. Трябвало е да се постараят повече 🙂

Топкапъ Сарай

Топкапъ сарай или „Дворецът на портите топове“ е главният дворец, седалището на администрацията на Османската империя от 1465 до 1853 година. Намира се между Златния рог и Мраморно море в Истанбул и има великолепен изглед към Босфора.

Дворецът е пълен с примери от османската архитектура и притежава голяма колекция от порцелани, одежди, оръжия, щитове, брони, османски миниатюри, ислямски калиграфски ръкописи и стенни украшения.

Капълъ чаршъ

Капълъ чаршъ или покрития базар се е превърнал в атракция за туристите. Това е най-големия закрит базар в Турция и на него може да намерите много и различни стоки – кожени якета, злато, подправки, лампи и много други.

Винаги е препълнено с хора и трябва да внимавате за багажа си и ако имате раница е хубаво я носите отпред, а не на гърба си.

Цените са високи, много по-високи от реалната стойност, така че ако сте си харесали нещо трябва да смъкнете поне наполовина. Ние успяхме да смъкнем цената на хубаво кожено яке от 220 евро на 105 евро. Ако не успеете да се разберете на български, хората ще вземат калкулатора и ще почнат да ви пишат числата докато се спазарите.

Желязната църква Свети Стефан

„Свети Стефан“ е единствената православна желязна църква. Храмът е създаден в края на 19 век и струва на българската държава над 1 млн. франка. По преброяването от 1885 година, в Цариград е имало 50 хил. българи.

През 1890 г. със султански ферман се разрешава на Българската екзархия да построи нов храм на мястото на Дървената църква. Основният камък е поставен от екзарх Йосиф I. Тъй като теренът е нестабилен архитектът предлага конструкцията на църквата да бъде от сглобяеми железни плоскости, а не с бетонни основи.

Елементите, тежащи 500 тона, са изработени във Виена между 1893 и 1896 и са откарани до Цариград с кораб по Дунав и Черно море. Скелетът на църквата е от стомана, а страните от ламарина, която е захваната за основите с болтове, гайки, нитове и заварки – общо около 4 милиона. Сглобяването на Желязната църква приключва на 14 юли 1896 г.

Дворецът Долмабахче

Дворецът трябва да се види. Ако трябва да избирате между Топкапъ и Долмабахче, според мен трябва да посетите втория. Заслужава си всеки лев. Вътре е забранено снимането, защото всичко е оригинално и светкавиците повреждат цветовете. На всеки 10-15 минути пускат група, като се редуват екскурзоводи на турски и английски. Не можете да влезете самостоятелно и да разгледате, трябва задължително да се движите в група. Ако пътувате с агенция, тя може да има акредитиран гид, който да ви разходи и да ви говори на български.

Ето и кратка информация, която взех от уикипедия:

До средата на 19 век резиденция на султана е бил дворецът Топкапъ в средновековен стил. След като контактите с Централна Европа стават по-интензивни и от там са възприети културни стандарти, султанът решава, че трябва да се издигне резиденция в европейски стил. По поръчение на султан Абдул Меджид I арменските архитекти Карабет и Никогош Балиан строят новата резиденция от 1843 г. до 1856 г., която търпи по-късни преустройства. Разходите по строежа възлизат на около 5 млн. фунта стерлинги, което отговаря приблизително на 1/4 от годишните постъпления от данъци.

Строежът натоварва неимоверно много хазната и допринася за това Османската империя през втората половина на 19 век да се доближи до държавен банкрут и да стане финансово и политически зависима от чуждестранни сили. Всъщност, при управлението на Абдул Меджид I и неговия баща Махмуд II започнал и упадъкът на Османската империя.

Това е исторически първият дворец в османската столица, изграден в европейски стил. От построяването му през 1853 г. до 1922 г. (с прекъсване от 20 год.) служи за главна резиденция на султана. Тук е живял и починал и Мустафа Кемал Ататюрк, основателя на турската държава, наследила отпратената в историята през 19 и 20 век предходна Османска империя.

Забележително е техническото обзавеждане, изключително модерно за времето си: газово осветление, тоалетни с течаща вода, централно отопление и асансьор. Обзавеждането е внесено от Великобритания. Таваните са пищно украсени със злато. Използвани са 14 т злато и 40 т сребро. При обзавеждането му не е използвано стъкло, а само кристал. В централната зала се намира най-големият полилей в света със 750 крушки, подарък от кралица Виктория. Дворецът притежава и най-голямата сбирка в света от кристални свещници от Бохемия и Бакара. Едно от стълбищата също е от кристал.

