Barcelona Aquarium

Здравейте,

Реших, че е по-добре да направя малко видео, за да покажа красотата на аквариума в Барселона. Видеото е по-скоро репортажно, в случай, че някой иска да придобие представа как изглежда аквариума в момента. Снимано е в HD 720p, така че спокойно може да го гледате на цял екран. Музиката е запис на китове и делфини. Приятно гледане!

Аквариума се намира на пристанището на Барселона. Най-лесно се стига с метрото и 10 минути ходене пеша. Цената на човек е около 17 евро. Актуална информация за работното време и цените може да намерите на сайта на аквариума.

За техноманите – снимано е с моя си апарат – Nikon D300s с обектив 24-70mm/F2.8 на максимално отворена бленда и 1600ISO. Светлинните условия в аквариума са лоши, както и е забранено да се използва светкавица.

Drifting for fun video, HD 720p

Здравейте,

дойде време и на клипа. За направата му бяха изразходвани 5 комплекта задни гуми и 15 литра бензин 100 октана. Резолюцията е до 720p и може да я смените, ако искате по-качествена картина.

Soundtrack – Disturbed. Video Nikon D300s + Nikkor 70-200/F2.8 VRII.

p.s. Пистата се намира в центъра на картата:

Условия за ползване на пистата

  • Когато има свободен ден – се плаща 10-15лв, за да се кара на пистата, но всички джигити от района се събират да карат – дрифтинг, „италианско“ и други надпревари. По правило тогава се събира и публика.
  • Всеки пилот подписва декларация, че собственика не носи отговорност за катастрофи, наранявания и др.)

Супермото Гранд При на България

Здравейте,

предната неделя се проведе кръг от Световното, Европейското и ако не се лъжа Източно-европейското първенство по супермото. Не бяхме ходили досега, затова решихме да отидем. Пистата в Долна Митрополия е класирана на първо място като най-добра в целия свят. Стартовете бяха интересни и много се зарадвах как цялата публика подкрепяше нашите хора – Ангел Караньотов и Александър Георгиев. Ето и няколко снимки:

Drifting for fun

Здравейте,

Перфектната рецепта за дрифтинг забава e: 24 гуми втора употреба, 6 комплекта джанти, BMW E30 Turbo, хидравлична ръчна спирачка и сликове за отпред 🙂

На всички снимки главно действащо лице е брат ми. В галерията съм качил същите снимки като във facebook, само че тук не са смачкани от компресията, която правят facebook на снимките, за да намалят размера им.

Разходка до Деветашката пещера и Крушунските водопади

Здравейте,

през почивните дни решихме да се разходим до Деветашката пещера и Крушунските водопади. Използвахме средния от трите почивни дни, за да има по-малко трафик, а и прогнозите за времето бяха добри. Разстоянието от София е около 200км. Времето за път е около два часа и малко. Успях да вградя картата в блога:

Деветашка пещера

Информация за пещерата има в wikipedia, няма смисъл да я преписвам. Има паркинг на около километър и половина преди село Деветаки и от този паркинг започва еко пътека, която слиза до пещерата. Има интересен надпис отляво точно в началото на пътеката, който казва, че който слиза трябва да мисли и как ще се качва обратно 🙂 Има доза истина в тази табелка, защото пътя надолу беше много лесен, но на връщане… мъка 🙂

В пещерата направих няколко поредици от снимки от по 9 кадъра, които после комбинирах в прилична снимка с Merge to HDR Pro на Adobe Photoshop CS5. Последната функционалност доста ме изненада, тъй като е значително подобрена от старата версия, която се наричаше Merge to HDR (без Pro – явно про-то този път наистина е по-добра версия) и се разпространяваше с Adobe Photoshop CS3. Исках да получа снимки, които изглеждат сравнително естествено, затова цветовете не са „избушени“ както повечето хора правят, когато снимат HDR, но въпреки това не изглеждат така реалистично, както бих искал.

