Здравейте,

Писта Серес е най-близко разположената писта до България, на която можете да карате мотор „на писта“. Повече за правилата, графика, карта на пистата и много друга информация можете да намерите на сайта на пистата. Аз ще се опитам да обобщя нещата, които не са написани на сайта и биха могли да ви бъдат полезни, ако решите да отидете да покарате.

Ние имахме малък проблем с намирането на пистата. Дори с GPS отидохме съвсем на близо до пистата, но всички табели са на гръцки и човек трудно се ориентира. Пистата се намира в един спортен парк. Има футболни игрища, картинг писта, писта за кросови мотори и др. GPS-а ни докара до входа на този парк. След това трябваше да се оправяме сами. Накратко, щом влезете в спортния парк през един много нисък тунел, влизате в Т-образно кръстовище, на което трябва да следвате стрелката „Pits“ и да тръгнете надясно. След около 150 метра свивате вляво и трябва да видите втори тунел, който ви отвежда в пистата. Координатите на бокса са 41°4’17″N, 23°31’3″Е. Ето го и на картата:

Пистата е отворена от 9 сутринта, но ние бяхме там малко по-рано. Събота и неделя има много повече мотори отколкото през седмицата. Бяхме там петък и събота и в петък имаше само 4-5 мотора и беше много спокойно. Когато е по-натоварено и има различни видове превозни средства се редуват на 20 минути. Например от 09:00ч до 09:20ч мотори, след това до 09:40ч болиди и след това коли до 10:00ч. Чухме, че ако има много мотори се разделят на две групи – бързи и бавни според времената, които дават на пистата.

Цената за един ден е 40€ за всяко превозно средство и 15€ за всеки водач, който излиза на пистата. Ако и аз карах мотора на брат ми, вместо 55€ само за него, щяха да ни вземат 70€ за двамата. Всички атрибути за мотористите са задължителни – ботуши, кожен костюм, каска и ръкавици.

С цел намаляване на разходите спяхме в Сандански. Първоначално бях скептичен за мястото, което предложи брат ми – мотел „Ерос“. Мислех, че като нищо може да ни излезе късмета в хотел с такова име. Оказа се, че мотела е супер чист, почти нов и за цената си от 35лв на стая за двама е страхотен. Хотела се намира на 10 метра от главния път Е-79, но стаите са с изглед към двора на хотела и беше много тихо. Ресторанта на мотела също е супер, скарата е супер, салатата е супер, всичко е супер. Останахме много доволни.

Стига приказки, нека да видим няколко снимки и видеото. Далечните снимки са снимани от мен, а близките са снимани от фотографа на пистата. Само той може да влиза на пистата и това е причината да нямам по-близки. Техниката му беше по-зле от моята и ако бяха ме пуснали сигурно и аз щях да постигна подобен резултат 🙂

Имах първоначална идея за видеото, което доста ми помогна, но и отне доста време за монтаж – повече от 20 часа. Снимал съм с две камери: GoPro HD (взета под наем от PhotoSynthesis), монтирана на мотора на няколко места, както и с моя Nikon D300s. Timelapse частта от разтоварването и подготовката за карането е направена със GoPro камерата, тъй като направихме близо 1800 снимки при интервал от 2 сек, което е прилична амортизация за моя апарат за едно 30 сек клипче. Частта от видеото, когато брат ми кара отговаря на две обиколки на пистата. Смяната на камерите така е направена, че напълно съответства с пистата, т.е. сякаш сме имали 4 камери и някой ги е превключвал 🙂

Ето и видеото:

Здравейте,

както вече писах в блога, бяхме на екскурзия до Виена. В един от дните решихме да прескочим до Братислава. Причините са много – разстоянието е малко, цената е ниска, сигурно никога не бихме отишли без причина, а и мисля, че няма директни полети на ниско тарифни авиокомпании. Освен това града е малък, около 400 000 души, което предполага по-малко забележителности. Последното твърдение се оказа невярно, защото не очаквахме да има толкова интересни места за разглеждане.

Транспорта от Виена се оказа много лесен. От най-близката будка на OBB си купувате билет до Братислава и обратно. Цената е символична – €14. Разстоянието също е символично – 65км. Виена и Братислава са двете най-близко разположени столици в света. Пътя със всякакъв транспорт отнема ни повече, ни по-малко от един час, а влакове има на всеки час. От Виена влаковете тръгват от гара Südbahnhof и пристигат в Братислава на гара Bratislava hl. st. (по спомен hl. st. – hlavna stancia, няма общо с българския, а 🙂 )

Тъй като няма граница с паспортен контрол между двете страни нямаше как да знаем в коя държава се намираме. Един приятел изказа интересно твърдение, което според мен също е вярно. Всички знаете, че като се возите на влак се чува едно характерно (не се смейте) тудуф-тудуф… В Словакия се чува, както и в България, но в Австрия няма такова нещо. Така че, за да се ориентирате на каква територия сте, просто слушайте за тудуф-тудуф 🙂 .

В цената на билета от Виена до Братислава се включва и карта за целия градски транспорт за първия ден от престоя в Братислава. Това ни улесни допълнително, защото не сме търсили будки за билети и карти. Забравих да спомена, че от Виена заедно с билетите си взехме и безплатно малък пътеводител на немски и английски за Братислава.

Преди да опиша забележителностите, които посетихме, ще споделя още няколко интересни за мен неща, които по някакъв начин контрастират с не толкова далечната Виена.