Кулата Галата

Първоначално е построена от дърво в квартала на генуезците, а през 1433 г. – от камък. В миналото се използва за склад и мелница от генуезците. Височината й достига 61 м. При реставрацията й от 1964 – 1967 г. е бил достроен конусообразен покрив.

Кулата Галата днес е туристическа атракция. Горните 3 етажа се използват за ресторант, рецепция и кафе-бар. На последния етаж има тераса с прекрасна гледка над Истанбул. До терасата на кулата може да се стигне по стълба, чийто стъпала са 143 на брой или с асансьор.

От терасата направих панорама на Босфора и Златния рог, виждат се и Топкапъ, Света София, Синята джамия и други забележителности. Комбинирах 25 вертикални кадъра, за да придобиете максимална представа за гледката от кулата.

Разходка из уличките

Просто се разходете по улиците, полутайте се из малките улички. Седнете на ресторантче близо до морето, яжте риба и морски деликатеси, пийте бира. Яжте дюнери и балък-екмек (риба в питка хляб).

Винаги имайте едно наум, когато излезете от туристическата част, защото може да ви се случи нещо неочаквано, нас например ни замерваха с камъни без никаква причина. Някакъв луд хранеше четири котки на брега на морето и просто поспряхме да го погледаме, а той почна да псува и да хвърля каквото намери.

Площад „Хиподрума“

Лично аз не бях впечатлен от площада. На него няма нищо местно, всичко е примъкнато от някъде – я от Делфи, я от Египет. Подбрах кратка информация от разни сайтове за въпросния площад:

Площада се намира се пред Синята джамия. По времето на Константин I мястото се е използвало за надбягвания с коне, откъдето идва и името му. На площада са поставени Египетският обелиск, Змиевидната колона, Колоната на Константин и Фонтанът на Вилхелм ІІ.

Египетският обелиск е най-древният паметник в Истанбул. Обелискът е пренесен през 390г. от Египетския храм на Аполон.

Змийската колона в Истанбул е другата древна колона на Хиподрума. През 326 г. е пренесена по заповед на император Константин Велики от храм в Делфи. Изработена е в чест на победата на гърците над персите.

Фонтанът на Вилхелм ІІ (1898 г.) е изпратен като подарък на Истанбул от немския император, с благодарности за гостоприемството на хората.

Екскурзия до Принцовите острови

Някои от фирмите, в частност и Караджъ Турс предлагат полудневна екскурзия до Принцовите острови. От името им става ясно, че там са заточвали младите принцове и други неудобни личности. Сега те са приятна дестинация за туристите. Бели къщи с дървени фасади, плажове, ресторанчета по брега… Заслужава си да хванете корабчето и да се разходите до островите.

Други снимки

Останаха снимки, които не попаднаха в по-горните галерии, а бих искал да ги споделя, затова ще ги сложа тук.

На митницата при влизане в България

С една дума влизането в България от Турция с кола е един малък ад. Причината – десетки коли с регистрации У и Х са се заредили на гишетата от българската страна и не пускат никой. Митничарите нарочно не проверяват и чакат следващата смяна да се разправя с контрабандистите. Точно така! Колите, които започват с У и Х развиват някакъв техен си бизнес – минават в Турция, за да им ударят печат в паспорта, след това пазаруват от безмитния магазин евтини цигари и се връщат в България като ги укриват.

След като чакахме час и след като пуснаха някакви румънски коли и няколко софийски, просто забравихме за реда си на опашката, която така и не се движеше, паркирахме Полото до едно празно затворено гише и чакахме да ни видят. Заговорих се с хората наоколо и един ми подшушна, че щом не съм УХ може да мина. Така и стана. След това вметнах нещо на митничаря, просто да изразя възмущението си, че в неделя е толкова натоварено и сигурно им е тежко  в неделя, а той каза: „Момче, така е всеки божи ден!“. Събраха ни около 5лв такса за обеззаразяване и ни пуснаха да си ходим.