Ето и галерията:

Крушунски водопади

Информация за Крушунските водопади събрах от wikipedia и някои от по-горните сайтове, които излязоха при търсенето в Google. Странно, но чувах за това кътче преди не повече от три-четири години и то най-вече покрай photo-forum.net и някои снимки качени оттам. Не предполагах за мащаба на водопадите, не толкова за височината им, колкото за броя. Може да видите на някои от снимките, цвета на водата в по-дълбоките участъци. Дори при дълбочина около 50см водата е оцветена в ярко синьо. Може би цвета се дължи на състава на водата, по спомен е много богата на разтворени варовици. Ето на какво попаднах като коментар под една снимка в един форум:

Това е травертин – вид варовик, с пясъчен цвят, но когато се разтвори във вода е с белезникав цвят. Това придава синкаво-белезникав цвят на водата.

Ето и снимките:

Като заключение бих казал, че това е идеална дестинация за еднодневна разходка. Като мой личен минус бих отчел факта, че не успяхме да стигнем до Къкринското ханче, където има и печат на 100те национални туристически обекта, а е доста близо.

Защо никога повече няма да си купя обектив с марката Tamron

Здравейте,

За част от приятелите ми е известно, че хобито ми е фотография и сравнително често сменям някой обектив с друг и тествам с цел да намеря оптималните за мен обективи.

Имах Tamron 17-50/F2.8 (има множество букви, които нямат особено значение), По-известен е като безмоторния вариант на обектива. В момента на писане на поста има три версии на 17-50/F2.8:

  • безмоторна
  • с вграден мотор
  • с вграден мотор и стабилизация (този създаде целия проблем)

Обектива е супер като за цената си (на старо може да се намери около 500лв).  Малко е мек на F2.8, но от F4 става много рязък и отнася Nikkor 18-70 и Nikkor 18-135 отвсякъде.

Tamron 17-50mm F2.8 VCМисля си… продавам го и доплащам за Tamron 17-50VC (VC ~ Vibration Compensation). Идеята е ясна – светлосилен обектив + стабилизация прави перфектния репортажен обектив. При ниска осветеност около 1/10 до 1/20 и статични обекти доста добре предава атмосферата на събитието.

Както често се случва, това което си мисля, не е точно действителността.

Намерих едни връзки във вносителя на Tamron за България и вече го имаше в наличност в България. Реших да го купувам, договорих прилична цена и условието да го купя беше да имат повече от една налична бройка, за да тествам кой ще ми пасне по-добре на апарата.

Имах опасения относно точността на фокуса, явно това е проблем на качествения контрол и може би на факта, че производителите се опитват да намалят максимално цената на обективите си. Затова си приготвих една известна табличка, статива и апарата и отидох в офиса на фирмата-вносител. Теста беше следния: слагам обектива на 50мм, правя 10тина снимки с всеки един от петте обектива, които имаше налични. Преглеждам ги и решавам кой да взема.

Два от обективите дадоха директно страшен бек-фокус. Отпаднаха. Другите 3 бяха що годе добре, но фокуса беше на почти на ръба – от фокусната точка много назад и много малко пред фокусната точка. Както и да е, взех двата най-добри – за мен и за един приятел с Nikon D90.

Връщам се вкъщи, викам си ще прасна няколко снимки на жената за тестове – разстояния 1,30м до към 1,70м (обектива има distance report, от там виждам разстоянието). Фокуса се оказва на ушите.

Моя скромен извод, без да твърдя, че съм някакъв вещ оптик е, че обектива не е наред. И то е сбъркан много, как може на различно разстояние фокуса да се мени така?

Отивам до магазина и го връщам на следващия ден. Добре, че както споменах, имам връзки там и нямаше проблеми. Не исках да ми го пращат на сервиз, а да ми го сменят с друг. Намериха някакъв изпаднал от някъде, така и не разбрах от къде. Тествах го, беше малко по-добре, вземам го и си заминавам.

Извода ми: от 6 Tamron-a единия ставаше, а тялото ми досега не е имало някакъв проблем с други обективи. Тялото ми има корекция на фронт/бек фокуса, но при условие, че на 30-40см е точен фокуса, а на 1,3-1,7м не е, значи нещо е сбъркано много. Оказа се, че трябва да сложа корекция 14-15 от максимална стойност 20 на апарата, че да работи що годе нормално на около 1,5м. А какво става, ако искам да снимам на 10 метра или на различно фокусно разстояние от 50мм?