Като за начало, моя прозорлив приятел, който направи тудуф-тудуф откритието, забеляза че магазините за обувки имат същия комунистически стил, както и в България, преди 1989г. – малки кожени столчета от кафява кожа и малки огледала долу ниско.

Още при пристигането ни направи впечатление мръсотията покрай гарата, старите трамваи и куп други дреболии, които ни напомниха за България.

В Словакия се провеждаше световното първенство по хокей. Странно за мен, при температури от 31 градуса по Целзий как са успели да направят достатъчно качествен лед за световно първенство. По този повод навсякъде в града се продаваха всякакви сувенири, свързани с хокей, хокеисти и националните им отбори. Дори имаше магнити с хокеисти.

Направиха ми впечатление хората. Първо искам да уточня, че във Виена не видяхме симпатични хора, само симпатични деца. Всички Виенчанки изглеждат някак странни, безформени, с крака на културисти и много други неприятни черти 🙂 Освен това бяха някак студени и дистанцирани. В Братислава хората изглеждаха различно. Бяха симпатични, усмихнати, бих казал, че контрастираха доста с тези във Виена.

И дойде време за забележителностите:

Bratislavský hrad

Замъкът има правоъгълна форма, с четири кули на всеки ъгъл на сградата. В момента се реставрира и цвета му е коригиран – от охра е станал снежно бял 🙂 Много подробна информация има в wikipedia.

Kostol františkánov

Францисканска църква е най-старата на територията на Братислава. Завършена е през 1297 година и има готически стил. В момента се реставрира кулата и нямам хубави снимки на цялата катедрала.

Katedrála svätého Martina

Катедрала св. Мартин е най-голямата църква в Братислава. Намира се под Братиславския замък. Известна е с това, че е била мястото, в което са се короновали унгарските крале.

Stará radnica

Старото кметство се намира на центъра на стария град. Построено е през 15ти век. Използвало се е до 19ти век, като е имало различни предназначения, дори затвор, в който са изтезавали хората. В момента сградата е музей и могат да се видят както уреди за мъчения, така и старинни оръжия, брони, карти и др.

Grasalkovičov palác

Двореца Грасалкович (може би така се чете) в момента е резиденцията на президента на Словакия. Построен е 1760г. и е използван като културно средище. Хайдн е представял някои от творбите си за пръв път точно в този дворец.

Дойде време и за няколко снимки:

Здравейте,

Дойде време за вече традиционната ежегодна разходка до някой близко разположен европейски град (да се надяваме, че скоро ще бъдат не само европейски). По стечение на обстоятелствата избрахме Виена. Всичко беше планирано по-малко от месец преди заминаването, но все пак успяхме да намерим евтини билети – red ticket от Австрийските авиолинии. За хотел се спряхме на Ibis Wien Messe, който е много близко до Пратера (увеселителния парк с Виенското колело) и е на 2 спирки с метрото от центъра, където са съсредоточени почти всички забележителности.

Градски транспорт

Искам да споделя няколко думи за обществения транспорт във Виена – невероятно организиран. Както в Берлин, така и във Виена железопътния транспорт е разделен на U-bahn (метро) и S-bahn (влакове).

Метрото е концентрирано в центъра и има 6 метро линии, които се пресичат на много спирки. Много е удобно за обикаляне из забележителностите. Мотрисите се движат на 3-5 минути и почти винаги е достатъчно празно, за да си намерите място за сядане (за разлика от метрото в София). Спирките са разположени близко една до друга, има спирки на под 500 метра една от друга, така че можете да излезете винаги максимално близо, до мястото, което желаете.

Влаковете са друг много популярен транспорт. Линиите на влаковете са доста повече, но ако се разтърсите в Интернет, ще намерите и подходяща карта. Ние лично използвахме две линии – S7 и S9. Първата ходи от летището до нашия хотел за скромната сума от €3,60, а втората я ползвахме да ходим до Südbahnhof, южната ЖП гара. От тази гара се хваща влака за Братислава, но за него по-късно.

Градския транспорт предлага много варианти за карти за движение из влаковете. Най-изгодна е седмичната карта за €14, като можете да използвате всички видове транспорт. При нея особеността е, че може да се активира, когато и да е през седмицата, но е валидна само до края на седмицата, т.е. неделя, 23:59h. Единичен билет струва €1,80, а има варианти за закупуване на 24h, 48h, 72h и други карти. Интересното за мен беше, че всички са обединени с общото име ticket, докато на други места ползват думата pass за картите. Горещо ви препоръчвам да си купувате картите и билетите от информационните будки на OBB (Виенското БДЖ 🙂 ) Причината, е че, ако имате карта за градския транспорт, примерно 7 дневната карта, билета ви до летището няма да е €3,60,  а само €1,80, тъй като си заплащате само извънградската част от пътуването. Куул, а?

