Разходка до Деветашката пещера и Крушунските водопади

Здравейте,

през почивните дни решихме да се разходим до Деветашката пещера и Крушунските водопади. Използвахме средния от трите почивни дни, за да има по-малко трафик, а и прогнозите за времето бяха добри. Разстоянието от София е около 200км. Времето за път е около два часа и малко. Успях да вградя картата в блога:

Деветашка пещера

Информация за пещерата има в wikipedia, няма смисъл да я преписвам. Има паркинг на около километър и половина преди село Деветаки и от този паркинг започва еко пътека, която слиза до пещерата. Има интересен надпис отляво точно в началото на пътеката, който казва, че който слиза трябва да мисли и как ще се качва обратно :) Има доза истина в тази табелка, защото пътя надолу беше много лесен, но на връщане… мъка :)

В пещерата направих няколко поредици от снимки от по 9 кадъра, които после комбинирах в прилична снимка с Merge to HDR Pro на Adobe Photoshop CS5. Последната функционалност доста ме изненада, тъй като е значително подобрена от старата версия, която се наричаше Merge to HDR (без Pro – явно про-то този път наистина е по-добра версия) и се разпространяваше с Adobe Photoshop CS3. Исках да получа снимки, които изглеждат сравнително естествено, затова цветовете не са „избушени“ както повечето хора правят, когато снимат HDR, но въпреки това не изглеждат така реалистично, както бих искал.

Ето и галерията:

Крушунски водопади

Информация за Крушунските водопади събрах от wikipedia и някои от по-горните сайтове, които излязоха при търсенето в Google. Странно, но чувах за това кътче преди не повече от три-четири години и то най-вече покрай photo-forum.net и някои снимки качени оттам. Не предполагах за мащаба на водопадите, не толкова за височината им, колкото за броя. Може да видите на някои от снимките, цвета на водата в по-дълбоките участъци. Дори при дълбочина около 50см водата е оцветена в ярко синьо. Може би цвета се дължи на състава на водата, по спомен е много богата на разтворени варовици. Ето на какво попаднах като коментар под една снимка в един форум:

Това е травертин – вид варовик, с пясъчен цвят, но когато се разтвори във вода е с белезникав цвят. Това придава синкаво-белезникав цвят на водата.

Ето и снимките:

Като заключение бих казал, че това е идеална дестинация за еднодневна разходка. Като мой личен минус бих отчел факта, че не успяхме да стигнем до Къкринското ханче, където има и печат на 100те национални туристически обекта, а е доста близо.

Публикувано в Туризъм, Туристически обекти, Фотография | 3 Коментара

Защо никога повече няма да си купя обектив с марката Tamron

Здравейте,

За част от приятелите ми е известно, че хобито ми е фотография и сравнително често сменям някой обектив с друг и тествам с цел да намеря оптималните за мен обективи.

Имах Tamron 17-50/F2.8 (има множество букви, които нямат особено значение), По-известен е като безмоторния вариант на обектива. В момента на писане на поста има три версии на 17-50/F2.8:

  • безмоторна
  • с вграден мотор
  • с вграден мотор и стабилизация (този създаде целия проблем)

Обектива е супер като за цената си (на старо може да се намери около 500лв).  Малко е мек на F2.8, но от F4 става много рязък и отнася Nikkor 18-70 и Nikkor 18-135 отвсякъде.

Tamron 17-50mm F2.8 VCМисля си… продавам го и доплащам за Tamron 17-50VC (VC ~ Vibration Compensation). Идеята е ясна – светлосилен обектив + стабилизация прави перфектния репортажен обектив. При ниска осветеност около 1/10 до 1/20 и статични обекти доста добре предава атмосферата на събитието.

Както често се случва, това което си мисля, не е точно действителността.

Намерих едни връзки във вносителя на Tamron за България и вече го имаше в наличност в България. Реших да го купувам, договорих прилична цена и условието да го купя беше да имат повече от една налична бройка, за да тествам кой ще ми пасне по-добре на апарата.

Имах опасения относно точността на фокуса, явно това е проблем на качествения контрол и може би на факта, че производителите се опитват да намалят максимално цената на обективите си. Затова си приготвих една известна табличка, статива и апарата и отидох в офиса на фирмата-вносител. Теста беше следния: слагам обектива на 50мм, правя 10тина снимки с всеки един от петте обектива, които имаше налични. Преглеждам ги и решавам кой да взема.

Два от обективите дадоха директно страшен бек-фокус. Отпаднаха. Другите 3 бяха що годе добре, но фокуса беше на почти на ръба – от фокусната точка много назад и много малко пред фокусната точка. Както и да е, взех двата най-добри – за мен и за един приятел с Nikon D90.