Продадох въпросния Tamron и ходих да си взема Nikkor AF-S 24-70/F2.8. Сега нямам грижи фокуса, само нямам време да снимам 🙁

Може би заглавието звучи малко пресилено, но докато продължават да правят такива обективи, наистина никога не бих си взел Tamron с вграден мотор и стабилизация.

Възкресение на блога

Здравейте,

реших да възкреся блога. С трета версия на wordpress идва и нова тема. Реших да използвам нея, леко променена, по мой вкус, със заглавна снимка от Рим, мисля си, че изглежда по-добре от старата версия, а и според мен е по-важно съдържанието.

Ще се целя високо в Google PageRank (Високо, високо, колко пък да е високо? 2-3 ще е перфектно.), така че разчитам на всеки линк от приятел блогър.

При първа възможност ще напиша следните теми, ще приложа снимки и полезни връзки. Темите ще бъдат свързани с любимите ми хобита пътешествия, фотография, като може включа и теми на професионална тематика, свързани с моята работа като системен администратор.

Пътешествия:

  • Пътешествие до Рим
  • Пътешествие до Таормина и Етна, Сицилия
  • На море в Халкидики
  • Нова година в Халкидики
  • Фото пленер с Фотосинтезис на Остров Тасос
  • Да допиша темата за Прага

Фотография:

  • Фото сесия Петя Даскарева
  • Фото сесия Петя и Анастасия
  • Фото сесия Влади Танева
  • Фото сесия Даниела Жечева за сайта на Търговска Лига
  • Фото сесия Мирела и родители за сайта на Търговска Лига
  • Фото сесия на колеги за сайта на Търговска Лига
  • Детска фотография – избрани снимки на Мариела
  • Фото сесия за SVFashionStudio или как попаднах в дълбоките води на модната фотография

Теми, свързани с работата ми:

Клисурски манастир Св. Петка

Здравейте,

днес посетихме Клисурския манастир Св. Петка. Манастира се намира между Банкя и Клисура и са необходими около 30 минути, за да стигнете до него с кола от София.  Хващате пътя за Банкя, като влезете в града карате само по главния път, той прави един десен и после ляв завой. Като излезете от Банкя карате около километър, докато стигнете до един разклон, на който има табелка. Хващате пътя надясно и карате още около два километра по един много тесен асфалтиран път, по който трудно се разминават две коли.

Качвам няколко снимки за хората, които имат желание да се разходят до там.

До Прага и обратно, част първа

Здравейте,

мина месец откакто се върнах от Прага, но чак сега засядам да пиша в блога. Трябваше да мине време, за да се уталожат всички мисли след посещението в този град. Катализатор за започването ми на тази тема беше един документален филм за Прага, който даваха по History Channel. Надявам се, че сте погледнали част от снимките, които подбрах за галерията ми. Предполагам, че по-долу ще има както снимки от галерията ми, така и други непубликувани снимки.

Ще се опитам да опиша подробности за пътуването, както и някои впечатления, но като цяло ще се опитам да запазя практическата насоченост на темата, така че да бъде полезна за хора, които биха желали да посетят този красив град и като бонус ще покажа някои снимки.

Пътуването…

Пътуването до Прага е много бързо, приятно и евтино със самолет. Ако планирате един-два месеца по-рано пътуването си, може да си вземете много изгодни билети от нискотарифните авиокомпании. Ориентирахме се към SkyEurope, защото освен във Виена, Sky имат хъб и в Прага. Цената за двупосочен билет е почти символична – в нашия случай 69€.

Двата полета протекоха нормално и много бързо. Тъй като не летя никак често, но преди не съм летял с нискотарифна авиокомпания ми направи впечатление, че в цената на полета няма включени нито закуска, нито напитка, но всичко може да се закупи по време на полет. Стюардесите раздават каталози, от които може да си изберете от сандвичи и кафе до парфюми и часовници. Времето беше прекрасно и ясно, което спомогна да направим няколко снимки на прекрасната гледка през малките прозорчета:

Хотелите…

Цяла Прага е осеяна с хотели. Най-много са хотелите ***. Буквално са на всяка улица. Една моя позната ми препоръча един хотел много близо до идеалния център, но за съжаление там нямаше място, но пък успяхме да си намерим един приличен хотел, който се казваше Hotel Mira ***. Въпреки че беше до една ЖП гара, нямахме проблеми със шума. Персонала беше любезен и се разбирахме на някакъв странен английски 🙂