Забележителностите

При предишното ни пътуване до Барселона описах програмата по дни, защото Барселона е доста по-голяма и почти не сме повтаряли местата, които сме посещавали, но във Виена разстоянията не са толкова големи и почти всичко е концентрирано в центъра, затова ще опиша най-известните забележителности с кратък текст, който съм изнамерил в Интернет и ще пусна няколко снимки 🙂

Stephansdom

Катедралата „Свети Стефан“ се намира на центъра на Виена, строена е доста продължително. Използвали са варовик при строежа, който постепенно е придобил черен цвят, ето защо църквата е била черна доскоро. След реставрацията й, трябва да бъде бяла, както са я построили 🙂 В момента се реставрира голяма част от църквата, затова екстериорните снимки не са хубави, но ще пусна няколко снимки отвътре. Част от църквата е безплатна за посетителите, но като цяло по-голямата част от нея, като подземието и кулите е платена. В северната кула на църквата виси най-голямата камбана в Австрия и втората по големина в Европа. Теглото й е над 20 тона. Интересни са и плочките на покрива, те са над 230 000. Повече информация за катедралата може да намерите в wikipedia. Няма смисъл да преписвам от там.

Hofburg

Двореца Хофбург е бил резиденция на Хабсбургите повече от 600 години. В него са живяли Франц Йозеф I и императрица Елизабет (Сиси), както и Мария-Антоанета.

Schönbrunn

Дворецът Шьонбрун е една от най-големите атракции на Австрия и от 1860 г. е една от главните туристически забележителности на Виена. Включен е заедно с градините си в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Цените на билетите за посещение зависят от това какво искате да видите и варират от €9,5 до €15.

Освен градините и самия дворец може да посетите и най-старата зоологическа градина в света. Тя се намира на територията на двореца. Билетът струва около €14. Горещо ви препоръчвам да посетите заведението пред входа на зоологическата градина. Правят страхотни вурстчета с пържени картофки.

На върха на склона на юг от основната сграда има някакво архитектурно недоразумение според мен. Казва се Gloriette и е някаква дълга и тънка сграда, единственото полезно нещо в нея е, че се открива хубава гледка към града. Може да видите панорама от 12 снимки в галерията по-долу.

Wurstelprater

или просто Пратера е увеселителен парк в парка Пратер. В парка има различни атракции, като най-известната е виенското колело. Освен това има и доста екстремни машини, на които лично аз не бих се качил 🙂 За увеселителния парк няма входна такса, но за сметка на това има за всяка една атракция.

Naturhistorisches Museum & Kunsthistorisches Museum

Музеите близнаци – Природо-историческия музей и Музея на историята на изкуствата се намират един срещу друг на площад Мария-Тереза и външният им вид е еднакъв. Не сме влизали вътре и няма смисъл да преписвам от други източници какво има там, но ще пусна няколко снимки отвън.

Staatsoper

Виенската държавна опера е едно от най-значителните музикални средища в Европа. Сградата е завършена през 1869 г. През 1945 г., по време на Втората световна война, част от сградата е разрушена от бомбардировки. Тя е напълно възстановена през 1955 г. Днес във Виенската държавна опера всяка година се провежда известният Оперен бал.

Belvedere

Двореца Белведере се състои от две сгради: По-малката се нарича „Долно Белведере“, а по-голямата сграда се нарича „Горно Белведере“.  Между двете сгради има градина  с много хубави фонтани.

Rathaus

Кметството е седалището на кмета, и на градския съвет. Сградата е доста впечатляваща. Построена е в готически стил, в периода 1872 – 1883г. На върха на кулата на кметството се намира Rathausmann – пазителят на сградата, и един от символите на града.

Hundertwasserhaus

Къщата е много интересна, с разчупена фасада в различни цветове, направена е от австрийски художник, скулптор и архитект Фрийденсрайх Хундертвасер. Въпросния архитект сигурно е много известен, но си признавам, че не бях чувал за него. Има негови сгради в Германия и дори Япония.

Karlskirche

Църквата Свети Карл, наричана още Карлскирхе е разположена в южната част на едноименния площад Карлплац във Виена. Този красив и доста необичаен храм се намира в квартала Виден (Wieden), в непосредствена близост до Виенския технически университет, операта и само на няколко крачки от прекрасния замък Белведере.

Идеята за построяването на храма идва през 1713 година, една година след отминаването на поредната епидемия от чума. Тогава кайзер Карл VI нарежда да се построи църква, която да бъде посветена на Карл Боромеус, който владетелят считал за свой патрон и лечител.

Основите на църквата Свети Карл са положени през 1716 година. Според информациите официалната сума похарчена за издигането на Божия дом възлиза на 304 045 гулдена. Една значителна част от средствата – 250 000 гулдена, са събрани от живеещите във Виена евреи.

Парите за църквата идват под формата на данък или с други думи – евреите е трябвало да си плащат, за да живеят във Виена. Това положение е известно като еврейска привилегия за пребиваване.

Най-накрая добавям няколко други снимки, които не влязоха в по-горната селекция.

Здравейте,

Решихме да комбинираме кратка почивка и разходка из Югозападна България и по-точно около Кюстендил. Въоръжени с картата на National Geographic „500 туристически обекта в България“ избрахме няколко интересни места в околността.

По пътя за хотела се отбихме в Земенския манастир. Този манастир в момента не е действащ и не е обитаван от монаси, но на пръв поглед е доста добре поддържан и запазен. Интересна е и църквата в центъра на манастира. Справката в wikipedia, показва, че църквата и манастира са строени около 11ти век.

Земенският манастир е сравнително близо до София – само на около 55км и трябваше да се отклоним само 18км от главния път E-871, за да достигнем до манастира.

Църквата е превърната в музей. Има входна такса от 3лв за възрастни. Снимането с фотоапарат е доста ограничено. Срещу такса от 5лв, могат да се направят до 5 кадъра. Разбира се, ако никой не ви види, може да направите и някоя допълнителна снимка (точно както направих аз). Дори успях да направя едно кратко видео за спомен.