29 thoughts on “Разходка и забележителности в Истанбул

  1. Тази публикация ми е от голяма полза ,но понеже ми предстои екскурзия до Истанбул за 2 дена ,се чудя колко лири да си взема .Ще съм много благодарна ако някой ме информира за цената на билетчетата за забележителностите на града . Мисля да посетя църквата Св София ,дворецът Долмабахче, естествено разходка с корабче и новия аквариум .Останалите дестинации ще ги мисля на място 🙂

    1. Здравейте,
      Света София – 20 лири, Долмабахче – двореца + харема мисля, че беше 25 лири, разходка с корабче по Босфора 15 лири, аквариума беше по спомен 20 лири. Синята джамия е безплатна. Топкапъ – и там входа е 20 лири. Храната на крак – дюнери, макдоналдс и други – 5-10 лири на ядене. Ресторантче – 20-50 лири, много зависи какво се поръча 🙂 Само в Света София може с кредитна карта, така че ще ви трябва кеш. Ако сте от София може да обмените най-изгодно валута на чейндж бюрото срещу пазарарчето до Попа (на Дондуков) или в мол Сердика на първия етаж. Чейндж бюрата там сменят всичко, предпоследния ден сменихме евро за лири на много приличен курс.

      1. Благодаря ,тази информация наистина ми е много полезна. Остава само да си събера багажа и към Истанбул 🙂

  2. Здравейте, благодаря за ценната информация. Имам въпрос към някой, който е ходил в Истанбул – цените на музеите в лири или евро са, защото ми предстои екскурзия с фирма и нейните музейни такси са в евро, при това не малко, а виждам, че тук и в сайтовете на някои фирми цените са в турски лири. Можете ли да ме посъветвате как да постъпя – струва ли си човек да посети забележителности сам и да плати 20 турски лири или с екскурзовод и да даде 35 евро? Няма и как да сменя фирмата, защото екскурзията е подарък!

    1. Здравейте,
      35 евро за една забележителност изглеждат ужасно много пари, при условие, че билета е 10 евро. Според мен, ако си вземете един пътеводител, може да получите много по-точна информация за обектите, защото много често гидовете доукрасяват доста историите.

  3. Предстои ми пътуване до Истанбул. Благодаря за подробната и добре подбрана информация.

  4. Прочетох статията и бях много учудена, че някой не се е впечатлил от площад „Хиподрума“. като цяло целия Истанбул е страшно впечатляващ… Била са няколко пъти и на екскурзии, и самостоятелно със самолет, за мен този град си остава любима дестинация. Има още толкова много забележителности, които трябва да се видят- Миниатюрк. Най-големият мол в Европа- Мол Форум, където има аквариум и музей на динозаври ( по-точно скелети 🙂 ) най-високата сграда в Европа небостъргача Сапфир, от където има невероятна гледка и може да усетиш на 4D изживяването да летиш над площада с забележителностите с хеликоптер. Улица Истиклал при площад Таксим със старинния трамвай и още много други места, които си заслужава човек да им се наслади.

  5. Здравейте,вашата статия много ми помогна.В смисъл яе след 5-6 дни ще пътувам за турция на екскурзия .Знаете ли дали има промяна в цените на входните такси защото и на мен туроператора ми е дал много високи цени в сравнение с това което пишете вие.Моля ако имате някаква информация споделете я с мен.

    1. Не знам да има промяна в цените. Възможно е да ви събират пари за екскурзовод на български.

  6. Пътувах до Истанбул.Тръгнах малко предубедена.Но когато пристигнах там , останах очарована.След пристигането си тук в България, у дома, започнах да кроя планове за заминаването си пак.Истанбул не е град за 4-5 дена.Трябва да се отиде поне 10 пъти по толкова за да се разгледат някой неща, но не всички.Сега на 01.05.2014 г . ще заминем отново /живот и здраве/.Пожелавам на всеки който има възможност да го направ, а ан тези които нямат , да им се отдаде такава .Гарантирам , че ще останат доволни.

  7. Поздравления, прекрасни снимки! Дано отидете пак и направите още.
    Ако отидете през април – сезонът на лалетата, ще направите чудни снимки от цветните феерии в града и по-специално в Емирган парк. Местата за панорамни гледки в Истанбул са много и вълнуващи. Представям си да наставите панорамата от кулата Галата с такава от Пиер Лоти на Златния рог.
    Ще се получи нещо уникално. Успехи!