Връщам се вкъщи, викам си ще прасна няколко снимки на жената за тестове – разстояния 1,30м до към 1,70м (обектива има distance report, от там виждам разстоянието). Фокуса се оказва на ушите.

Моя скромен извод, без да твърдя, че съм някакъв вещ оптик е, че обектива не е наред. И то е сбъркан много, как може на различно разстояние фокуса да се мени така?

Отивам до магазина и го връщам на следващия ден. Добре, че както споменах, имам връзки там и нямаше проблеми. Не исках да ми го пращат на сервиз, а да ми го сменят с друг. Намериха някакъв изпаднал от някъде, така и не разбрах от къде. Тествах го, беше малко по-добре, вземам го и си заминавам.

Извода ми: от 6 Tamron-a единия ставаше, а тялото ми досега не е имало някакъв проблем с други обективи. Тялото ми има корекция на фронт/бек фокуса, но при условие, че на 30-40см е точен фокуса, а на 1,3-1,7м не е, значи нещо е сбъркано много. Оказа се, че трябва да сложа корекция 14-15 от максимална стойност 20 на апарата, че да работи що годе нормално на около 1,5м. А какво става, ако искам да снимам на 10 метра или на различно фокусно разстояние от 50мм?

Продадох въпросния Tamron и ходих да си взема Nikkor AF-S 24-70/F2.8. Сега нямам грижи фокуса, само нямам време да снимам :(

Може би заглавието звучи малко пресилено, но докато продължават да правят такива обективи, наистина никога не бих си взел Tamron с вграден мотор и стабилизация.

Публикувано в Фотография | 6 Коментара

До Прага и обратно, част първа

Здравейте,

мина месец откакто се върнах от Прага, но чак сега засядам да пиша в блога. Трябваше да мине време, за да се уталожат всички мисли след посещението в този град. Катализатор за започването ми на тази тема беше един документален филм за Прага, който даваха по History Channel. Надявам се, че сте погледнали част от снимките, които подбрах за галерията ми. Предполагам, че по-долу ще има както снимки от галерията ми, така и други непубликувани снимки.

Ще се опитам да опиша подробности за пътуването, както и някои впечатления, но като цяло ще се опитам да запазя практическата насоченост на темата, така че да бъде полезна за хора, които биха желали да посетят този красив град и като бонус ще покажа някои снимки.

Пътуването…

Пътуването до Прага е много бързо, приятно и евтино със самолет. Ако планирате един-два месеца по-рано пътуването си, може да си вземете много изгодни билети от нискотарифните авиокомпании. Ориентирахме се към SkyEurope, защото освен във Виена, Sky имат хъб и в Прага. Цената за двупосочен билет е почти символична – в нашия случай 69€.

Двата полета протекоха нормално и много бързо. Тъй като не летя никак често, но преди не съм летял с нискотарифна авиокомпания ми направи впечатление, че в цената на полета няма включени нито закуска, нито напитка, но всичко може да се закупи по време на полет. Стюардесите раздават каталози, от които може да си изберете от сандвичи и кафе до парфюми и часовници. Времето беше прекрасно и ясно, което спомогна да направим няколко снимки на прекрасната гледка през малките прозорчета:

Хотелите…

Цяла Прага е осеяна с хотели. Най-много са хотелите ***. Буквално са на всяка улица. Една моя позната ми препоръча един хотел много близо до идеалния център, но за съжаление там нямаше място, но пък успяхме да си намерим един приличен хотел, който се казваше Hotel Mira ***. Въпреки че беше до една ЖП гара, нямахме проблеми със шума. Персонала беше любезен и се разбирахме на някакъв странен английски :)

Градския транспорт…

Перфектен! Автобусите са нови, чисти, с климатик и шофьорите карат като пилоти от Формула 1. Същото може да се каже и за трамваите. Метрото пък обхваща цялата централна част на Прага, има 3 лъча и от единия край на града до другия може да се стигне буквално за 20 минути. Във всеки автобус, трамвай и метро има електронно табло, което показва коя е следващата спирка. Има и звуково известяване за спиране на спирката, за следваща спирка и т.н.

ВАЖНО! НЕ ПЪТУВАЙТЕ ГРАТИС!!! Глобите са жестоки. Билетите са за определен брой спирки или за време, като има два вида билети в зависимост от продължителността на пътуването. Също има и карти за цялата градска мрежа, за 1, 3 и 5 дни. Дори по-точно е да се каже, че картите са за 24, 72 и 120 часа, защото започват да текат в момента, в който я използвате за пръв път. Картите се маркират само на първия транспорт, на който се качите, защото в противен случай ще се нанесат новата дата и час върху картата и ще стане невалидна.