Когато влязох в църквата сякаш влязох в една друга църква във Велико Търново. Размера, формата на купола, вътрешните стени и арки, каменния олтар – всичко ми изглеждаше много познато. В момента не мога да се сетя как се казваше църквата във Велико Търново, но ще разпитам колегите, дали случайно няма да се сетят за името на църквата.

Ето и няколко снимки:

p.s. Искам да вметна, че в Кюстендил има хубави места за хапване и цените са народни. В класацията водят заведенията „Дриймс“ на главната улица и „Тихият кът„, което не мога да обясня къде се намира, но на сайта има адрес. Освен това ви препоръчвам горещо хотел Strimon Spa Club *****, който също има хубав ресторант, а спа услугите са страхотни 🙂

Здравейте,

за пръв път посещавам фестивала на маскарадните игри „Сурва“. Той се провежда всяка година в гр. Перник в последния уикенд на месец януари. Програмата, както и допълнителна информация за самия фестивал може да намерите на официалния сайт на „Сурва“.

Организирахме се приятелски и се натоварихме в колата, все хора от правата вяра. Бързо разменихме няколко обектива преди да започнем да снимаме и ето ни на фестивала 🙂

В Перник няма много табели в посока за центъра, но всички знаят – следвайте тролейбусните жици и отивате право на центъра. Така и направихме, дори намерихме охраняем паркинг, за да решат лоши перничани да ни взломят колата…

Първото ми впечатление беше много добро – имаше организация, всичко беше подредено, групите минават от единия край на централната улица до другия, където на площада показваха представлението си и излизаха. Мястото, предназначено за движение на кукерите беше оградено с въжета, така че хората да не преминават. Разбира се, ние наглите фотографи, се мушнахме под въжетата и направо в екшъна. Имаше един военен репортажен фотограф, който имал само 2 правила: първо – трябва да си максимално близо до екшъна, и второ – ако това не помогне, се приближи още. Та и ние така…

След като ни трябваха 2-3 минути да се престрашим да влезем в екшъна, започнахме да забелязваме едни хора, които се мотаеха със едни жълти баджове на врата. Разгледахме внимателно и разучихме. След срещата с един познат фотограф, небезизвестния Джъмбо, разбрах всичко. Това е карта за акредитация.

Един полицай ме накара да мина зад въжетата, но явно от вида на обектива Nikkor 70-200mm, реши да ме посъветва да отида да получа и аз акредитация. Пробвах, но безуспешно – гадовете искаха някаква прес карта. Е, аз нямах. Както и да е. Това е записано като задача номер едно за понеделник – да си набавя такава карта. След като ме отрязаха, единия от приятелите реши да пробва и той. Той поддържаше версията, че снима за личен уеб сайт. И на него не му дадоха, но му предложиха да я получи срещу 120лв. Нелепо, нали? Видяхме над 200 човека с такива карта, повечето снимаха със сапунерки, някои с любителски видео камери. Както и да е, за следващата година ще го имаме предвид и ще сме подготвени.

Аз лично следях прогнозата за времето с интерес. Ползвам weather.com, не са ме подвели досега 🙂 И този път познаха – сутринта имаше мъгла, а на обед слънце. Устройваше ме мъглата, защото нямаше гадни сенки от слънцето, но пък цветовете ставаха малко измити… Около обед напече слънце и тогава цветовете се оправиха, но пък имаше гадни сенки. Както се казва няма пълно щастие 🙂

Вместо да ви занимавам с глупости, ето няколко снимки. Не претендират за някаква художествена стойност, просто нещо като малък репортаж:

п.с. забравих да кажа, че съм фен на групата на село Друган. Бяха пичове отвсякъде – над 120 човека взеха участие. В линка от Уикипедия за селото, един ред по-нагоре може да видите, че селото е от около 500 човека. Представете си колко от тях са баби и дядовци, а всички останали сигурно са взели участие във фестивала. Освен това имаха колосално количество перушина, все още е загадка за мен от къде са се сдобили с толкова много пера. Разгледайте галерията малко по-горе и прочетете заглавията на снимките, там има информация кои снимки са от групата на село Друган.

Здравейте,

това е втората част от впечатленията и снимките от Барселона (линк към част 1). Отново ще споделя програмата по дни за по-лесна ориентация:

• Ден 5
  • Кастел де Монжуик
  • Нощни снимки на Барселона от Монжуик
• Ден 6
  • Парк Гуей (Guell)
• Ден 7
  • Шопинг терапия в Диагонал Мар
  • Нощни снимки на Каса Мила (Ла Педрера) и Каса Батио
• Ден 8
  • В търсене на Obrint Pas
  • Обратно към действителността
• Снимки и информация, които не са публикувани по-горе

Ден 5

Кастел де Монжуик

Монжуик е планина, по-скоро хълм в Барселона. Превежда се като „Еврейска планина“. При разкопки били открити еврейски надгробни камъни, което потвърждавало теорията, че планината е била заселена от евреи.

На върха на хълма се намира Кастел де Монжуик. От името може би се досещате, че това е крепост. Построена е през средновековието и целта й е била да защитава града от морски нападения. В подножието й се е намирало първото пристанище на Барселона.