  8. zdraveite iskam da sabera malko informaciq za istanbul na 12 april ste hodq tam s ekskurziq no mi se iska ako moga sama da se organiziram a ne s agenciqta zastoto pri tqh cenite sa mn visoki ste spim v laleli az moga da se opravq da signa do sveta sofia i sinqta djamiq zastoto znam kade sa a topkapi razbrah 4e bil zad sveta sofia taka4e i do nego ste se opravq no samo tolkova ako moje da mi kajete ot laleli kak da stigna do taksim v koq posoka e sasto i do kulata galata i eventualnoi razhodkata po bosfora zastoto kato 4eta e 16tl a nanas ni iskat 16 evro a za mall forum znam 4e se hodi s metroto hvasta se v posoka akzarai nz to4no kade e spirkata no ste q namerq nali vse pak ima tabeliznam blagodarq mn predvaritelno

    1. Здравейте,
      Таксим е много близо до двореца Долмабахче. Имам спомен, че имаше някакъв трамвай, с който се стигаше бързо. Може и пеша, но си е доста ходене. Относно разходката с лодка – отивате на място и лодките тръгват на 20-30 минути (по спомен) и цените бяха 15-20 лири в зависимост от това колко е голяма и нова лодката. Не виждам смисъл да ходите в мол, при условие, че тук моловете не са по-лоши и има всички известни марки.

  9. Уникална презентация с великолепни снимки или по скоро великолепна презентация с уникални снимки!Пиша само за да Ви благодаря за споделените мигове и прекрасно разказаната история .Ходя често в Истанбул по работа, винаги с фото, но така и не ми остава време да се почувствам турист.
    Благодаря и всичко добро Ви пожелавам!

  10. Ще пътуваме есента до Истанбул, може ли да ме ориентирате в кои квартали да търсим хотел, така че да сме в близост до забележителностите?

    1. Нашия беше Лалели, има доста руснаци там, не е твърде близо, но с трамвай е на 4-5 спирки и цените за хотели са доста ниски. Колкото повече приближавате синята джамия и Св. София, толкова цените стават по-високи. Горещо препоръчвам да си намерите хотел в европейската част на Истанбул.

    2. Аз резервирах стая за 4 човека за 17 октомври още през август в квартал Султан Ахмед.Цената беше 230 евро зо 4 нощувки, а една седмица по-късно проверих и тя беше 400.

  11. Здравейте,разкошна и изчерпателна статия, поздравления.
    След десетина дни и аз се запътвам към Истанбул,все още се колебая дали да заплатя около 270 лв на човек за посещенията на шест- седем обекта- вижда ми се нереално скъпо,при условие,че често пътувам и ползвам услугите на тур агенции.
    Лошото е, че не знам къде ще ни настанят все още, за да мога да се ориентирам по карта дали ще се справя със самостоятелното разглеждане.
    Бихте ли ми казали откъде мога да си купя пътеводител и дали 100 лири на човек за два дни и половина / без таксите за вход / са достатъчни – за храна предимно?
    Благодаря

    1. Пътеводители на Инстабул има в повечето книжарници – Orange, Booktrading и т.н.
      100 лири за ядене мисля, че са окей и ще стигнат. Зависи все пак какво и къде ще ядете. Ако искате да вечеряте в по-завъртени ресторанти няма да стигнат. Цените на някои от най-големите забележителности са м/у 20 и 30 лири, в това число Св. София, Долмабахче, разходка с корабче. Някои забележителности са безплатни, като Синята джамия. Може би екскурзовода оскъпява услугата.