Една от спирките на метрото се казва „Náměstí Míru“, или преведено на български „Площад на мира“. Тази спирка е най-дълбоката спирка на пражкото метро, като плочата, на която чакаме метрото е на дълбочина 53 метра под земята. Интересен факт е, че ескалатора, който е монтиран в тази метро станция е един от най-дългите в Европа – височина 42 метра, 533 стъпала. За да се качиш или спуснеш от единия до другия край на ескалатора отнема средно 2 минути и малко. :) Има неписано (дори имам спомени, че видях нещо написано) правило, че когато ползвате ексалатора трябва да се движите по един човек на стъпало, така че хората, които искат да стигнат по-бързо до края на ескалатора да могат да се придвижват пеша. Ето няколко снимки от въпросното метро:

Забележителностите…

В Прага има замъци, музеи, катедрали, красиви сгради и мостове… Толкова са много, че ти трябват дни само да ги разгледаш отвън, без да влизаш в тях. Ще се опитам да напиша по някой ред за някои от тях, защото няма да ми стигне цяла седмица да ги опиша и да прикрепя снимки за всяка една забележителност :)

Náměstí Míru & Saint Ludmila Church

Не знам много подробности за историята на площада, но на този площад се намира базиликата Св. Людмила. Построена е между 1888 – 1893 година и както се досещате е кръстена на Св. Людмила. Въпросната личност става княгиня, след като се омъжва за княз Боривой Първи (Bořivoj I- може на български да има друго име), при когото чехите приемат християнството.

Стига толкова история, ето няколко снимки:

Národní muzeum

Народния, или националния музей е една от забележителностите на Прага. Завършен е през 1818 година и от тогава натрупва различни артефакти като в момента съхранява над 14 милиона предмети в сферата на историята на света, изкуството, музиката и др.

Тъй като напреднах с времето, а темата стана ужасно скучна и дълга – към 800 думи, ще продължа да описвам другите забележителности – стария квартал, еврейския квартал, Вишехрад, мостовете, зоологическата градина и още много в следващата тема.

Публикувано в Пътешествия, Туристически обекти, Фотография | Етикети: , , , , , , | 2 Коментара

Боянска църква

Боянската църква е един от стоте национални туристически обекти. Все още нямам книжка, с която да обикалям и събирам печати, но това не ми попречи да посетя това място. Разбира се отново навигацията ни изневери. Следвахме табелите докато накрая спряхме на един площад и започвахме да разпитваме. Намерихме църквата малко по-лесно отколкото Ботаническата градина, но изненадите не спираха. Имаше доста чужденци, което явно обуславяше таксата от 10лв/човек за вход в църквата. Ние бяхме четирима, така че решихме да пропуснем. Разбира се един от нашата група е всеобщо известен с премия си характер и не пропусна да отбележи и дискутира цената на билетите публично. В течение на разговора се оказа, че все пак може да се влезе безплатно само понеделник от 15:00 часа. Това не ни попречи да направим няколко снимки и да отбележим местоположението на църквата в Google Maps.

Публикувам някоя снимка, ако някой иска да види църквата.

Публикувано в Стоте национални туристически обекта, Туристически обекти, Фотография | Етикети: , , , | 2 Коментара

Ботаническа градина на БАН

Здравейте,

решихме да посетим Ботаническата градина на БАН, за която се твърди, че била от най-богатите в страната. Разбира се имахме не една трудности. На официалния сайт на градината няма никаква информация. Нито адрес, нито работно време.

Все пак след търсене в интернет търсачките успяхме да намерим поне работното време:

Вторник, Сряда и Четвъртък :
преди обяд от 9 до 12 часа
след обяд от 13 до 15 часа
Събота от 9 до 15 часа

Местоположението беше най-голямата мистификация. Но упоритото търсене, съпроводено с питането на 6-7 човека (от които двама полицаи от една патрулка, които също не знаеха къде е, а се намираха на 200 метра от нея) доведе до успех.

Успяхме да я намерим точно тук.

Разбира се изненадите не бяха приключили. Цената на билетите е народна – 2лв. за възрастни и 1лв. за студенти и ученици. Направих грешката да питам дали мога да снимам с моя апарат, защото имаше стикер „Забранено за фотоапарати“. Отговора беше „разрешават се само любителски снимки с любителски апарати“. При което показвам моя апарат и питам моя какъв е. Отговора беше красноречив – „80лв/час или 80лв/1 филм“. Отказах се да споря, и без това по това време на годината има само няколко цъфнали цветя.

Ето част от снимките, които успях да направя с подръчните апарати:

Като цяло бих определил посещението като недостатъчно задоволително заради малкото цъфнали цветя и заради липсата на възможност да снимам некомерсиално срещу някакво по-разумно заплащане. Според касиерката най-доброто време за посещения са месеците април и май.

Публикувано в Туристически обекти, Фотография | Етикети: , , , , | 1 коментар