От туристическа гледна точка, крепостта е много добре запазена, а гледката към Барселона е невероятна. Вижда се почти цяла Барселона. Направих няколко панорами от по 20-25 вертикални кадъра, но са подобни, така че ще кача само една. Има две въжени линии, едната от които е много дълга и гледката сигурно е страхотна. Ние предпочетохме да се разходим пеша до крепостта. С метрото и след това с едно теснолинейно влакче стигнахме до началото на по-късата въжена линия. От там до върха са около 20 минути пеша. Минава се през един парк. По пътя нагоре има площадки, от които се вижда града. Лифтовете са кабинкови и стъклата са потъмнени. Имайте го предвид, ако искате да правите снимки от лифта.

Ето и няколко снимки, едната е панорама. Сглобих я с PTGui от 23 кадъра 🙂

Нощни снимки на Барселона от Монжуик

Върнахме се да направим нощна панорама от същото място, но за съжаление работното време на Кастел де Монжуик не отговаряше на работното време, което намерихме в Интернет. Бяхме там около 19:00 часа и затвори пред нас. Както казах, имаше няколко площадки с прекрасна панорама, така че се насочихме към една от тях, за да направим нощни снимки на Барселона.

Ден 6

Парк Гуей (Guell)

Имам вътрешно противоречие как се чете името на парка, тъй като двойното Л (ll) на катала според Борче, който е там от 10 години, се чете като и-кратко. В пътеводителя на National Geographic за Барселона го пише като Гуел. Няколко мои колеги също му казват Гуел, но ще се доверя на Борче.

Паркът е проектиран от Гауди по поръчка на някакъв богаташ. Името на парка е взето от фамилията на въпросния инвеститор. Първоначално е било замислено като затворен комплекс от къщи за богаташи и парк, но проектът е бил прекратен, защото хората загубили интерес. Построени са само парка и два павилиона, които били предназначени за охраната.

Ден 7

Шопинг терапия в Диагонал Мар

Ден 7 започна с шопинг терапия. Мария си хареса магазините на H&M и Mango. Манго има и в България, но се оказа, че цените на дрехите в Испания са по-ниски. В Н&М успя да си хареса цели 7 неща, което смятам, че е един вид рекорд, предвид трудността, с която си харесва каквото и да е. Успяхме да убием около 4 часа в мола. Няма снимки, защото прилича на всеки един средно статистически мол.

Нощни снимки на Каса Мила (Ла Педрера) и Каса Батио (Casa Batllo)

Двете сгради, проектирани от Гауди се намират на Пасеч де Грасиа (Passeig de Gracia). Ла Педрера е жилищна сграда и постройките, които са били на нейно място са срутени да бъде построена. Каса Батио е реконструирана къща, а и размера й е доста по-малък от този на Ла Педрера.

Много се чудехме дали да правим тези снимки, защото има много дървета, които скриват фасадите на двете сгради и тълпи туристи. Все пак не съжалявам, че се разходихме до тях. Тези със синьото небе са моите лични фаворити за най-добри снимки от цялото пребиваване в Барселона. Цените са 11 евро за Ла Педрера и 18 евро за Каса Батио.

Ден 8

В търсене на Obrint Pas

В деня на полета трябваше да освободим стаята до 12:00, а на летището трябваше да бъдем около 16:30 часа. Предните дни не успяхме да намерим един албум на бандата Obrint Pas в Барселона, затова се заехме сериозно със задачата. На моята туристическа карта имаше отбелязани 4 магазина за музика. Посетихме всички, но нямаше нищо. Посетихме и мола на Плаца Каталуня. Дори там не успяхме да го намерим. А уж бандата е от Каталуня. За сметка на това намерихме подарък за рождения ден на Мария…

Обратно към действителността

За съжаление действителността ни застигна още на територията на Испания. Единствените две опашки дълги повече от 15 метра на целия терминал бяха нашите –  за полета не WizzAir. Българщината ни застигна още там… Пререждания на опашката, опити да се прекара куфар с размерите на ТИР като ръчен багаж и много други ни приземиха още преди да стигнем в България.

Като кацнахме на летище София, самолетът беше задържан, заради някакъв човек. Гранична полиция ни чакаше 🙂 Работеха само две гишета на Паспортен контрол от десетина. Някакъв митничар се правеше на тежък и то с право, защото всички бяха окупирали гишетата и никой не се съобрази с линията, зад която хората трябва да изчакат техния ред…

Снимки и информация, които не са публикувани по-горе

Пропуснал съм някои впечатления, които не са свързани с по-горните теми, затова ще ги обобщя тук.

Цената на храната в хранителните магазини в Барселона е много по-ниска от тази в България, да не казвам почти двойно. Например прясно мляко 1 литър е 50 цента. Всичко е много качествено – хляба беше много вкусен, изкара 5 дни без да мухляса и остана мек до последно. Това в България не може да се случи.

Хамон е испанската версия на италианското прошуто. Цената му варира в зависимост от производителя, породата на свинете и др. В магазините се намира на цена от 10 до 100 евро за кг. Опитахме от няколко вида и всички бяха супер.

Ресторантите са по-скъпи от тези в България – може би между два и три пъти. Много от ресторантите предлагат менюта за туристи. Срещу фиксирана сума от 10 до 20 евро, човек може да си избере от списък едно първо от три, едно второ от три и т.н.