  12. Приятели,
    Преди два дни 03.03.2015г изпитах Огромното удоволствие да се върна на българска територия след 5дневно пребиваване в Турция – Истанбул. Защо казвам това ?
    Преди 10тина години ходех няколко пъти по работа в големия турски град, та сега реших да си заведа и семейството, да им покажа по-различен свят. Не че не сме пътували. Напротив. Малко са държавите в Европа , които не сме посетили. Та решихме да пробваме – Истанбул.
    Преди границата трябва да напълниш гориво догоре, но бензиностанции няма. Има един Лукойл, но се връщаш до Кап. Андреево. Цените в Турция са по-високи от нашите, особено на горивото – някъде около 2 пъти! . На границата минаваш през три пункта, накрая ти лепват една лепенка с баркод, която си я носиш през цялото време. После питаш – къде мога да си платя таксата за пътя – отговарят ти на техния скапан език , което в превод означава надолу, т.е по -натам. Та излизаш някъде след час от граничния пункт и се качваш на магистралата. Поне тя е добра -широка, с добра настилка. На входа на Истанбул има HGS пункт, където турците минават . Обаче ти си задължен да намериш гише и да платиш 35 лири за един маркер, който трябва да залепиш на предното стъкло. Иначе има камери и може да те подгони някоя патрулка. Този стикер важи само за твоята кола, не се преотстъпва и парите в него са предостатъчни и за още едно идване. Ако има такова обаче. Изключително съм отвратен от този град. Уникална мръсотия, невероятни задръствания. Шофьорите са им изключително неграмотни, мигачи не използват, карат който както си иска, не пазят нито своите , нито колите на останалите. Без джипиес няма как да се оправите. Хотелчето , препоръчано от маса народ се оказа уникална дупка, в която за целия престой не влезе никой да почисти. Водата в чешмите НЕ СТАВА за пиене, иначе рискувате да си навлечете някоя зараза. Храна се продава под път и над път. Трябва обаче да внимаваш какво избираш и от кого купуваш. Когато ходиш по магазините все някой подвиква след теб, не дай си боже да си размениш някой лаф, няма отърване. Изключително нагли. Забележителностите са толкова несъществени , че не си заслужава да се бие толкова път за да видиш Света София. И без това си я гледах с тъга отдалече.
    Не препоръчвам на никой прахосване на време и пари в тая държава.

    1. Г-н Иво Петров, Мога да приема някои Ваши впечатления за общият вид на някои от кварталите и от уличното движение но! да казвате, че забележителностите на Истамбул са „толкова несъществени“ просто е срамота! Това е вековен град с изключително богата история! И последно – как бихте се почуствал ако чужденец Ви каже, че Вашият БЪЛГАРСКИ /матерен/ език е СКАПАН?!

  13. Здравейте,препоръчвам посещението в Истанбул като турист да е организирано от тур агенция.За три нощувки със закуска,за път и посещение на ист.център-само за 250 лв.Хотелът 3 зв. беше много добър,в квартал АксарайИначе частно 1 нощувка е 80 евро .Посетих го през август 2015 и вече искам пак да се върна.За да посетя още много места.Прекарах прекрасно.Посетете Истанбул

  14. Здравейте! Прочетох с удоволствие Вашия пътепис, за който много благодаря. В средата на м.септември 2015 г. претичах през Стамбул (имах 10 ч. свободни от самолет до самолет) и сърцето ми остана там. Сега се готвя за екскурзия за 4 дни и тръпна в очакване да се върна там. Прочетох доста отзиви и в голямата си част положителни. Обичам впечатленията от първа ръка, но и ми е интересно мнението на други хора. Благодаря за хубавите думи за този град, който ме очарова. Добих представа какво трябва да подготвя за малкото си приключение.

    1. Предвид обстановката там, аз лично бих отложил посещението си за известно време.

  15. Здравейте Николай !Усещам симпатията и кътози град,в кото съм влюбен от седем -осем години.Със съпругата ми вече ходим в Истанбул 5 пъти на самостоятелни посещебез глупав гид,едиствено разчитайки на двестате английски думи и стотината турски,които имам в речника си от детството.Когато отидете другия път препоръчвам да отидете в джамията Фетхие,над българската църква Свети Стефан,за да се полюбувате на великолепни комненови мозайки.Най-добрите мозайки са в музея Хора,на час и полна път пеша от центъра в близост до Адрианополската порта.Ако повървите от там пеша десетина минути и питате турците къде е Текфур сарай ,щвидите поне отвън последния дворец на византиййските императори.От там автобус обратно към морето можете да попаднете на Едикуле-сега музей,а в миналото затвор ,в който са загинали братя Миладиновци.Част от Едикуле е Алткапусу-Златната порта,през която са влизали само императорите триумфатори и през която е прекаран позорно Борис 2 за да бъде развенчан. Всъщност ,сам открих доста неща от бългаската ни история в този град,но ако иате да ви дам указания как да ги достигнете ,просто ми пишете!
    поздрави -Станислав

Вашият отговор на Станислав Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.