Здравейте,

това е втората част от впечатленията и снимките от Барселона (линк към част 1). Отново ще споделя програмата по дни за по-лесна ориентация:

• Ден 5
  • Кастел де Монжуик
  • Нощни снимки на Барселона от Монжуик
• Ден 6
  • Парк Гуей (Guell)
• Ден 7
  • Шопинг терапия в Диагонал Мар
  • Нощни снимки на Каса Мила (Ла Педрера) и Каса Батио
• Ден 8
  • В търсене на Obrint Pas
  • Обратно към действителността
• Снимки и информация, които не са публикувани по-горе

Ден 5

Кастел де Монжуик

Монжуик е планина, по-скоро хълм в Барселона. Превежда се като „Еврейска планина“. При разкопки били открити еврейски надгробни камъни, което потвърждавало теорията, че планината е била заселена от евреи.

На върха на хълма се намира Кастел де Монжуик. От името може би се досещате, че това е крепост. Построена е през средновековието и целта й е била да защитава града от морски нападения. В подножието й се е намирало първото пристанище на Барселона.

От туристическа гледна точка, крепостта е много добре запазена, а гледката към Барселона е невероятна. Вижда се почти цяла Барселона. Направих няколко панорами от по 20-25 вертикални кадъра, но са подобни, така че ще кача само една. Има две въжени линии, едната от които е много дълга и гледката сигурно е страхотна. Ние предпочетохме да се разходим пеша до крепостта. С метрото и след това с едно теснолинейно влакче стигнахме до началото на по-късата въжена линия. От там до върха са около 20 минути пеша. Минава се през един парк. По пътя нагоре има площадки, от които се вижда града. Лифтовете са кабинкови и стъклата са потъмнени. Имайте го предвид, ако искате да правите снимки от лифта.

Ето и няколко снимки, едната е панорама. Сглобих я с PTGui от 23 кадъра 🙂

Нощни снимки на Барселона от Монжуик

Върнахме се да направим нощна панорама от същото място, но за съжаление работното време на Кастел де Монжуик не отговаряше на работното време, което намерихме в Интернет. Бяхме там около 19:00 часа и затвори пред нас. Както казах, имаше няколко площадки с прекрасна панорама, така че се насочихме към една от тях, за да направим нощни снимки на Барселона.

Ден 6

Парк Гуей (Guell)

Имам вътрешно противоречие как се чете името на парка, тъй като двойното Л (ll) на катала според Борче, който е там от 10 години, се чете като и-кратко. В пътеводителя на National Geographic за Барселона го пише като Гуел. Няколко мои колеги също му казват Гуел, но ще се доверя на Борче.

Паркът е проектиран от Гауди по поръчка на някакъв богаташ. Името на парка е взето от фамилията на въпросния инвеститор. Първоначално е било замислено като затворен комплекс от къщи за богаташи и парк, но проектът е бил прекратен, защото хората загубили интерес. Построени са само парка и два павилиона, които били предназначени за охраната.

Ден 7

Шопинг терапия в Диагонал Мар

Ден 7 започна с шопинг терапия. Мария си хареса магазините на H&M и Mango. Манго има и в България, но се оказа, че цените на дрехите в Испания са по-ниски. В Н&М успя да си хареса цели 7 неща, което смятам, че е един вид рекорд, предвид трудността, с която си харесва каквото и да е. Успяхме да убием около 4 часа в мола. Няма снимки, защото прилича на всеки един средно статистически мол.

Нощни снимки на Каса Мила (Ла Педрера) и Каса Батио (Casa Batllo)

Двете сгради, проектирани от Гауди се намират на Пасеч де Грасиа (Passeig de Gracia). Ла Педрера е жилищна сграда и постройките, които са били на нейно място са срутени да бъде построена. Каса Батио е реконструирана къща, а и размера й е доста по-малък от този на Ла Педрера.

Много се чудехме дали да правим тези снимки, защото има много дървета, които скриват фасадите на двете сгради и тълпи туристи. Все пак не съжалявам, че се разходихме до тях. Тези със синьото небе са моите лични фаворити за най-добри снимки от цялото пребиваване в Барселона. Цените са 11 евро за Ла Педрера и 18 евро за Каса Батио.

Ден 8

В търсене на Obrint Pas

В деня на полета трябваше да освободим стаята до 12:00, а на летището трябваше да бъдем около 16:30 часа. Предните дни не успяхме да намерим един албум на бандата Obrint Pas в Барселона, затова се заехме сериозно със задачата. На моята туристическа карта имаше отбелязани 4 магазина за музика. Посетихме всички, но нямаше нищо. Посетихме и мола на Плаца Каталуня. Дори там не успяхме да го намерим. А уж бандата е от Каталуня. За сметка на това намерихме подарък за рождения ден на Мария…

Обратно към действителността

За съжаление действителността ни застигна още на територията на Испания. Единствените две опашки дълги повече от 15 метра на целия терминал бяха нашите –  за полета не WizzAir. Българщината ни застигна още там… Пререждания на опашката, опити да се прекара куфар с размерите на ТИР като ръчен багаж и много други ни приземиха още преди да стигнем в България.

Като кацнахме на летище София, самолетът беше задържан, заради някакъв човек. Гранична полиция ни чакаше 🙂 Работеха само две гишета на Паспортен контрол от десетина. Някакъв митничар се правеше на тежък и то с право, защото всички бяха окупирали гишетата и никой не се съобрази с линията, зад която хората трябва да изчакат техния ред…

Снимки и информация, които не са публикувани по-горе

Пропуснал съм някои впечатления, които не са свързани с по-горните теми, затова ще ги обобщя тук.

Цената на храната в хранителните магазини в Барселона е много по-ниска от тази в България, да не казвам почти двойно. Например прясно мляко 1 литър е 50 цента. Всичко е много качествено – хляба беше много вкусен, изкара 5 дни без да мухляса и остана мек до последно. Това в България не може да се случи.

Хамон е испанската версия на италианското прошуто. Цената му варира в зависимост от производителя, породата на свинете и др. В магазините се намира на цена от 10 до 100 евро за кг. Опитахме от няколко вида и всички бяха супер.

Ресторантите са по-скъпи от тези в България – може би между два и три пъти. Много от ресторантите предлагат менюта за туристи. Срещу фиксирана сума от 10 до 20 евро, човек може да си избере от списък едно първо от три, едно второ от три и т.н.

Една от вечерите ядохме в едно ресторантче на мола Диагонал Мар. Беше на принципна на блок маса. Имаше различни видове храна – десетина видове салати, суши, пържени картофи, манджи и т.н. Най-интересно е, че имат сурови морски дарове и риби, които се приготвят пред клиентите на скара. За мен беше странно, че ресторанта има различни цени за обед- 9,50 евро, за вечеря – 11,50 евро или вечеря за 13,50 евро през почивните дни и празниците (fiesta или siesta, не съм сигурен)

Тук оставям празно място, за да допиша нещо, ако съм забравил. Следва галерия с общи снимки, които не са включени в по-горните галерии.