Една от вечерите ядохме в едно ресторантче на мола Диагонал Мар. Беше на принципна на блок маса. Имаше различни видове храна – десетина видове салати, суши, пържени картофи, манджи и т.н. Най-интересно е, че имат сурови морски дарове и риби, които се приготвят пред клиентите на скара. За мен беше странно, че ресторанта има различни цени за обед- 9,50 евро, за вечеря – 11,50 евро или вечеря за 13,50 евро през почивните дни и празниците (fiesta или siesta, не съм сигурен)

Тук оставям празно място, за да допиша нещо, ако съм забравил. Следва галерия с общи снимки, които не са включени в по-горните галерии.

Здравейте,

Реших да споделя впечатленията си от не толкова краткия ни престой в Барселона. Ще дам накратко информация за туристическите обекти и забележителностите, които посетихме, как се спряхме на хотел и как пътувахме в Барселона. Започнах да изписвам имената на кирилица, но вече съжалявам.

Програмата по дни беше следната:

• Ден 1
  • Нощни снимки на „Музеу Насионал д’Арт де Каталуня“
• Ден 2
  • Тибидабо
  • Монсерат
  • Нощни снимки на Торе Агбар (небостъргачът, който е известен в Барселона като… ще видите снимките и ще се досетите)
• Ден 3
  • Ла Саграда Фамилиа
  • Парк де Лабиринт
  • Монестир де Санта Мария де Пердалбес
  • Нощни снимки на дървения мост „Рамбла де Мар“ и кейовете с яхтите
• Ден 4
  • Триумфалната арка (и в Барселона си има)
  • Парк де ла Сиутаделя
  • Аквариума
  • Из уличките на стария квартал и Катедралата

Ден 1

Пристигнахме в Барселона с полет на wizzair.com около 18:30 местно време. На летището ни чакаше приятел на моя шеф :), който ни закара до хотел Hesperia Carlit. Избрахме хотела, заради неговата близост до центъра, нормалната цена и отличната оценка в booking.com.  Бързо се настанихме и Борче (приятеля на моя шеф) ни разходи с колата из Барселона, като накратко ни запозна с всички забележителности, покрай които минавахме.

Тук е мястото да спомена, че има поне два алтернативни начина да се придвижите от Терминал 2 на летището (където каца WizzAir) до центъра на града:

1. Най-евтиния вариант е с влака, който минава на 30 минути, от терминал 2 до метро станция „Пасач де Грация“, от там влизате е метрото по подземен тунел и продължавате с метрото до крайната дестинация. Всичко това на цената на един билет за градския транспорт.
2. Използване на автобус от Терминал 2 до площад „Каталуния“ и от там с градския транспорт. Цената на билета е около 4,5 евро. Автобуси има на по-малко от 10 минути. Борче ни обясни, че автобусната линия не се обслужва от фирмата за градски транспорт и това е причината да не може да се пътува с билети от градския транспорт.

В Барселона метрото е развито до невероятен мащаб. Има 9 (девет) метро линии, които се пресичат на много места. Мотрисите минават на не повече от 3 минути и половина. Най-евтино в метрото се пътува с карта Т-10. Позволява 10 пътувания на повече от 1 човек и струва около 8 евро. Единично билетче е около 1,40 евро. Билетите не случайно се наричат „метро + автобус“, защото в рамките на 75 минути може да пътувате с метрото и да се качите на автобус без да ви таксуват 2 пъти. Ако се сетя още полезни факти, ще ги изложа по-надолу. Сега преминавам към забележителностите и снимки от тях:

„Музеу Насионал д’Арт де Каталуня“ или накратко казано „Палау Насионал“

Намира се до най-големия площад в Барселона, а именно площад „Испания“. Известен е с пеещите си фонтани, които така и не успяхме да видим работещи. За нещастие случихме на профилактика (не ходете Октомври на фонтаните). До музея се стига с ескалатори, което много ни учуди. Не бяхме виждали обществени ескалатори. Ето и няколко снимки:

Ден 2

Тибидабо

Тибидабо е името на хълма, който е превърнат в обществен парк. На върха на хълма е построена църквата „Темпле де Саграт Кор“, което в превод значи „Храма на Святото сърце“. Самата църква е доста внушителна – висока над 75 метра и на върха стои статуята на Исус Христос, който е разперил ръце, сякаш е обгърнал Барселона с ръце и я предпазва. Църквата има няколко тераси, на които туристите могат да се изкачат, за да видят още по-впечатляваща гледка към Барселона. Ние бяхме там около обед и имаше неприятни изпарения над града и не се виждаше много ясно. Затова предпочетохме да не се изкачваме, тъй като няма да станах хубави снимки 🙂 В близост има детски увеселителен парк, така че е подходяща дестинация за хора с деца. Снимки от Тибидабо и църквата:

Монсерат

Монастир де Монсерат е старинен бенедиктински манастир. Основан е преди около хиляда години. Разрушаван е няколко пъти и всеки път е бил възстановяван напълно. Манастирът е на около 50км от Барселона. Ние ходихме с кола, но е възможно да се отиде и с автобус. По спомен автобусите тръгват от Барселона в 9:00 часа. Освен страхотната гледка от манастира ви препоръчвам горещо да се качите с влакчето нагоре по хълма. От там гледката е още по-страхотна. Ето и галерията от манастира:

Торе Агбар

Ами… няма какво да кажа за тази постройка, мога да покажа единствено снимки:

Ден 3

Ла Саграда Фамилиа

Може би най-посещаваната забележителност в Барселона е катедралата „Ла Саграда Фамилиа“. В превод означава „светото семейство“. Това е най-мащабния проект на Гауди, като строителството й е започнало още през 1882 година. Поради липса на финансови средства, катедралата продължава да се строи и до днес.  По проект трябва да има 17 кули високи над 100 метра, като всяка една представлява един от дванадесетте апостоли, един от четиримата евангелисти и Богородица. До момента са построени само осем. Качвам снимки, които не са с коригиране перспектива, тъй като сградата е много висока и единствения начин за близка снимка е близо до катедралата:

Парк де Лабиринт

Малко известно място за посещение е паркът с лабиринта. Стените на лабиринта са доста високи и голям човек спокойно може да се загуби в него. Също така е проектиран с доста задънени пътища и е интересно човек да се лута и да намира пътя през лабиринта. Ето и няколко снимки:

Монестир де Санта Мария де Пердалбес

Манастирския комплекс е изграден за много кратко време. Църквата е построена само за една година. Затова я няма разликата в стила между църквата и манастира, която се наблюдава в много от манастирите. Двора е много добре поддържан. В него има палми и мандаринови дървета и шадраван, в който плуват рибки. Ето и снимки:

Нощни снимки на дървения мост „Рамбла де Мар“ и кейовете с яхтите

„Рамбла де Мар“ е мост, на който пода е покрит с дървени летви. Ако се вгледате внимателно между летвите се вижда водата под краката ви. В единия край моста стига до паметника на Колумб, а в другия край води до един от моловете в града – Maremagnum и аквариума. Ето и няколко снимки:

Ден 4

Триумфалната арка (и в Барселона си има)

В градинката покрай Триумфалната арка има палми, в които има папагали вместо врабчета и гълъби. Гледката е много приятна, постоянно се чуват звуци на папагали, говорещи си измежду палмите 🙂

Ето какво намерихме в Интернет случайно:

Триумфалната Арка в Барселона, за разлика от други подобни момументи, не е свързана с военни почести, а има чисто граждански характер. Построена е през 1888 г., по повод Универсалното изложение и представлява врата към него, с която се приветстват посетителите му. Висока е 30 метра, издържана е в стил “neomudejar” (mudejar е смесен стил, с арабски и христянски елементи). На фронталната й част има надпис, гласящ „Барселона посреща нациите”. От всички страни са изобразени различни неща, представляващи алегории на индустрията, занаятите, земеделието и търговията, от вътрешната страна са изобразени гербовете на испанските провинции.

Парк де ла Сиутаделя

Парка Суитаделя е построен на мястото на печално известната крепост Суитаделя. От тази крепост Баселона е била управлявана и в нея са се извършвали екзекуциите на непокорните граждани. В превод суитаделя значи цитадела. В парка са запазени сградите, които са били в цитаделата и има няколко паметника на известни испански автори.

Аквариума

Споделих мнението и информацията, която имам за аквариума в отделен пост, тъй като там съм поместил единственото видео клипче от Барселона. Тук няма да качвам галерия, защото снимките са вградени във видеото.

Из уличките на стария квартал и Катедралата

Цяла Барселона е разделена прекрасно. Ако погледнете сателитната карта на Барселона в Google Earth или Google Maps, ще забележите, че всички улици са еднопосочни и перпендикулярни или успоредни една спрямо друга и фигурите, които отрязват улиците са квадрати. Всеки ъгъл на квадратите е скосен. Това е страхотно, само че не важи за стария квартал. Това е най-старата част на Барселона и явно е създадена преди влизането в сила на това правило за райониране. Има много красиви тесни улички, дори една от забележителностите е мостче над улицата, свърващо сградите от двете страни на улицата.

Катедралата е доста стара, но не е била завършена изцяло стотици години. Относно историята й, може да погледнете в интернет. Аз ще споделя туристическата информация – входа е 5 евро. Има асансьор до покрива. Гледката от покрива е приятна и се вижда голяма част от града. Ето и няколко снимки:

Ами дотук поста е 1367 думи и мисля, че е крайно време да спра да пиша. Очаквайте съвсем скоро втора част (линк към втора част), която ще обхване другите 4 дни от пътуването ни.

Здравейте,

Реших, че е по-добре да направя малко видео, за да покажа красотата на аквариума в Барселона. Видеото е по-скоро репортажно, в случай, че някой иска да придобие представа как изглежда аквариума в момента. Снимано е в HD 720p, така че спокойно може да го гледате на цял екран. Музиката е запис на китове и делфини. Приятно гледане!

Аквариума се намира на пристанището на Барселона. Най-лесно се стига с метрото и 10 минути ходене пеша. Цената на човек е около 17 евро. Актуална информация за работното време и цените може да намерите на сайта на аквариума.

За техноманите – снимано е с моя си апарат – Nikon D300s с обектив 24-70mm/F2.8 на максимално отворена бленда и 1600ISO. Светлинните условия в аквариума са лоши, както и е забранено да се използва светкавица.