Градския транспорт…

Перфектен! Автобусите са нови, чисти, с климатик и шофьорите карат като пилоти от Формула 1. Същото може да се каже и за трамваите. Метрото пък обхваща цялата централна част на Прага, има 3 лъча и от единия край на града до другия може да се стигне буквално за 20 минути. Във всеки автобус, трамвай и метро има електронно табло, което показва коя е следващата спирка. Има и звуково известяване за спиране на спирката, за следваща спирка и т.н.

ВАЖНО! НЕ ПЪТУВАЙТЕ ГРАТИС!!! Глобите са жестоки. Билетите са за определен брой спирки или за време, като има два вида билети в зависимост от продължителността на пътуването. Също има и карти за цялата градска мрежа, за 1, 3 и 5 дни. Дори по-точно е да се каже, че картите са за 24, 72 и 120 часа, защото започват да текат в момента, в който я използвате за пръв път. Картите се маркират само на първия транспорт, на който се качите, защото в противен случай ще се нанесат новата дата и час върху картата и ще стане невалидна.

Една от спирките на метрото се казва „Náměstí Míru“, или преведено на български „Площад на мира“. Тази спирка е най-дълбоката спирка на пражкото метро, като плочата, на която чакаме метрото е на дълбочина 53 метра под земята. Интересен факт е, че ескалатора, който е монтиран в тази метро станция е един от най-дългите в Европа – височина 42 метра, 533 стъпала. За да се качиш или спуснеш от единия до другия край на ескалатора отнема средно 2 минути и малко. 🙂 Има неписано (дори имам спомени, че видях нещо написано) правило, че когато ползвате ексалатора трябва да се движите по един човек на стъпало, така че хората, които искат да стигнат по-бързо до края на ескалатора да могат да се придвижват пеша. Ето няколко снимки от въпросното метро:

Забележителностите…

В Прага има замъци, музеи, катедрали, красиви сгради и мостове… Толкова са много, че ти трябват дни само да ги разгледаш отвън, без да влизаш в тях. Ще се опитам да напиша по някой ред за някои от тях, защото няма да ми стигне цяла седмица да ги опиша и да прикрепя снимки за всяка една забележителност 🙂

Náměstí Míru & Saint Ludmila Church

Не знам много подробности за историята на площада, но на този площад се намира базиликата Св. Людмила. Построена е между 1888 – 1893 година и както се досещате е кръстена на Св. Людмила. Въпросната личност става княгиня, след като се омъжва за княз Боривой Първи (Bořivoj I- може на български да има друго име), при когото чехите приемат християнството.

Стига толкова история, ето няколко снимки:

Národní muzeum

Народния, или националния музей е една от забележителностите на Прага. Завършен е през 1818 година и от тогава натрупва различни артефакти като в момента съхранява над 14 милиона предмети в сферата на историята на света, изкуството, музиката и др.

Тъй като напреднах с времето, а темата стана ужасно скучна и дълга – към 800 думи, ще продължа да описвам другите забележителности – стария квартал, еврейския квартал, Вишехрад, мостовете, зоологическата градина и още много в следващата тема.

Боянска църква

Боянската църква е един от стоте национални туристически обекти. Все още нямам книжка, с която да обикалям и събирам печати, но това не ми попречи да посетя това място. Разбира се отново навигацията ни изневери. Следвахме табелите докато накрая спряхме на един площад и започвахме да разпитваме. Намерихме църквата малко по-лесно отколкото Ботаническата градина, но изненадите не спираха. Имаше доста чужденци, което явно обуславяше таксата от 10лв/човек за вход в църквата. Ние бяхме четирима, така че решихме да пропуснем. Разбира се един от нашата група е всеобщо известен с премия си характер и не пропусна да отбележи и дискутира цената на билетите публично. В течение на разговора се оказа, че все пак може да се влезе безплатно само понеделник от 15:00 часа. Това не ни попречи да направим няколко снимки и да отбележим местоположението на църквата в Google Maps.

Публикувам някоя снимка, ако някой иска да види църквата.