Здравейте,

през почивните дни решихме да се разходим до Деветашката пещера и Крушунските водопади. Използвахме средния от трите почивни дни, за да има по-малко трафик, а и прогнозите за времето бяха добри. Разстоянието от София е около 200км. Времето за път е около два часа и малко. Успях да вградя картата в блога:

Деветашка пещера

Информация за пещерата има в wikipedia, няма смисъл да я преписвам. Има паркинг на около километър и половина преди село Деветаки и от този паркинг започва еко пътека, която слиза до пещерата. Има интересен надпис отляво точно в началото на пътеката, който казва, че който слиза трябва да мисли и как ще се качва обратно 🙂 Има доза истина в тази табелка, защото пътя надолу беше много лесен, но на връщане… мъка 🙂

В пещерата направих няколко поредици от снимки от по 9 кадъра, които после комбинирах в прилична снимка с Merge to HDR Pro на Adobe Photoshop CS5. Последната функционалност доста ме изненада, тъй като е значително подобрена от старата версия, която се наричаше Merge to HDR (без Pro – явно про-то този път наистина е по-добра версия) и се разпространяваше с Adobe Photoshop CS3. Исках да получа снимки, които изглеждат сравнително естествено, затова цветовете не са „избушени“ както повечето хора правят, когато снимат HDR, но въпреки това не изглеждат така реалистично, както бих искал.

Ето и галерията:

Крушунски водопади

Информация за Крушунските водопади събрах от wikipedia и някои от по-горните сайтове, които излязоха при търсенето в Google. Странно, но чувах за това кътче преди не повече от три-четири години и то най-вече покрай photo-forum.net и някои снимки качени оттам. Не предполагах за мащаба на водопадите, не толкова за височината им, колкото за броя. Може да видите на някои от снимките, цвета на водата в по-дълбоките участъци. Дори при дълбочина около 50см водата е оцветена в ярко синьо. Може би цвета се дължи на състава на водата, по спомен е много богата на разтворени варовици. Ето на какво попаднах като коментар под една снимка в един форум:

Това е травертин – вид варовик, с пясъчен цвят, но когато се разтвори във вода е с белезникав цвят. Това придава синкаво-белезникав цвят на водата.

Ето и снимките:

Като заключение бих казал, че това е идеална дестинация за еднодневна разходка. Като мой личен минус бих отчел факта, че не успяхме да стигнем до Къкринското ханче, където има и печат на 100те национални туристически обекта, а е доста близо.

Здравейте,

За част от приятелите ми е известно, че хобито ми е фотография и сравнително често сменям някой обектив с друг и тествам с цел да намеря оптималните за мен обективи.

Имах Tamron 17-50/F2.8 (има множество букви, които нямат особено значение), По-известен е като безмоторния вариант на обектива. В момента на писане на поста има три версии на 17-50/F2.8:

• безмоторна
• с вграден мотор
• с вграден мотор и стабилизация (този създаде целия проблем)

Обектива е супер като за цената си (на старо може да се намери около 500лв).  Малко е мек на F2.8, но от F4 става много рязък и отнася Nikkor 18-70 и Nikkor 18-135 отвсякъде.

Мисля си… продавам го и доплащам за Tamron 17-50VC (VC ~ Vibration Compensation). Идеята е ясна – светлосилен обектив + стабилизация прави перфектния репортажен обектив. При ниска осветеност около 1/10 до 1/20 и статични обекти доста добре предава атмосферата на събитието.

Както често се случва, това което си мисля, не е точно действителността.

Намерих едни връзки във вносителя на Tamron за България и вече го имаше в наличност в България. Реших да го купувам, договорих прилична цена и условието да го купя беше да имат повече от една налична бройка, за да тествам кой ще ми пасне по-добре на апарата.

Имах опасения относно точността на фокуса, явно това е проблем на качествения контрол и може би на факта, че производителите се опитват да намалят максимално цената на обективите си. Затова си приготвих една известна табличка, статива и апарата и отидох в офиса на фирмата-вносител. Теста беше следния: слагам обектива на 50мм, правя 10тина снимки с всеки един от петте обектива, които имаше налични. Преглеждам ги и решавам кой да взема.

Два от обективите дадоха директно страшен бек-фокус. Отпаднаха. Другите 3 бяха що годе добре, но фокуса беше на почти на ръба – от фокусната точка много назад и много малко пред фокусната точка. Както и да е, взех двата най-добри – за мен и за един приятел с Nikon D90.

Връщам се вкъщи, викам си ще прасна няколко снимки на жената за тестове – разстояния 1,30м до към 1,70м (обектива има distance report, от там виждам разстоянието). Фокуса се оказва на ушите.

Моя скромен извод, без да твърдя, че съм някакъв вещ оптик е, че обектива не е наред. И то е сбъркан много, как може на различно разстояние фокуса да се мени така?

Отивам до магазина и го връщам на следващия ден. Добре, че както споменах, имам връзки там и нямаше проблеми. Не исках да ми го пращат на сервиз, а да ми го сменят с друг. Намериха някакъв изпаднал от някъде, така и не разбрах от къде. Тествах го, беше малко по-добре, вземам го и си заминавам.

Извода ми: от 6 Tamron-a единия ставаше, а тялото ми досега не е имало някакъв проблем с други обективи. Тялото ми има корекция на фронт/бек фокуса, но при условие, че на 30-40см е точен фокуса, а на 1,3-1,7м не е, значи нещо е сбъркано много. Оказа се, че трябва да сложа корекция 14-15 от максимална стойност 20 на апарата, че да работи що годе нормално на около 1,5м. А какво става, ако искам да снимам на 10 метра или на различно фокусно разстояние от 50мм?

Продадох въпросния Tamron и ходих да си взема Nikkor AF-S 24-70/F2.8. Сега нямам грижи фокуса, само нямам време да снимам 🙁

Може би заглавието звучи малко пресилено, но докато продължават да правят такива обективи, наистина никога не бих си взел Tamron с вграден мотор и стабилизация.